Когато излезе в края на миналата година, Divinity II попадна под чука и наковалнята – в случая Dragon Age: Origins и Risen. На всичко отгоре – страдаше от десетки технически проблеми, който попречиха на повечето ролеви фенове да й се насладят. Включително на мен самия – признавам си. А това беше наистина жалко, защото потенциал наистина имаше…
Сега обаче – с Dragon Knight Saga – всички ръбове са изгладени и насреща си имаме с едно екшън-RPG, което ще ви прикове с часове пред екрана на монитора ви. По същество това е подобрено издание на оригинала Ego Draconis – с видимо по-качествена графика и десетки нови куестове (ревюто на нашия колега Свилен Енев може да прочетете тук). Към пакета обаче откриваме и 20-часовия експанжън Flame of Vengeance (за него малко по-късно) – сигурна предпоставка за едно наистина дълго и епично приключение.
Първото нещо, което прави впечатление при стартиране на Divinity II, е
далеч по-добрата оптимизация на енджина
Анимациите на всичко около вас вече не са накъсани – най-накрая можем да се насладим максимално на поразително детайлния свят (сега сякаш дори повече), сравним единствено с поредицата Gothic, който белгийската компания Larian е създала. Всяко малко градче, всяка стая, украска по бронята… дори най-незначителните неща, като например масата в ъгъла или рафта на стената, са пълни с малки и на пръв поглед нищожни подробности, които обаче допринасят за цялостната атмосфера и те карат да се чувстваш така, сякаш си част от истински свят.
Бъговете също са отстранени, до колкото е възможно, разбира се. Играта е стабилна и относително безпроблемна в техническо отношение. Тя е толкова променена в това отношение (за добро), че дори сейвовете ви от стария Ego Draconis няма да работят под Dragon Knight Saga – трябва да започнете буквално от нулата.
Що се отнася до самия експанжън, не е необходимо да сте превъртели оригинала, за да го подхванете. Имате възможност да създадете нов герой на 35-то ниво (или посочвате каква да е специализацията, или сами разпределяте точките в уменията) и да се впуснете в приключението на мига (опция за импорт все пак съществува), което се развива почти изцяло в рамките на град Алерот. За да се насладите максимално на историята в допълнението обаче, все пак е хубаво да сте видели как завършва Ego Draconis. Пък и този път
от Larian са решили да съсредоточат всички свои усилия върху историята
В експанжъна не откриваме почти никакви геймплей нововъведения, дори и допълнителни умения за архетипите воин, рейнджър, свещеник и магьосник. Резултатът – един прекрасно създаден наратив с отлично написани диалози и майсторски разказана история, допълнени от специфичното за белгийците чувство за хумор (така например още в самото начало на Flame of Vengance откриваме много елегантна и забавна заигравка с “Терминатор 2”). Почти всеки, който срещнете на пътя си, представлява уникална личност – със своя собствена история, със специфична роля в развитието на основния сюжет.
Не на последно място – и във Flame of Vengeance ще може да се възползвате от своята драконова форма – за онези от вас, които не са играли Ego Draconis – в началото на играта вие се превръщате от убиец на дракони (Dragon Slayer) в драконов рицар (Dragon Knight). От враг в защитник на тези могъщи крилати създания. Като междувременно получавате и възможността да приемате тяхната форма – едно от основните различия на Divinity II (и не само) спрямо всички останали подобни заглавия на пазара.
Сега Divinty II: Dragon Knight Saga отново е изправена пред тежка конкуренция. ArcaniA: Gothic 4 показа, че не става за нищо. Но Two Worlds II и Drakensang: The River of Time определено са ролеви игри, които не трябва да пропускате. Абсолютно същото важи и за Dragon Knight Saga. Къде ще я вместите във вашето геймърско календарче, зависи единствено от вас. Този път обаче нямате оправдание да я пропускате, защото приключението определено си заслужава.
Автор: Владимир Тодоров