Driver: Parallel Lines

Хипи генгстъ постановка, в три сцени!

Седеше и се взираше тъпо в стената пред себе си. “Бог да го начука на Америка, аз съм ПУИЧ”, съобщаваше кротко графита пред него. Отбеляза мимоходом, че неизвестният артист е съмнително прав и несъмнено тъпанар. Имаше бегли спомени как се озова в задънената улица… Нещо за куки, излитане през рампа и звука от разбиващите се зад него возила. Като на бавен кадър чуваше тежкото “ууп-ууп-ууп”, издавано от перката на полицейския хеликоптер. Последното, звучащо все по-силно и по-силно, го извади от унеса. Промърмори:
– Чий го диря в това лирично отклонение! Тия автори съвсем са се разпуснали в жегите…
Изплю се, запали цигара и лениво се понесе към Бърлогата.

Първият Driver си беше култ, откъдето и да го погледнеш. 3rd пърсънче, с акцент над автомобилните гонки, проследяващ живота на полицай дийп ъндър къвър (къвър, а не кавър – с второто се занимават пайнерките ни) и дийп инто шит. Вторият Driver беше просто бледо копие на лявата ръка… така де, на първия. А третия… за третия просто не ми се говори. Имаше добри идеи, имаше екшън, имаше и неоптимизиран енджин и нещо толкова здраво куцащо, че просто в даден момент ставаше unplayable. И ето, че сега си имаме четвърти. Всъщност така е при хронологичен поглед към франчайза.

Защото при преминаването на поредицата под крилото на UbiSoft бива решено всичко глупаво от тройката да бъде изхвърлено, заедно с екипа, отговорен за резила. И като са теглили чертата, се оказало, че от предишния екип са запазени чистачката, момчето с пиците и 3 златни рибки от офисния аквариум. С други думи – започнато е отначало: концептуално, геймплейно – всичко. А вместо все по-досадната история за куката под прикритие е направен един приятен prequel на целия франчайз, отвеждащ ни в златните хипарски години…

Из дебрите на Голямата ябълка

New York в края на 70-те. Прекрасно местенце, всеки дришльо с желание може да се напие или да изчука някого почти безплатно (играта е за 16-годишни и нагоре, свиквайте с езика). Вие сте току-що пристигнал в града от дълбокия прованс, с дълга коса, смешни очила (които пак са на мода сред фьешън гейчетата, btw) и едно-единствено умение – да карате коли. И то какви! 70-те са златната ера на Musce Car бизнеса. От поръчка на поръчка героят постепенно се набутва дълбоко в подземния свят на града… а от там… да кажем, че играта има няколко основни и наистина неочаквани обратни точки, които ще ви изведат точно там, където не сте и очаквали.

Клонинг?

Първото ви впечатление от Driver: Parallel Lines най-вероятно ще е за GTA клонинг. И донякъде ще сте прави. Всичко, което не работеше в тройката, е заменено с елементи именно от Rockstar-ската игра. Но това все пак си е Driver и има някои много специфични страни. Иначе всеки би се чувствал в свои води в интерфейса и начина на игра. Базисно имаме 3rd person екшън, в който можете да налазите абсолютно всяко возило и между мисиите да поемате разни странични повтарящи се задачки, носещи ви кинти. Дори интерфейсът е едно към едно с този на GTA. Разликата е, че ако ви погнат, колата ви и вие самите ще събирате “Жега” в различни скали.

Така, ако не си подадете носа от нея, можете спокойно да я зарежете и да се измъкнете безнаказано, ако ще и цялата национална гвардия да е по петите ви.

Основната разлика с Големата Кражба, е в автомобилите и тяхната употреба. Докато в много случаи в GTA използвате колите само като начин да се придвижиш до следващата си мисия, тук те са вторите ви крака. Но най-много ме израдва гаражът. В него можете да паркирате всяка открадната кола от даден тип. След това може да я извадите оттам по всяко време, без лимит на прибраните возила. И ако в GTA имаше подобна опция, то запазването на колите беше безсмислено заради това, че ако ги зарежете на улицата заради мисия или да влезете в магазина, нямаше начин после да си ги върнете. В Driver колата ви се прибира автоматично в гаража в момента, в който слезете от нея и я оставите на произвола.
Всяка кола има

три характеристики

– ускорение, максимална скорост и управление. Всъщност всяко возило, защото в Driver няма да се ограничите само с коли. На ваше разположение е пълна гама леки МПС-та, като четиривратни и двувратни седани, споменатите вече “Мускулни” коли, спортни такива, мотоциклети, джипове, автобуси, камиони и тежки машини (пожарни коли, дори танк). Всяка една от тях подлежи на тунинг в момента, в който влезе в гаража ви. И точно тук Driver, подрапващ зад GTA, се засилва и го изпреварва. Като махнем настрана километража, показващ точно с каква скорост цепите мрака и колко мили сте навъртели до момента, опцията за промяна на всяко возило е нещо, което определено липсваше в GTA сериите. Започвайки с прости неща като боядисването и поправка на поетите през мисиите щети, можете да подобрите в три степени двигателя на всяко возило и да му монтирате Нитро бутилки.

Може да смените цялостния вид на купето. Или пък да настроите фино, като в професионален симулатор, твърдостта на спирачките, височината на окачването и какво ли още не. Това гарантира, че след известно време и малко кеш вашата бракма ще е уникална и много по-добра от всичко друго на улиците. Дори местния вариант на фолксваген костенурка може да се превърне в един изключително бърз и брутално изглеждащ звяр.

Пипването по колите е и готин Money Sink, който да ви мотивира постоянно да ръчкате из различните мини игри и да събирате кеш за ъпгрейди. Нали си спомняте как в GTA в един момент събирахте толкова много кинти, че нямаше за какво да ги изхарчите. Пак от гаража, ще можете да се снабдявате с амуниции за оръжията си, а ако едно пушкало влезе в инвентара ви, няма начин да изчезне оттам.

Да изчезнеш за 60 секунди

В мини игрите има доста голямо разнообразие. Както вече споменах – акцентът в Driver пада върху карането, за това освен по сюжет не можеш да влизаш в сгради и няма такива хрумки като игра на ротативки, пощипване на мацките в нощните клубове или денсинг.

Копирани са такси-мисиите и дотам. Всичко останало е като в екшън филмите от 70-те. Можете да се включите в някое стрийт ресинг състезание, да преследвате длъжник, докато не кихне пачката, да крадете коли за норматив и да ги карате при поръчителя и дори да участвате в съвсем редовно, пистово състезание.

Последната опция е жестока – за първи път в такъв тип игра можете да загърбите града и да се впуснете в серия от гонки на различните предвидени за целта писти. Всяка е с три степени на трудност, като за първата ви е достатъчна всяка сравнително по-бърза кола. При най-високото ниво обаче, ако не сте ъпгрейднали на максимум двигателя на спортна кола и не сте й сложили нитро, по-добре изобщо не започвайте. Ако ползвате някое от личните си возила, ще ви е по-лесно във всички мисии, но пък парите за поправка ще ядат голяма част от бюджета ви. Със закупуването на бронирани стъкла и гуми обаче ще си спестите много неприятности.

Светът

Действието в цялата игра се развива само и единствено в New York. От Бруклин до Манхатън и обратно. Макар и да е доста по-голям от всички градове в GTA: San Andreas, той си остава само един. Няма ги тучните провинции и различното усещане от новото място. Дизайнерите са разбрали това и с един много хитър ход успяват да сменят сетинга на играта и да преместят историята в наши дни. Иска ми се да ви разкажа за брилянтния преход в сюжета и къде точно ще се озовете, как ще се промени почти изцяло начина ви на игра и превоз, но това би спойлнало брутално удоволствието от изненадата. Затова по-добре си я открийте сами.

Самият град е едно към едно с реалния – ако не вярвате, отворете си Google Earth. Има един единствен малък проблем. В желанието си към реализъм, минал от управлението на колите до поведението на различните оръжия, Codemasters те хвърлят в джаза на най-бруталните задръствания евър. В смисъл – това е наистина автентично, по 15-20 коли в платно, малки улици и изчакване на всеки светофар. И щеше да е много забавно, ако играта беше симулатор на Икарус от градския транспорт. Но не е. И при абсолютна всяка мисия ще го усещате болезнено.

Просто трафикът трябва да го има, докато ви гонят куките или се юркате в състезание, но не и да създава истински стени от двете страни на платното. Айде там, където има тротоари, се преглъща – газите наред, но си стигате до мястото. За жалост не навсякъде можете да поемете по заобиколен маршрут. Да не говорим, че всички тези коли генерират адски много изчисления на процесора ви и фреймрейта се сдухва като метъл, озовал се на концерт на Азис. Когато пък трябва едновременно да карате бързо и да пуцате сватбарски през прозореца, циркът става пълен. Много пъти ще преигравате една и съща мисия с надеждата, че този път енджинът ще генерира по-малко МПС-та по избрания от вас маршрут.

Финале

Да – Driver: Parallel Lines си е GTA клонинг (и за това му се намалява геймплейната оценка с единица за преписване), но е най-добрият, излизал до момента за PC и с достатъчно уникални елементи, за да блести. А най-готиното е, че можете да подкарате играта на доста слаби от днешна гледна точка машини, което не й пречи да изглежда много добре при съответния силен хардуер.

Автор: Георги Панайотов