Dragon Age: Inquisition

Вече повече от десетилетие канадското студио BioWare се придържа към една утвърдена формула за своите високобюджетни заглавия – дай възможност да геймърите да създадат свой герой с висока степен на кустомизация; добави богат, емоционален и пълен с дълбочина и история свят и разположи в него геймплей механики, които могат да са много добри, а понякога могат и да са доста изнервящи.

За новата Dragon Age: Inquisition студиото следва тази формула до последната буква

и резултатът е една от най-готините и едновременно с това влудяващи игри

Нещата тръгват неубедително – главният герой е получил мистериозен белег на лявата си ръка в резултат на неизяснена експлозия. След като първоначално самият той бива обвинен за нея, изведнъж се оказвате начело на Инквизицията и играта ви пуска в огромен свят, пълен с десетки иконки и маркери за куестове и задачи и най-спокойно ви казва да започнете да се оправяте с мисиите.

Какво всъщност е Инквизицията, ще се запитате вие? На този начален етап е доста трудно човек да си отговори.

Всичко това се случва много бързо и е трудно да придобиете ясна представа за това кой точно е вашият герой и как се вписва в събитията. В резултат първите десетина часа са като движение през мъгла – знаеш, че се движиш, но не ти е ясно накъде. В света на Inquisition това означава да се срещаш с герои, които не познаваш, да изпълняваш мисии, за които не знаеш и по причини, които са ти неясни. Всичко това е пълната противоположност на силно начало.

А най-глупавото за същите тези десет часа е, че повече от половината от това време реално е пропиляно ненужно

Съвсем възможно е да направите всичко, което е необходимо, за да се движи историята напред в рамките на не повече от два часа, което би било за предпочитане, вместо да се скитате из света без ясно усещане за това какво трябва да правите.

Слабото начало на Inquisition е особено разочароващо предвид, че както Origins, така и Dragon Age 2, имаха силен старт, който даваше на играчите солидна основа за епична история и за тяхното място в нея. Inquisition, от друга страна, изглежда доволна просто да ви хвърли в същия този свят с минимално обяснение и така създава лошо първо впечатление. Ето защо най-важният съвет, който трябва да знаете е „Напуснете The Hinterlands колкото може по-бързо!“

За щастие, когато това най-сетне стане, играта подобрява темпото си

По принцип изразът „По-нататък става по-добре“ не е особено утешителен, но в случая наистина е така. Персонажите стават по-интересни, историята започва да придобива смисъл, а ролята на главния герой се изяснява. Колкото повече напредвате в играта, толкова по-комплексна става тя и в крайна сметка наистина придобива дълбочината и колорита на предните игри на BioWare.

Освен че темпото се забързва, почитателите на вселената на Dragon Age ще останат приятно изненадани, тъй като Inquisition е най-мащабната и голяма игра от серията. Сюжетът е свързан с минали събития и почти на всяка крачка има дребни препратки към стари случки, персонажи и легенди. Познаването на митологията на света не е задължително, но определено засилва усещането за атмосфера и за потапяне в играта.

Inquisition нямаше да бъде истинска BioWare игра без колоритните персонажи и спътници

и в случая ще видите някои от най-интересните лица, населявали света на Dragon Age. Дори онези герои, които на пръв поглед изглеждат най-скучни и еднотипни, имат собствен чар и скрита история. Някои моменти на общуване между героите са наистина много силни и дори само заради тях си заслужава да проследите историята до нейния край.

За съжаление обаче, тези пикови моменти не се срещат толкова често.

За разлика от предните игри, тук картата е огромна. Всяка зона е почти толкова голяма, колкото цялата Dragon Age 2 и обширните отворени пространства напомнят на Skyrim. Околната сред е пресъздадена с големи подробности, независимо дали се намирате в планини, гори, пустини или градове. Очевидно е, че на критиката към затворените пространства в Dragon Age 2 е обърнато внимание.

Проблемът е, че тази огромна карта се явява и недостатък за играта

Голямата част от куестовете са от типа „отиди до точка А и вземи предмета Х“, което превръща пътуването през иначе красивите местности в скучни маршрути. Всъщност като цяло структурата на тези огромни зони напомня повече MMORPG игра и то не по добър начин. Inquisition често изглежда голяма, защото създателите ѝ са успели да я направят такава чисто технически, а не защото са се нуждаели от повече място, за да поместят интересно и уникално съдържание. Доста от скучните куестове изглеждат поставени само, за да удължат времетраенето на играта.

Освен това развитието на сюжета на моменти изисква определени ресурси, които се набавят само чрез въпросните куестове. На практика това означава, че между смислените етапи в развитието на историята има големи отрязъци от време, пълни със скучновато движение по картата.

Разбира се, не всичко е черно и бяло и бойната система е достатъчно солидна така, че времето между мисиите не е чак непосилно. Битките извикват в съзнанието спомени от някои от най-добрите моменти в Origins и за щастие в тях не присъства случайният елемент, който направи Dragon Age 2 толкова неприятна. Въпреки някои оплаквания, камерата не е чак толкова проблемна, а битките се развиват плавно по познатата схема „задай команда, паузирай, придвижи се, паузирай и отново задай команда“.

Dragon Age: Inquisition е странна игра

През онези 40-45 часа, които ще ви трябват, за да я изиграете, често се налага да стискате зъби, за да преминете през скучни моменти в ММОRPG стил, докато успеете да стигнете до следващата важна сцена в сюжета. В същото време фактът, че искате да го направите означава, че тук наистина има много добра игра, която просто се движи в неравномерно темпо. Сериозната разлика между сюжетната линия и скучните странични куестове е направо срамота, тъй като когато уцели силните си моменти, Inquisition може да бъде наистина страхотно заглавие.

Автор: Александър Рангелов