by PC Mania
Когато за пръв път се появи на хоризонта, PlayStation ексклузивът Dragon’s Crown привлече вниманието по-скоро с крайния си арт стил, отколкото с реален геймплей. В същото време обаче от страхотната Batman: The Brave and the Bold насам не сме виждали истински силен 2D beat-em-up, затова играта на Vanillaware почти по подразбиране се превърна в потенциално интересно заглавие. Нещо повече, самото студио има силни традиции в жанра макар че предните му игри като Odin Sphere и Muramasa: The Demon Blade като че ли бяха с една идея по-ефектни отколкото ефективни в изпълнението.
За какво става въпрос?
Dragon’s Crown представлява PlayStation ексклузив (играта излиза във версии за PS3 и PS Vita), в който традиционният 2D beat-em-up геймплей е обогатен с RPG елементи. Фундаменталната идея остава същата – вие и вашите съотборници вървите през нивата отляво надясно и помитате всичко по пътя си. За щастие дизайнерите на Vanillaware този път са надминали себе си и са вкарали два важни елемента, които извисяват играта далеч над средното.
От една страна това е ко-оп режимът, който всъщност е правилният начин, по който трябва да се играе Dragon’s Crown. Ако нямате възможност да се съберете с приятели може да играете сами, в който случай имате AI партньори, но далеч не е същото. Играта в екип е интересна не само защото може да се забавлявате с истински хора, но и защото всеки един от шестте класа (Fighter, Amazon, Dwarf, Wizard, Elf и Sorceress) има изключително специфични умения и силни и слаби страни и правилното им комбиниране е ключово за успеха. На пръв поглед Dragon’s Crown може да се играе и само с бясно натискане на бутоните, но това определено няма да ви помогне след първия един час. Комбинациите от удари, оръжия и умения и тяхното правилно използване в битката са изключително важни за успеха. При избора на клас играта ви подсказва кой за какво ниво играчи е подходящ, така че имате представа дали е добра идея да почнете с него.
Другото, което прави геймплеят доста дълбок, е ролевият елемент. Вашият герой качва нива, в резултат на което получава точки ХР, които може да използвате за отключване и ъпгрейдване на нови умения. Всеки герой може да избира от два вида умения – такива, които са специфични за класа ми и общи за всички. Освен уменията трябва да обърнете внимание на предметите, които откривате по време на приключението. Някои от тях може да продадете, други да екипирате, а ако искате най-точна оценка за това какво сте открили трябва да платите известна сума, която да ви разкрие неговите точни характеристики.
Как се играе?
Играта има един общ център – столицата на кралството – където може да получавате куестове, да се грижите за екипировката си и да увеличавате арсенала си от оръжия. Самите куестове са два вида – основни, които са важни за историята и допълнителни, които получавате от Гилдията на приключенците и ви помагат да качвате нива и развивате героя си. Когато напуснете столицата се пренасяте на общата карта на света, откъдето може да изберете следващата си дестинация. Щом се пренесете там нивото се движи по стандартният начин и завършва с даден бос. 95 процента от геймплеят е битки докато останалите се поделят между събирането на злато и откриването на тайни помещения и зони из нивата, където обикновено ви чака някаква награда.
За какво се разказва?
Истината е, че историята в Dragon’s Crown е доста глуповата, но едва ли някой е очаквал нещо друго. Вашият безименен герой се забърква в политическа интрига, в центъра на която е злият малък брат на краля. Докато изпълнявате различни мисии постепенно научавате повече за мотивите му, както и за изчезването на самия крал, но не очаквайте сюжетът да ви заплени. Освен това презентацията идва под формата на странен разказвачески текст, с който играта се обръща към вас и ви пресъздава това, което уж виждате и правите. Кът сцени почти няма, липсва и озвучаване в пълният смисъл.
Как изглежда?
Зашеметяващо. Оставайки настрана презентацията, Dragon’s Crown е апогеят на артистичните усилия на Vanillawarе. Muramasa беше изключително стилна игра, но този път всичко е на още по-високо ниво. Действително женските персонажи преливат от плът, а сцените смесват насилие и сексуалност по доста провокативен начин. Това бе една от причините някои критици да заклеймят играта, но истината е, че този ексцентричен стил в никакъв случай не е толкова обиден, колкото някой би си помислил. Все пак това е бойна фентъзи игра, така че е нормално мъжете да са мускулести грамади, а жените да преливат от пищни форми. Освен това начинът, по който е представена картата на света също заслужава адмирации.
Какво куца?
Dragon’s Crown можеше да бъде перфектната beat-em-up игра, но има и своите недостатъци. Един от тях е фактът, че всички герои са прекалено големи (това е следствие от арт стила), но поради това често пъти те изцяло заемат екрана и не ви позволяват да видите какво се случва. Това може да бъде както леко досадно, така и направо дразнещо, особено когато сте затиснати в някой ъгъл и оставени на милостта на пластовете врагове върху и около вас.
Както вече споменахме, историята е наистина скучновата и начинът, по който играта ви запознава със събитията е просто глупав. Менютата пък са малко по-тромави отколкото бе нужно, а идеята десният стик на контролера да се ползва за посочване на различни предмети не е най-добрата. За щастие в PS Vita версията това е променено и там се ползва далеч по-адекватният тъчскрийн жест.
Заслужава ли си?
Категорично! 2D beat-em-up жанрът не е най-плодовитият в последно време (Anarchy Reigns е другото силно заглавие за годината, но хитът на Platinum все пак е триизмерен) и всяка нова качествена игра тук трябва да се приветства. А Dragon’s Crown е меко казано качествена – геймплеят е доста дълбок, екшънът е брутален, а визията – просто епична. Двете версии на играта са практически идентични и поддържат cross-save функцията, така че която и да изберете, със сигурност няма да съжалявате.
Автор: Иво Цеков