Dragon Age: Origins

Мъже и жени от всяка една раса. Воини, магьосници, варвари и крале… Сивите стражи жертваха всичко, което имаха, за да възпрат тъмнината… и възтържествуваха. – Дънкан, лидер на Сивите стражи във Ферелден.

Да се пише за игра като тази е все едно да се опиташ да преразкажеш или рецензираш някой роман от поне 1000 стр. Особено RPG. При това на Bioware…

Но все пак трябва да започнем отнякъде. И откъде другаде, ако не от света, в който ще се потопите с часове – Ферелден. Едно тъмно и пропито със смърт и насилие място, буквално разлагащо се – бавно, но сигурно – през последните 400 години. Сега над него е надвиснала нова заплаха под формата на стар и древен враг. Армия от чудовища, ръководена от мощен архидемон, е на път да погълне света. Сивите стражи, посветили живота си на изтребването им, се броят на пръсти. А вие ще се превърнете в един от последните легендарни пазители на този орден, за да се опитате да обедините разпокъсаните земи и да унищожите злото веднъж и завинаги.

Това е историята в Dragon Age: Origins (DAO), щрихирана съвсем набързо. Няма смисъл да се самозалъгваме – в много случаи тя стъпва на вече установени класически стереотипи, но това не й пречи да бъде поднесена изключително внимателно, увлекателно и професионално. BioWare са се постарали да създадат богата история, в която ще може да се ровите с часове – за царства, отминали битки, магии, религия и какво ли още не. Това е една от малкото игри, в които се занимавам да чета допълнителните материали в играта – за Черния град, за „спокойните” магове, за различните видове демони, населяващи отвъдния свят и какво ли още не. Но да не избързваме. Преди всичко това ще трябва да си

създадете свой герой

Тук ще откриете достатъчно опции и същевременно няма да бъдете затормозени кой знае колко с неразбираеми умения или характеристики. Като за начало трябва да изберете пол, раса (човек, джудже или елф) и клас (воин, роуг или маг).

След това идва ред на една от най-съществените ви характеристики – вашият произход. Той ще предопредели първоначалната история, в която ще се потопите, както и кое точно допълнително умение ще получите. Честно казано очаквах малко повече от този елемент в играта, но и предоставеното от BioWare заслужава похвали. Т.нар. origins в играта са шест, но всяко едно от тях е обвързано с определена комбинация от клас и раса. Т.е. в най-добрия вариант ще избирате между два произхода, а в най-лошия – няма да имате никакъв избор. Така например джуджетата могат да започнат своята история като „обикновено” или „благородно”. В първия случай ще получите умението Stealing и ще бъдете захвърлени в най-ниското ниво от обществото на късокраките, за да робувате на местен престъпен бос, докато във втория – ще стартирате с Combat Training и ще сте част от кралската фамилия Озмар, раздирана от кървави войни между роднините. Същото важи и за елфите, като тук изборът се свежда то това дали предпочитате да сте далски елф, бродещ из древните гори в пълна изолация от света, или градски, изтикан в най-бедната част на град Денерим.

Човекът и класът магьосник са може би най-ощетени откъм “origins” истории. В първия случай ще може да започнете приключението си единствено и само като благородник. Докато във втория (без значение каква раса сте си избрали), ви очаква само „Magi”, което се отличава от всички останали с това, че ще ви потопи в света на духовете. Т.нар. Fade – едно метафизично царство, което е неразделна част от света, но невидима за обикновения човек заради „Булото”, стоящо помежду им. Тук ще трябва да устоите на атаката на мощен демон, за да се превърнете в истински маг.

Т.е. в зависимост от произхода на вашия герой ви очакват

шест напълно различни истории още в самото начало

От гледна точка на геймплей те не са кой знае колко дълги, но определено допринасят за уникалността на вашите герои.

Между другото дори и да не започнете играта като Magi на няколко пъти ще ви се наложи да посетите Fade. Може би за да спасите момче, обладано от демон. Или пък просто като пленници на друго подобно създание. Няма значение – изживяването е наистина страхотно. Няма да издавам твърде много от историята, но когато се окажете затворници на демона на леността, ще трябва да откриете разпръснатите наоколо „мечтатели” и да придобиете техните специални способности. Един ще ви научи да се преобразявате в мишка и по този начин ще се промъквате през малки дупки. Друг ще ви помогне да се превръщате в нещо като човек-факла и така ще преодолявате огън без абсолютно никакви проблеми. Трети… Е, оставям останалото на вас… 

Веднъж щом „влезете” в света на DAO

ще останете изумени от всички дребни детайли, дори и от най-незначителните на пръв поглед идеи. Името на BioWare би трябвало да говори само за себе си. Абсолютно всичко в играта е поднесено по възможно най-професионалния  начин. Естествено – в духа на ролевите игри на компанията, вие няма да странствате сам-самички. Към вас ще могат да се присъединят всевъзможни по отношение на раса, класове и характер герои. Включително и едно бойно куче, което не само ще потупвате по главата, когато открие уникален предмет, скрит край някое дърво, но и ще участва активно по време на битки. Неговото умение Dread Howl например може да зашемети всички противници около него.

Доверието, което спътниците имат към вас, играе съществена роля – при това не само, за да заформите романтична връзка с тях. Така например ако спечелите благоволението на Алистър, той ще се „вдъхнови” от ръководството ви и като за начало ще получи малък бонус към constitution. Естествено – всеки един от спътниците ви си има свой собствен и уникален характер и е много трудно да правите така, че всички да са доволни. Тук идват на помощ различни подаръци. Всеки има предпочитания към различни неща. Кучето ви ще се зарадва и на кокал, но Алистър си е харесва онази каменна статуя на дракон, която стои в инвентара ви през последните няколко часа. Дайте му я, за да му замажете очите за това, че сте позволили на наемен убиец да се присъедини към групичката ви.

В крайна сметка стигаме и до битките

За разлика от Baldur’s Gate DAO не се основава на правилата на Dungeons&Dragons, което е добре дошло за онези от вас, които все още не знаят какво значи щети 2D4. Аз специално пък съм доволен от факта, че маговете не са принудени постоянно да спят, за да „запомнят” поредица от магии. Единственото нещо, което им е необходимо, е достатъчно мана. Воините и разбойниците пък разчитат изцяло на енергия (stamina).

Отсъствието на D&D системата не бива да ви заблуждава, че ще се натъкнете на нещо повърхностно. Дори на нормално ниво на трудност на места битките в DAO са изключително предизвикателни и ще изискват постоянно да паузирате действието със space и да взимате правилното тактическо решение, за да се измъкнете живи от конкретната ситуация. Тук употребата на отрови, елексири и капани (създавани с помощта на три от занаятите в играта), ще бъдат просто задължителни – било то, за да намажете меча си със смъртоносен балсам, за да приготвите няколко колбички с кръв или просто за да поставите на земята опасен капан, който ще избухне веднага, щом някой стъпи върху него.

Когато се изправите срещу по-силен пък противник, чието име е оцветено в жълто или оранжево (в случая това означава по-висок ранг), ще се почувствате така, сякаш се биете срещу истински бос със специфичен набор от умения и поведение. Общо взето се създава едно усещане за епичност, което принципно отсъства при повечето игри от жанра. Което ме навежда на друга тема –

кръвта и зрелищните бруталии

И най-малкият удар е достатъчен, за да оцапа целия ви герой с лепкавата червена течност. В края на боя групичката ви обикновено изглежда така, сякаш върху нея е излята кофа с кръф. Естествено – това е крайно преувеличено, но малко или много създава усещане, че току-що ще излезли от някоя наистина жестока битка. Що се отнася до зрелищата – от време на време героите ви изпълняват брутални довършващи удари. Роугът може да отсече главата на някое чудовище с двете си ками, воинът да се хвърли върху трупа на паднал враг и да забие меча си в гръдния му кош и т.н. С други думи – BioWare не ни спестяват касапски изпълнения от най-различен тип. Пък и не случайно това е мрачен фентъзи епос.

Ако се притеснявате, че DAO предлага твърде малко класове, спокойно – На 7 и 14 ниво героят ви ще може да избере по една специализация, която да го направи още по-уникален. Преди това обаче той ще трябва а я отключи – било то с помощта на дружелюбен герой, който ще го обучи, или просто посредством някоя книга. Всеки клас разполага с четири. Например воинът би могъл да стане berserker, champion, templar или reaver, като всяка една от тези специализации отключва нова група от таланти или магии. Магът от своя страна го очаква път на arcane warrior, blood mage, shapeshifter или spirit healer, а роугът – bard, assassin, duelist или ranger.

Не по-малко интересно хрумване е

комбинацията от отделни магии да довежда до различни ефекти

Искате земята под вас да пламне в огън? Използвайте Grease и след това Fireball. Но как ще го потушите? С Blizzard разбира се.

В случай, че предпочитате да разбиете врага си на малки парченца пък, е хубаво най-напред да го замразите (или използвате Petrified). След това му забийте един Stone Fist или Crushing Prison или просто нанесете критичен удар. А ако искате да създадете наистина мощна армия от скелети, прошепнете Spell Might преди да хвърлите Animate Dead и резултатът ще е кокалести същества с допълнителни специални умения.

Това са само част от възможните комбинации. Има и още, затова не стойте със скръстени ръце, а експериментирайте!

Общо взето DAO е същинска класика

Или поне ще се превърне в такава много скоро – точно както Baldur’s Gate. Сигурно по-наблюдателните от вас отдавна са забелязали множеството отправки към това старо, но изключително епично RPG. Като например „Gather your party and venture forth?” при прехода от една територия в друга. Или пък съветa “When all else fails, go for the eyes” по време на зареждане, който очевидно е препратка към любимите ми Minsc и Boo…

Мога да изпиша още поне толкова за играта, обяснявайки ви колко е велика, дълбаейки във всеки един дребен аспект от геймплея й. Но нито имам повече място, нито бих искал да ви разваля удоволствието от изучаването на света. Затова ако сте почитатели на RPG жанра и по някаква причина все още не сте се докоснали до DAO, сега е моментът да го направите.

Автор: Владимир Тодоров