Diablo III

След около един ден и половин нощ нонстоп игра, е крайно време и за заключителната част на това ревю (виж първата половина тук). Какво впечатление остава у нас Diablo III след като извъртането и на последните надписи?

Леко противоречиво, няма какво да се лъжем. Като геймплей

играта има великолепни хрумвания и е по-динамична и епичина отвсякога

В първия текст например може да научите повече за това как Blizzard успява да разнообрази сраженията с безчетните орди от чудовища и как успява да внесе доза екшън в цялостното приключение.

От друга страна обаче, все още ми е леко трудно да преживея липсата на традиционното дърво с умения. Спомням си как в Diablo II тръпнех с очакване скалата с опит да се запълни и да получа безценната една точка, която да избера в кое точно умение да поставя в зависимост от това от какво точно се нуждае моят герой в момента. Сега, всичко това, за добро или лошо, се случва автоматично. Когато качите ниво, Diablo III ви възнаграждава или с ново умение, или с нови руни, или и с двете. Разпределението на точки в статистиките също е елиминирано, макар че това е нещо, което по-скоро мога да разбера. Варваринът се нуждае от сила, магът – от интелект, демон ловецът – от ловкост. Рано или късно се озоваваме в позиция, в която поставяме всички точки в основните показатели на нашите герои. Вероятно заради това Blizzard решава да ни спести и тази част от ролевия геймплей.

Какво ни остава по отношение на уменията?

Ако погледнете в долната част на екрана, ще откриете малка лента, върху която може да поставяте своите умения. Вариантите не са много – 1, 2, 3 и 4, както и ляв и десен клик, но са напълно достатъчни за битка. Повече просто не ви трябва. Не забравяйте обаче да активирате Elective Mode от опциите, за да позволите пълна кустомизация на разположението на уменията по бутоните. В противен случай определени скилове са фиксирани за конкретни клавиши.

За щастие, не всичко е толкова постно, колкото изглежда. Познатите ни от Diablo II руни, които извираха от труповете на чудовищата и които можехме да комбинираме, за да облагодетелстваме екипировката, вече ги няма. Руните в Diablo III се използват за подобряване на уменията. За разлика от много игри обаче, промените (поне някои) въобще не са козметични. Да вземем за пример класа Wizard. В основата си Frost Nova е умение, с което героят излъчва леден обръч около себе си, който замразява противниците наоколо. Със руната Shatter обаче има шанс вледенените врагове да излъчат още една Frost Nova, когато умрат. С Deep Freeze пък ако ударите повече от 5 същества, получавате бонус към критичните си щети. А най-хубавото е, че всяка руна променя самото умение и визуално. При това съществено. Да – на пръв поглед дребна идея. Но определено добра.

Общо взето разнообразието от умения и руни (по 5 за всяка способност), както и възможните комбинации между тях, е предоволно. Това до известна степен компенсира липсата на традиционно дърво. Но пък от друга – ограничава вариантите на развитие при вдигане на ниво. Преди, в Diablo II, респециализирането бе невъзможно. Това допълнително затрудняваше разпределянето на точки в статистики и умения и ни караше малко или много да мислим. Сега, един герой, достигнал тавана на развитие (60), е абсолютно същият с този на играча X. Единственото нещо, което го отличава, е комбинацията от умения, които е избрал да постави на бара, както и предметите, които е екипирал.

Така неизбежно стигаме и до противоречивия търг (аукцион),

в който може да се продава всичко – злато, предмети, дори герои – както с виртуална валута, така и с истинска (поне когато това стане възможно). Да речем, че вие сте прекарвали дълги безсънни нощи във фармене на босове на най-високата трудност. С кръв и пот на чело сте събрали едни от най-хубавите предмети в играта. Изведнъж идва играчът X, дава стотина долара и се сдобива с герой на ниво 60, облечен със същите хубави дрешки, като вашите. При това за 5 минути. Някак си не е честно. В сингъл и кооп игра това няма особено значение, да не казвам никакво. Когато PvP режимът обаче стане достъпен, несъмнено ще възникнат проблеми, които на този етап са трудно предвидими.

Как стоят нещата с героите като цяло?

Ако се вгледате в скрийншотовете, ще видите, че основният герой, с когото изиграх играта, е Wizard. Трудно е човек да се оплаче от него. Уменията са адски разнообразни и в един момент ви превръщат в истинска елементална машина, която прекосява бойното поле с гръм, трясък и огън.

Що се отнася до останалите герои – Monk, Barbarian, Witch Doctor и Demon Hunter, не съм имал време да ги разгледам по-задълбочено от 30-на минути. За сметка на това обаче в сайта на Blizzard всеки, който иска, има възможност да проучи техните умения. Всички изглеждат наистина добре, може би с изключение на Demon Hunter-а, който представлява комбинация от амазонката и асасина от втората част.

Witch Doctor-ът определено е любопитен персонаж и това ще е вторият герой, който смятам да кача до 60-то ниво. Нещо като некромант с шамански привкус. А вие?

Занаятчии

Не е тайна, че Diablo III включва и крафтинг система. На този етап обаче тя изглежда леко постно. Дори е, смея да твърдя, скучна. Разполагате с Blacksmith и Jeweler. Първият ви прави брони и оръжия от всякакъв тип с материали, които получавате от разглобяването на най-малко сини предмети. Нови рецепти пък получавате с ъпгрейдването на самата работилница с пари, а по-късно и със специални страници (диаграми). Изборът на предмети обаче е много малък, а статистиките, които получават, са всеки път на произволен принцип. Да речем, че ви трябва меч с повече сила. Шансът да го получите от първия път е минимален. Общо взето все едно играете на тото. Лошо няма. Но защо това да важи за всички предмети?

Що се отнася до Jeweler, той ви позволява да комбинирате скъпоценните камъни, намерени до момента, и да създавате техни по-добри версии, които впоследствие да поставяте в предмети със сокети – поне едно нещо, което не е махнато от Diablo. На практика той изпълнява ролята на любимия на мнозина Hordaric Cube (който го няма в третата част). Но в значително по-опростен вид. Ако има едно нещо, чиято липса не мога да прежаля, е именно въпросният куб. Спомняте ли си колко готино беше да експериментирате със руните и скъпоценните камъни? С пръстените, дори с колбичките кръв? Така например кубът превръщаше три пръстена в амулет, а 3 амулета – в пръстен. Вариантите бяха почти безброй. А сега една от най-интересните екстри в Diablo е безцеремонно захвърлена в кошчето. Предполагам, че Blizzard ще обогатява играта с течение на времето с ъпдейти или експанжъни. Няма как да не отбележим обаче, че кустомизацията на екипировката на този етап не може да стъпи и на малкия пръст на Diablo II.

Последователи

Един елемент от втората част, който е претърпял развитие, а не е безцеремонно опростен, са последователите. Преди на човек трудно можеше да му пука какво се случва с NPC-тата, които го следват. Ако ги наречем безполезни, няма да сгрешим.

В Diablo III обаче нещата стоят малко по-различно. Вашият герой може да вземе със себе си Templar, Scoundrel или Enchantress, които да екипира с оръжие, пръстени и амулет, както и със специфична за класа предмет. Нещо повече – всеки един от тях разполага с по осем доста полезни умения, групирани по двойки (само четири могат да бъдат активни). Така например тамплиерът може да ви лекува или да таунтва противниците. Но не и двете едновременно, докато чародейката – да увеличава скоростта на атака на съюзниците си или да кълне враговете (отново – само едно от двете).

Последователите вършат значително по-добра работа от NPC-тата в Diablo II, а ако умрат, просто се съживяват автоматично след няколко секунди. Те изпълняват и още една роля – да разнообразяват приключението ви с разговори с героя. Единствено Scoundrel обаче има по-интересни реплики. Ако играете твърде дълго с него обаче, те бързо започват да се повтарят и да омръзват.

Историята – СПОЙЛЕРИ

В първата част на ревюто вече споменах, че историята не е особено впечатляваща. Основният й проблем е, че е твърде предсказуема. Още от самото начало бях убеден, че странникът, паднал от небето, е именно Тириел, а Лия ще се превърне в Диабло. Да не говорим, че не е особено оригинално именно лордът на ужаса да бъде последен бос в три игри подред. В Diablo II нещата бяха извъртени по малко по-добър начин, но в тройката Blizzard вече започна да се изтърква.

Не всичко е загубено – със следващите експанжъни компанията би могла да поеме по коренно различна посока и да разкаже една история, която наистина си заслужава. На мен обаче не ми се чака още година-две за нещо такова.

Заключение

И така – заслужава ли си да се сдобиете с Diablo III? Ако сте хардкор фенове на играта, със сигурност вече е на харддиска ви, така че няма какво да ви убеждавам. За останалите от вас мога да кажа само едно – за своя жанр играта е наистина добра, макар и значително опростена. Струва ми се обаче, че можеше да бъде и великолепна. Но на този етап определено не е. Може би след време – все пак повечето минуси са лесно оправими. Но кой знае…

Междувременно – очаква ни едно безкрайно фармене на босове с приятели на по-високи трудности. Такъв е животът на един Diablo наркоман. Като мен. А може би и теб.

Автор: Владимир Тодоров