Dishonored

Нека си го кажем направо – Dishonored е страхотна игра. Това е едно от онези заглавия, които, ако решите да пропуснете изрично по някаква причина, просто може да престанете да се наричате геймър.

Dishonored е игра, в която различни геймплей нишки от стари и класически заглавия, се преплитат в едно цяло и образуват перфектна симбиоза. Ще усетите как елементи от Thief и Hitman майсторски преливат в Half-Life 2 и Mirror’s Edge и дори се омесват с BioShock. Накратко – истински шедьовър.

Dishonored ще ви пренесе в Дънуол –

столицата на о-в Гристол, основно седалище на имперското правителство на Островите. Място, където върлува Чумата. Никой не знае със сигурност как точно се е появила или как да се изкорени напълно. Тя обаче се разпространява светкавично от плъховете и всеки ден – бавно, но сигурно, унищожава местното население. Всеки, който се зарази, се превръща в Оплаквач – човек, от чийто очи се стича кръв, когато заплаче. Който е изключително агресивен към останалите.

Дънуол е и

град, в който технологията и магически способности живеят ръка за ръка,

който се ръководи от едни от най-параноичните и тиранични управници. Свят, роден от въображението на българина Виктор Антонов – прословутият дизайнер на City 17 от Half-Life 2.

Редът тук се съблюдава от Високите момчета – тежко бронирани полицаи, ходещи на дълги механични крака. Отделните райони в града пък са отделени от Стени от светлина – бариери от енергия, които изпепеляват всеки, който се опита да ги прекоси.

Кое е по-лошото и опасното в случая? Вие решете. Именно в подобно място играта ще ви захвърли с гръм и трясък в ботушите на Корво. От охрана на императрицата обаче, вие ще се превърнете в обезчестен – в човек, обвинен в нейното убийство и готов на всичко, за да накаже хората, отговорни за смъртта й, да възкачи изчезналата й дъщеря на трона и да очисти своето име.

Как ще извършите всички тези свои подвизи? Имайте предвид, че

Корво е всичко друго, но не и безпомощен

В едната си ръка той държи остър като бръснач меч, а в другата може да екипира пистолет, арбалет или някоя необичайна мистична способност. Нивото на кустомизация на героя е доста прилично. Оръжията на Корво могат да бъдат ъпгрейдвани след закупуването на съответните чертежи. Свръхестествените умения също. Достатъчно е да откриете умело скритите из нивата руни и ще може да отключите магии като Blink, с която ще прекосявате кратки разстояния на мига и ще може да достигате до иначе недостъпни за вас места. Като например до покрива на най-близката сграда, от който безшумно да заличите със своя арбалет охранителите на входа на отсрещното имение, което се каните да оберете.

Друго умение като Possession пък ще позволява на Корво да поема контрола над дадено животно за кратък период от време. Например плъх, чрез който да се добере абсолютно безшумно до стаята със сейфа. Само внимавайте някой да не ви смачка най-безцеремонно. Както вече споменахме – плъховете са основни преносители на Чумата и хората в Дънуол не ги долюбват особено много.

Съберете достатъчно руни и ще може да ъпгрейднете Possession и до втория ранг, чрез който ще обладавате дори и хора. Прибавете към всичко това и умения от типа на Dark Vision (с него виждате NPC-тата през стените и се ориентирате в коя посока са се обърнали в мометнта), Bend Time (забавяне на времето) и Windblast (мощна струя вятър) и Devouring Swarm (призоваването на отряд от кръвожадни и гладни плъхове, готови да изядат жертвата ви или да заличат следите от трупове, оставени от вас) и получавате един наистина мистичен и понякога непобедим асасин.

Това обаче далеч не е всичко. Освен руни, из Дъноул са умело скрити и костни талисмани. Чрез тях ще отключвате различни пасивни умения на Корво, които допълнително ще подобряват неговата ефективност. Така например някой от тях ще увеличават количеството здраве, което възстановявате, когато си похапвате храна. Други пък ще ви карат да се движите по-бързо, когато се промъквате из сенките. С трети (рядко) един еликсир ще възстановява абсолютно цялата ви мана.

Може би най-силната страна на Dishonored обаче е фактът, че

играта ви позволява да я играете така, както пожелаете

За това до голяма степен допринася и страхотния дизайн на нивата – огромни зони, бликащи от живот. Може да подходите към всяка конкретна ситуация в зависимост от предпочитанията си. Няма едно или две решения. Всичко е подчинено на вашето въображение и изобретателност. Дали ще влезете през главния вход и ще избиете всички по пътя си, за да се доберете до своята цел, или пък ще се промъкнете абсолютно безшумно, изключвайки алармите и убивайки само тогава, когато е необходимо? Dishonored е игра, която възнаграждава онези играчи, които предпочитат да пощадят хората около себе си. Колкото по-малко души убивате по пътя си, толкова по-нисък Chaos рейтинг ще имате. Той влияе на начина, по който хората в Дънуол гледат на вас и разбира се – на изхода на играта.

Не забравяйте също така, че

всичко, което правите в Dishonored, се отразява на света по един или друг начин

Да речем, че сте преминали през дадена местност с главата напред. Ако ви с наложи да се върнете в нея по-късно, ще заварите следната ситуация – повече часови, повече охрана, повече от трудните за убиване Високи момчета (скок директно върху тях от покрива изглежда върши най-добра работа).

Ако сте оставили повечко трупове по пътя си, ще заварите и повече Оплаквачи, готови да ви оповръщат, както и десетки плъхове, които ще ви атакуват в групи и доста бързо ще изгризат плътта ви до кокал.

Въобще – Dishonored е игра, в която вашите действия наистина имат осезаеми последствия, а усещането, че вие променяте света с всяка своя крачка, е наистина страхотно. Тя няма да ви стовари всичките си готини идеи наведнъж. Колкото повече напредвате в историята, толкова повече геймплей елементи ще отключвате. По този начин няма да имате чувството, че достигате някакъв застой на действието. В нито един момент няма да ви е скучно.

Arkane са се постарали да направят Корво и максимално подвижен и лесен за управление. Комбинацията от специални умения с битки с мечове и пистолети е отлично поднесена. Ако не успеете да се промъкнете незабелязано покрай някого,

винаги може да изиграете танца на смъртта

с него. Навременното блокиране на неговия меч ще ви даде шанс да го екзекутирате брутално, отсичайки главата му с бързо и ловко движение. Въоръжен е с пистолет? Няма проблеми. Спрете времето в момента, в който изстреля куршум срещу вас, използвайте Possession, за да го обладаете, преместете го пред траекторията на куршума и го оставете да се самозастреля.

Похвално е и желанието на авторите да ни дадат известен контрол над самия интерфейс. Ако не искате да получавате подсказки за това къде се намира следващата ви цел, просто може да изключите тези HUD елементи. С други думи – имате възможност да направите играта точно толкова предизвикателна, колкото искате.

Не е за подценяване и огромният фактор на преиграване. Всяка мисия си плаче да я минете най-малко още веднъж, само за да видите „какво ще стане, ако…”. Ако не сложа отровата в казана на фабриката, ако реша да пощадя човека X, а не го екзекутирам, ако откажа да помогна на дамата Y и т.н.

Що се отнася до визията,

Dishonored се захранва от Unreal Engine 3. Въпреки че тази технология не е първа младост, Arkane са успели да постигнат истински чудеса с нея. Дисутопичният Дъноул представлява истинско зрелище, а NPC-тата (със своите леко преувеличени черти), наподобяват карикатури на истински хора и се вписват идеално в цялостната визия на света. Не очаквайте да попаднете на едни от най-детайлните текстури въобще. Ако се вгледате в тях обаче, ще останете с впечатлението, че някой е грабнал моливи, пастели и боички, и ги е нарисувал като истински художник.

Е, Dishonored не е и без своите недостатъци. Те обаче са изключително пренебрежими. От време на време се случва някой от NPC-тата да ме забележи, въпреки че съм се скрил повече от необходимото. Друг път е трудно да се прецени дали труповете, които съм оставил зад себе си, са достатъчно добре скрити. Всичко това обаче са бели кахъри и в никакъв случай не ни пречи да наречем Dishonored една от най-добрите игри на 2012 г. Ако не и най-добрата.

Автор: Петър Йорданов