Driv3r

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

За ужас на пуританите из целия свят жанрът на престъпните симулатори се обогати с още едно заглавие – Driver 3, познато още като Driv3r. Доста амбициозен проект, трета игра в серията, а разработчиците са фирма с традиции и добри заглавия на пазара. Всичко това е предпоставка за появата на добра геймка, каквото несъмнено Driv3r е. Но от другата страна на монетата са вече излезлите Mafia и Streets of LA и задаващият се с титанични стъпки GTA: San Andreas за PC. Последното определено е вкарало допълнителна доза адреналин и спек във вените на пичовете от Reflections и май са поизбързали малко с пускането на последния си продукт с целта да защитят името си на първите, вкарали жанра в третото измерение. Но да караме наред:

Ченге да си в наши дни

Едно не мога да отрека – всяко следващо заглавие, дошло на DVD, все повече и повече изтънява границата между гейм и филмовата индустрия. Определено геймингът започва да се превръща в 8-то изкуство. Разработчиците отделят доста време в създаването на игри с богата атмосфера, и множество добавки към основния продукт. В този стил е реализиран и Driv3r. Играта започва като класен гангстерски филм, набутвайки ви атмосферата на 80-те в ролята на ченгето Танър. Нашият пич отново е агент под прикритие на ФБР, а новата му мисия го отвежда в града на слънцето – Маями. Под прицела му е попаднала организация, опитваща се да събере 40 супер елитни и редки коли, за да ги препродаде на черно. Ще трябва да откриете за кого работят бандюгите, свиващи возилата, кой плаща големите сметки и кой кого предава в крайна сметка.

За да има разнообразие в жанра, след като си свършите работата в Маями, ще напуснете слънчевите улици и огромните палми и ще се насочите към Стария континент. Попадате в сърцето на Франция – Ница (Париж с кулата и славата си мисля, че е по-подходящ за асоциации с други анатомични части). Историята идва под формата на кът сцени, реализирани с енджина на играта. Те са един от най-добрите й елементи. Диалозите са добре написани, давайки ви предостатъчно информация, без да излизат от рамките на кинематографичността, а съпътстващата ги музика пасва перфектно на развиващото се действие и общата атмосфера. Особено кефят разговорите във френския етап – в тях войсактингът е на най-добро ниво.

Самата игра е доста линейна: напредвате мисия по мисия през трите града, които трябва да пребродите, без сериозни опции за избор. От една страна, това изчиства хаотичността, присъща за GTA, например, но, от друга, през цялото време ще се чувствате малко или повече с вързани зад гърба ръце.

С Кракомобила напред!

От първата си част досега поредицата изживява доста промени. Ако в първата действието се случваше изцяло зад волана на колата, то сега, за да не остават по-назад от модните тенденции, Reflections са решили да спешат Танер. Така заглавието влиза в онзи благ слой на гейм пространството, обитавано от хибридите между екшън от трето лице и рейсинг симулатор. Играта е станала по-достъпна за масите, но някак си това е изличило уникалността й. Ето защо няма как да се избегнат съпоставките с другите представители на жанра. За това не се учудвайте колко време ще прекарате извън возилото. Повечето мисии все пак са свързани с коли и преследвания. Но Driv3r попада под ударите на GTA проклятието, в които колата се превръща от основна част на геймплея в просто средство за бърз превоз от точка А до точка Б.

В зависимост от задачките си ще ви се налага да обикаляте града по маратонки, като кефското е, че можете да влизате в сградите и те не стоят просто за декор. Напротив, едни от най-ожесточените престрелки ще ви се случат именно из етажите на китно, миришещо на лалета и шансони френско хотелче. Докато сте спешен, ще разчитате главно на арсенала си от огнестрелни оръжия. Включено е всичко: от пистолети, револвери, SMG-та и щурмови карабини с различен калибър до тежката артилерия под формата на базука и снайпер. Уви, именно тази част от геймплея на Driv3r му куца. В желанието си да дадат от всичко по много, авторите са попретупали системата на управление, докато са портвали играта от конзола, не са си поиграли да оползотворят максимално капацитета на мишката и клавиатурата и крайният резултата е леко мърляв, като е по-добре да се играе с джойпад.

За сметка на това

Частта с колите

е жестока. Това е играта с един от най-добре реализираните физични модели. От една страна всяко едно от возилата (варират от тежки 4х4 джипове до седани и спортни бегачки) се държи коренно различно в сравнение с останалите, има собствен дух и индивидуалност. Всяко едно изисква и определено време, за да свикнете с управлението му, тъй като Driv3r не е от лесните игри. Напротив – не веднъж и дваж, поне в началото, преследванията ще се превръщат в неистови опити да удържите контрола над колата си. Но след като свикнете, ще разберете, че гонките с коли в тази игра нямат равни на други. Зверски засилки, поднасяния по завоите, спиращи дъха прескачания – това е само трохичка от предложеното ни. Дори има опция, да си записвате replay-и и да се фукате с тях пред приятелите. По всяко време можете да включите movie филтър, с който в реално време да видите на забавен каданс какво точно правите.

Но да се върнем на демидж системата – колите сладурско се мачкат, а за да разберете точно колко им остава, докато се превърнат в купчина скрап, в горния десен ъгъл услужливо са ни дали едно прозорче, което да отчита нанесените поражения. Можете да простреляте гумите или шофьора през прозореца, вратите и капаците отхвърчат при първия по-сериозен сблъсък, а ако се нацепите от воля в някой стълб, може да видите как чакроляци се разхвърчат във всякакви посоки.
Забавно е също така, че в стартовото меню има няколко мини игри, свързани само и единствено с карането (виж карето).

Струва ли си?

Driv3r определено е едно от качествените заглавия на пролетта, но има няколко проблема, които му изяждат главата. На първо място е атмосферата – в опита си да направят играта по-смилаема, тя на моменти напомня за GTA и единствено добре пипната история я спасява. На второ е изкуственият интелект – добре, че истинските куки не са такива, че иначе щяха сами да генерират 90% от ПТП-тата. Можете да си представите физиономията ми, когато към края на една дълга гонка, колега с надути сирени се вряза в насрещното платно и после се върна, опитвайки да ме помете, барабар със сателитната кола – OMG бе пичове!!! И на трето, но не на последно място е графиката. Не, тя си е много хубава даже, но системните й изисквания са меко казано непосилни, а иначе колите са като истински, със всичките му там отблясъци и lighting джаджки, които видеокартата може да изплюе. За сметка на това играта се превърта бързо и ако не си губите времето да се прехласвате по задниците на каките по улиците, можете и за 15 часа да я минете.

Автор: Георги Панайотов