by PC Mania
Случи се неизбежното. Най-накрая – точно 12 години и 9 дни след обявяването си – Duke Nukem Forever напусна този свят, като така и не излезе от комата, в която го запратиха създателите му. Компанията 3D Realms, символ на геймърския оптимизъм за повече от десетилетие, фалира. Да запазим минута мълчание.
Съмнявам се да има геймър, който не чувал историята на Duke Nukem Forever. Писали сме за нея и преди. Разбира се, дълбоко в себе си всички подозирахме как ще свърши всичко. Но същевременно тайно се надявахме, че DNF ще ни надживее всичките. Истерията около играта бавно остаря, трансформирайки се в присмех. Създадоха се стотици геймърски шеги за нея, но и те остаряха и престанаха да бъдат смешни много отдавна. Духът на Дюк Нюкъм надживя собствените си присмехулници. Разбира се, лесно е да си правиш майтап с нещо съществуващо, макар и в най-общ смисъл. Сега, след като дори теоретичната възможност за появата на играта се изпари, вицовете вече не звучат толкова забавно.
Duke Nukem Forever беше една история за надеждата. Тя е геймърският вариант на Спящата красавица, ако щете. През стоте години сън на принцесата, все някой си е казал: “Тъпата кифла никога няма да се събуди, дайте да зарежем тая монархия и да си поделим по равно средствата за производство”. Но всички тези отрицателно настроени елементи сигурно са били доста засрамени, когато в крайна сметка принцесата се е събудила и е организирала чистка. Засрамени и обесени за назидание на останалите, разбира се. В известен смисъл DNF беше точно това – игра, която след появата си щеше да разбие представите ни за гейминг изобщо, карайки специализираните журналисти да сложат преждевременен край на живота си, знаейки, че никога няма да ревюират по-добра геймка. Естествено, мейнстрийм журналистите просто щяха да я определят като стриптийз симулатор или нещо такова.
Е, със сигурност не всичко в хрониките на Дюк е цветя и рози и се съмнявам много хора още да са настроени положително към него. Основите на историята му се базират на голи обещания, полуистини и откровени лъжи, до степен, в която умът ми просто не го побира. Изумително е как една компания може да съществува повече от дванадесет години, засипвайки работодателите си само с обещания. През всички тези 144 месеца, 4380 дена, 105120 часа, геймъри, преса и всички останали бяха уверявани, че работата по проекта “е почти завършена”. Ако който и да е от нас пробва същата тактика в работата си, ще получи учтив, но решителен ритник по задника от шефа си. Разработчиците може и наистина да са трудили по играта известно време, но със сигурност са спрели доста отдавна. Джордж Брусард, един от шефовете на 3D Realms, явно е адски убедително копеле.
Тъпото в цялата история е, че първите три игри за Duke бяха наистина добри. Малко хора твърдят обратното, а както знаем, мнозинството никога не греши (пример за което са най-гледаните клипчета в YouTube, които представляват върха на човешката цивилизация и култура). Добрият стар Дюк не заслужаваше да си отиде по този начин – осмян и обруган от всички, а добрите му години помнят само разни дъртаци, на които никой вече не обръща много внимание. Името му стана синоним на vaporware (от английски vapor – мъгла, пара) – софтуер, който никога няма да се появи.
Но нека не гледаме толкова тягостно на цялата история. Хубавото в нея е, че Дюк най-накрая има възможност да се измъкне от оковите на 3D Realms и да отиде при компания, която не осигурява съществуването си само с лъжи. Геймърските книги познават такива прецеденти, най-известният от които е Fallout 3. Може би правата върху DNF ще отидат при компания, която прави игри, вместо само да ги обещава (със сигурност обаче ще трябва да сменят името). И тогава, някъде в бъдещето, ще видим продължението на сагата за мускулестия блондин – истинското продължение, не набързо сглобени “скрийншотове” и упражнения по 3D анимация на ниво студент-първокурсник.
А дотогава, духът на Duke Nukem Forever постоянно ще преследва гейминдустрията, напомняйки й с тътнещ глас, че времето на детската наивност свърши.
Автор: Пламен Димитров