Когато Disciples II излезе, тя се очерта като единствената игра-сериозен конкурент на Heroes IV, а според някои (включително и мен) дори и по-добра от геймката на 3DO. За тези от вас, които са пропуснали да разцъкат това наистина разкошно заглавие, ще се върна малко назад в миналото и ще ви разкажа за историята на първата игра. Най-малкото сюжетът на експанжъна я следва доста плътно и е пряко нейно продължение.
В Disciples II демонът Uther си поставя за цел да покори човешката империя и да отвори портите към Ада, пускайки легиона на Бетрезен да опустошава отново земята. Срещу него се изправят обединените войски на хората и джуджешките кланове. Във финалната битка рамо до рамо се бият паладини и ледени гиганти. Събитията предизвикват Рагнарок (скандинавският апокалипсис) и именно с битка срещу Нитхог, дракона на опустошението, представлява завършекът на джуджешката кампания. В целия конфликт има и четвърта страна – немъртвите орди на Мортис. Тя е бивша елфическа богиня, подивяла от скръб, след като губи съпруга си в битка с джуджешкото божество Вотан и станала повелителка на смъртта.
Сега идва и продължението на историята – как са се развили нещата в следвоенния период. Историята е интересна, а светът на Disciples e достатъчно подробно разработен и пленителен. Дори си има собствена митология, която сама по себе си е доста впечатляваща.
В експанжъна ще имате на разположение по 3 мисии, свързани в кампания за всяка една от расите. Не бързайте да скачате срещу малката цифра мисии – картите са огромни и доста трудни. Ако не си пазите героите от оригиналната игра, на единия от дисковете ще намерите няколко бонус такива… а повярвайте ми – героят ви трябва да е поне 12 ниво, за да можете да направите каквото и да било. Освен това са добавени около 12 нови мини мисии – сценарии. Тук е една от по-големите промени. Те не са толкова мултиплейър, колкото сингъл и куест ориентирани. Затова цифрата на часовете забавление нараства значително и пълното изиграване на всички карти ще ви отнеме около седмица – напълно достатъчно за парите, които даваме.
Война, война, война
Една от най-оригиналните и иновативни идейки, вкарани в Disciples, е развитието на войските ви. Имате няколко базисни юнита, които можете да закупите от всеки град. С течение на времето, завземайки мини и територии, ще натрупате достатъчно средства, за да ъпгрейднете някоя от структурите и единиците в нея. Вариантите за развитие на един юнит често са повече от един. С всяко успешно сражение воините ви трупат опит и когато съберат достатъчно, за да качат ниво, и имате нужната структура, те се променят напълно, придобивайки и нови умения освен увеличаването на издръжливостта и щетите, които нанасят.
Така например след първия ъпгрейд нормалното джудже става по-могъщ воин. Следва избор – дали да закоравява като воин или като маг. Ако изберете първия вариант, по-късно пак ще трябва да избирате между джуджешки крал с огромна броня и по-слаби щети или Рунен повелител – с две брадви и повече кръв, но без броня. Ако пък изберете пътя на мага, ще получите физически доста по-слаби брадатковци, но за сметка на това те пуцат по цялата тумба на противника, а не само по една единица.
При всички раси положението е подобно. Основно единиците ви се делят на няколко типа: воини, магове, стрелци и подкрепящи войски. В зависимост от мисията и наличните условия, от вас зависи на кой тип да заложите. Един съвет: тъй като някои от задачите ви са да убиете някой адски силен и уникален дзвер, а максималните щети, които могат да бъдат нанесени, са 300, то съставете армията си от повече единици, такива с допълнителен вид щети (парализа, отрова) или с по две атаки.
Всъщност нови попълнения в армията ви няма освен допълнителните уникални гадове, които най-често трябва да изгърбите – така демоните, немъртвите, джуджетата и хората си имат по един бос в края на всяка кампания. Добавени са и няколко уникални лидера като например принцесата на джуджетата. В някои от мисиите ще имате на разположение и елфски войски в резултат на съюза, сключен между фракциите.
По-интересни са лагерите с наемници. От тях можете да си купите почти всяко същество, присъстващо на картата, и то не само стандартните му версии, но и по-опитни – съответно по-скъпи. Така до конвенционалните ви войски може да се намърда някоя химера, медуза или грифон, а си е пълна далавера да закупите пето ниво дракон или стандартен ваш юнит, но с 3 до 4 ъпгрейда. И така, кампанията и допълнителните мисии са достатъчно увлекателни, за да задоволят дори и по-претенциозните в графа сюжет и развитие на историята геймъри.
Струва ли си?
Труден въпрос. За мен си струва, а и за всеки фен на играта е задължително да има този експанжън, както и Disciples II: Servants of the Dark – другия addon, който вече ще е излязъл и официално, когато четете този текст. Те са стендалон и не ви трябва оригиналната игра, за да ги подкарате. Друг е въпросът, че преспокойно можеха да ги цвъкнат в два диска, а не на четири. Но какво да се прави – комерсиализъм братче.
Другата слабост е графиката – когато излезе играта, не беше първа хубост, а днес е вече архаична, и наистина е дразнещо, когато не можете да различите някой от лидерите си в близката горичка. Добър камуфлаж според някои, кофти пикселизация според други. Но майната и на графиката – много пъти съм повтарял, че тя не е най-важното. А кампаниите с немъртвите и демоните наистина кефят. Да не говорим, че според мен това е играта с най-оригиналните като изпълнение и изглед единици. А така и така заговорихме за графика – да, картата е визуализирана ужасно, но за сметка на това магиите са разкошни. Влезете ли в битка, положението е съвсем различно – тук графиката просто е великолепна и не преувеличавам ни най-малко. Просто си вземете играта и вижте сами.
Автор: Георги Панайотов