Don’t Starve

Новата игра на Klei – авторите на Shank и Mark of the Ninja – е вече тук. Този път обаче вместо да ни повери управлението на бабаити и нинджи, студиото ще ни пренесе в един кошмарен в добрия смисъл на думата готически свят ала Тим Бъртън, в който ще трябва да се борите със зъби и нокти, за да оцелеете.

Първото нещо, което ще ви направи впечатление у Don’t Starve, е

невероятният арт стил

Не е нужно да притежаваш най-мощният енджин на света, за да създадеш нещо красиво. Достатъчно е да имаш въображение и Klei го доказва. Кому е нужна реалистична вода, като можеш да я пресъздадеш така, сякаш е създадена от най-обикновени движещи се декори? Ефектът е далеч по-добър!

Главният герой – Уилсън, джентълменът-учен, пък сякаш е бръкнал с два пръста в контакта. Никак не му е лесно, изглежда почти като мъртвец. А и как няма? Все пак мистериозен демон го е пленил и го е захвърлил в не по-малко мистериозен свят, пропит от наука и магия. Целта ви – да оцелеете и да намерите обратния път до дома.

Атмосферата, която лъха на талази от Don’t Starve, е меко казано невероятна и приятно зловеща. В нейния произволно генериран свят е пълно с всякакви изненади и чудати чудовища. От черни като нощта паяци с гигантски очи до високи птици с око като на циклопи. Започвате играта почти с нищо. Налага се да се оправяте с каквото намерите под ръка – камъни, тревички, клончета. Гладни сте. Преди да падне нощта е добре да си хванете някое животно и да го опечете на огън. Но как? Като си направите капан. Don’t Starve разполага с изключително дълбока занаятчийска система и ви позволява да си правите какво ли не – от дрехи и оръжия, до капани и различни инструменти, като например Lightning Rod, която ще ви пази от светкавици. Един ден ще имате възможност да си спретнете и цял свинарник.

Време за губене няма. Светът е крайно неприветлив и веднъж щом се стъмни, с вас е свършено. Затова е добре да си построите и лагер и да се надявате, че няма да бъдете изядени от нещо.

Няма защо да се лъжем – Klei нямат намерението да ви улесняват по време на вашето приключение.

Играта е трудна и акцентът върху оцеляването е осезаем

Нещо повече – умрете ли, край. Няма връщане назад. Това определено ще отблъсне част от играчите. Други обаче, които искат истинско предизвикателство, ще запретнат ръкави и ще започнат отново в желанието си да оцелеят още по-дълго време. 

Don’t Starve изпъква и с това, че ви позволява да кустомизирате света, преди да влезете в него. Колко дървета да има, колко често да се променя времето, в кой сезон да започнете, колко чудовища да има от даден тип и т.н. Това от своя страна може да направи играта по-лесна или по-трудна в зависимост от вашите предпочитания.

Освен за стомаха и кръвта на Уилсън, ще трябва да се грижите и за неговото

психическо здраве

То се променя от най-различни фактори. Лошата храна и различните чудовища могат да ви сринат, докато обръсването на брадата на Уилсън, която има навика да расте доста дълга, ще ви помогне да се съвземете. Ако този ваш показател падне под определена граница, полудявате. Тогава идват халюцинациите, които на всичко отгоре ви нападат. Екранът става нестабилен, зайците се превръщат в злобни черни и космати топки, почвате да чувате шепоти. Въобще… Става забавно.

Впрочем, Уилсън не е единственият герой в Don’t Starve. С течение на времето ще отключвате и нови. Играта разполага общо с осем, като всеки един от тях си има специфична характеристика и озвучение (т.е. специфична мелодийка, с която се предават репликите им). Така например на Уенди често ще й идват посетители през нощта, докато Уилоу е имунизирана към огън. Волфганг пък удря по-силно и има повече кръв. Но и стомахът му е по-голям. 

Освен с невероятния си арт стил, Don’t Starve изпъква и

със свежото си чувство за хумор

Когато кликнете на даден обект в света, Уилсън пуска по някой свеж коментар. Не един и два са ме разсмивали. 

Въобще – това е игра, в която буквално може да се влюбите. Да, фокусът върху оцеляването е осезаем. Дори понякога липсва конкретна цел – оцеляване заради самото оцеляване. Don’t Starve обаче предоставя толкова солидна геймплей механика, че ще ви кара да се връщате отново и отново в нея, само за да пробвате колко дълго ще останете живи този път.

Автор: Петър Йорданов