Deus Ex: Human Revolution

По времето, когато оригиналната Deus Ex излезе на пазара, вече имах няколко години сериозен геймърсики стаж, но поради една или друга причина не отделих нужното внимание на това заглавие. Нито на леко противоречивото, но също доста добре приело се продължение. Да, знам, направил съм сериозен пропуск, но в онези години просто се интересувах от по-други видове игри. Въпреки това като уважаващ себе си геймър добре знаех за наследството на Deus Ex и когато чух, че най-сетне се подготвя продължение в лицето на Human Revolution, неминуемо се оказах сред хилядите развълнувани фенове. Няма да крия, че новата игра на Eidos Montreal бе едно от най-очакваните заглавия за мен през тази година. За щастие, въпреки някои дребни проблеми, киберпънк приключението напълно оправдава хайпа и със сигурност ще допадне на онези, които се молеха за него почти десетилетие.

Поглед в бъдещето

Годината е 2027 г. и както подобава за „прикуел“, действието в Deux Ex: Human Revolution се развива в свят, който тепърва започва да се променя. Обществото в третото десетилетие на двадесет и първия век се раздира от противоречия и класови конфликти, но нищо не е по-силно от дебата за аугментациите – механични и технологични приставки, които подобряват физическите и умствени възможности на хората, но… поставят под въпрос тяхната човешка природа.

Ако сте запознати с Deus Ex игрите, значи няма да ви е трудно да възприемете средата, в която ви пренася играта. Друг вариант е да сте гледали филма Blade Runner, а трети и вероятно най-апокрифен е да принадлежите към поколението, което в средата на 90-те години грабеше с шепи т.нар. книги-игри. Точно така, Human Revolution определено ми напомня на една страхотно забавна книга на българския писател Богдан Русев, когото феновете познават под псевдонима Робърт Блонд. Ако сте запознати с творчеството му, вероятно вече се сещате, че говоря за „Роди се сянка“.  Мрачен, двусмислен, морално объркан, технологично усъвършенстван, но дълбоко и чисто човешки раним, светът на Human Revolution определено ме върна назад към книгата-игра на Блонд.

Но да не се отклоняваме

Вашето име в историята на играта е Адам Дженсен – шеф по сигурността в Sarif Industries, може би най-голямата компания в противоречивия бизнес с изкуствени аугментации. В самото начало на играта Адам е почти щастлив – загърбил е мрачна история от неговото минало като SWAT командос, има си нова престижна работа и се радва на специално отношение от страна на една от най-блестящите дами в компанията. Но както се казва, прекалено хубаво не е на хубаво и няколко минути след началото на играта централата на Sarif Industries е подложена на внезапна атака. Опитни и екипирани до зъби нападатели всяват хаос, избиват десетки служители и поставят под съмнение бъдещето на самата компания, която иначе е на път да направи революционен пробив в науката за аугментирането.

А приставките са важна част не само от света на Deux Ex, но и от самия Адам. Тежко ранен при нападението, за лекарите не остава друга възможност, освен да го върнат към живот именно с помощта на поредица от аугментации. Закърпен и дори усъвършенстван, но в конфликт както със заобикалящите го, така и със себе си, Дженсен трябва да тръгне по следите на тайнствените нападатели, което се оказва само началото на една глобална конспирация, водеща вас и героя ви в няколко различни точки на планетата.

Да стреляш или да не стреляш

Рекламирайки Human Revolution, нейните автори използваха дръзки обещания за геймплей, който дава възможност за избор на подход към всяка една ситуация – стреляйте на месо, разчитайте на силата на словото, постигнете нужното само с помощта на мишка и клавиатура или изчезнете безшумно в сенките. Изборът е ваш!

И е на лице. Зареждайки на ново поредната мисия, само за да пробвам нов начин за нейното минаване, неволно се сещам за една много любима моя игра: Alpha Protocol. Неразбраният шедьовър на Obsidian можеше да има доста по-добра съдба, ако авторите му разполагаха с бюджета, техниката и уменията на дизайнерите на Eidos Montreal. Защото дори и да не ви се вярва, под повърхността двете игри си приличат доста: свободата на подход е пълна и позволява да изигравате ситуациите отново и отново, търсейки различното или оптималното. Но докато при Майкъл Торнтън нещата често се объркваха, то Адам Дженсен се радва на солиден геймплей и постоянност.

За трибуквените съкращения

Дали Deus Ex: HR е FPS с RPG елементи (всъщност не е) или RPG с FPS елементи (какъвто по-скоро е случаят), не е толкова важно. През 90 процента от играта действието се развива от първо лице, като единствено когато се укривате камерата се сменя в трето по подобие на системата от Rainbow Six: Vegas 2 и BiA: Hell’s Highway. Прикриването обаче не е никак маловажен елемент, защото ако решите да заложите на стелт – а признайте си, кой не би искал да се превъплъти в хладнокръвния Адам, плъзгащ се като сянка край неподозиращите врагове?! – това ще бъде ваша основна стратегия. Не е удачно да сравняваме Human Revolution със Splinter Cell, но е достатъчно да кажем, че Адам е не по-малко гъвкав и подвижен от Сам Фишер и че подобно на изморения от живота таен агент неговите противници отново са камери, системи за наблюдение, аларми, криптирани компютри и бдящи стражи.

Промъквайки се зад някой от последните, имате възможност за избор: безшумно обезвреждане, което е направо джентълменско и оставя жертвата в безсъзнание или хладно острие дълбоко в тялото. Но не си мислете, че е толкова лесно. И в двата случая след това трябва да се погрижите за тялото, а освен това сте силно ограничени в броя подобни хватки, които може да прилагате. Някои аугментации могат да ви помогнат да усъвършенствате стелт играта си, така че колкото по-рано прегледате наличните варианти и се спрете на стил на игра, толкова по-бързо ще може да ъпгрейдвате онези, които са ви необходими.

Като слон в стъкларски магазин

Не искате да дебнете във вече пословичните сенки или просто сте с вродена непоносимост към бавните действия? От вас може и да не стане добър наблюдател на птици, но това няма да ви попречи да играете с успех на Human Revolution. Решаването на проблемите с оръжие в ръка определено не е най-добрият вариант, най-малкото защото дори и сериозно аугментиран, Адам все още е прекалено крехък, както и защото получавате по-малко ХР точки от огнестрелни убийства. Но нищо не ви спира и веднага ще ви дам един пример.

Някъде час и половина от началото на играта трябва да влезете в полицейския участък, за да откриете, измежду другите неща, и трупа на един терорист, убит по-рано при нова атака срещу собственост на Sarif Industries. Всичките ми опити да мина покрай полицаите във фоайето само със силата на словото бяха напълно безплодни, а така и не успях да открия друг начин за влизане в сградата. Леко изнервен след половинчасово обикаляне наоколо накрая почти на шега нахлух вътре и открих огън по всичко живо. И се оказа, че може и така. Да, касапницата беше пълна и една не загубих героя си, но когато разчистването на сметките най-сетне свърши, между мен и заветната информация не стоеше нищо. Ако не броим две дузини трупове, разхвърляни из целия участък, разбира се.

Сам в нощта

Действието в Deus Ex: HR се развива почти изцяло през нощта. Нивата имат полуотворена структура, която ми напомни за култовото приключение Vampire: The Masquerade – Bloodlines. Или с други думи, поредица от улички, сгради, алеи, задни дворове и незабележими входове и изходи, измежду които може да се движите свободно. Във всеки един момент може да деактивирате главния куест, за да оставите на екрана единствено нужната ви за някоя второстепенна задача информация.

Дизайнът на нивата в играта определено заслужава похвала. Всяка уличка и полутъмно дворче могат да се окажат изненадващ пряк път към целта, както и да ви зарадват с нещо интересно… или смъртоносно. Изборът е водещ мотив в приключението и дизайнът го показва. Вземете например някои по-тежки предмети като контейнери, които Адам първоначално дори не може да премести. Натъквайки се на такива, просто ги игнорирате и се обръщате в търсене на друг път. Но с помощта на правилните аугментации тези обемисти предмети могат да бъдат премествани, което съответно открива нови пътища и възможности, които дотогава са оставали скрити за вас.

Друг интересен геймплей елемент са социалните контакти и сблъсъците, които периодично ще водите с някои от героите на играта. Не мога да кажа, че в това отношение Human Revolution може да се сравнява с Alpha Protocol, където общуването бе може би най-силната черта на играта, но разговорите определено са интересни и носят удовлетворение, особено когато в техния край постигнете своето.

Точка по точка герой се става

Почти всяко от действията ви в играта – от изпълняване на куест до извършване на убийство, безшумно премахване на враг, пропътуване на определено разстояние и т.н. – ви дава ХР точки. Когато натрупате определена сума от тях, тя се превръща в една точка Praxis. Именно Praxis точките се използват за усъвършенстване на съществуващи аугментации и отключване на напълно нови такива. Подобренията представляват нещо като мини дървета с умения, организирани в няколко различни категории.

За разлика от доста несъвършената Alpha Protocol, където трябваше да се фокусирате най-вече върху стелт и хакерски умения, ако искате да успеете, балансираният геймплей на Human Revolution ви позволява свободно да развивате различни начини на игра, без да се притеснявате, че в един момент те могат да се окажат ненужни. Или почти. Защото в няколко редки случая, когато играта придобива напълно екшън измерение става ясно, че ако не сте вложили никакви точки в бойни аугментации – а това е напълно възможно – ще се поизмъчите доста. Въпреки това геймплеят наистина е балансиран и позволява да играете и да развивате героя си така, както наистина искате.

Освен Praxis точките, другото важно нещо е вашият инвентар. Той е в решетъчен формат, което означава, че побира ограничен, при това доста, брой предмети. Признавам, че лично на мен той ми отесня твърде рано в играта и с досада трябваше непрекъснато да изхвърлям едни неща и да добавям други. Естествено, с помощта на аугментация, може да разширите размера на решетката, но определено играта ви кара да мислите сериозно какво точно искате да имате у себе си.

Друга леко проблемна област са мунициите. Ако играете изключително стелт това може и да не ви засяга, но при ако участвате в повече огнестрелни схватки, твърде често ще оставате без куршуми за едно или друго оръжие. Може би прекалено. Самите оръжия могат да се ъпгрейдват по няколко различни начина, така че да увеличавате обема на пълнителя, демиджа или пък скоростта на презареждане. Напълно стандартно е, но е доста забавно.

Визия в два цвята

В интерес на истината Deus Ex: HR е доста добре изглеждаща игра. В хода на приключението ще срещнете интересни персонажи, ще се замислите над сериозни теми от съвременния живот, ще участвате в динамични престрелки и още много други неща. Лицата на героите са моделирани подробно, а околната среда е красива по своему, но и доста стерилна, точно както подобава на едно двусмислено бъдеще, в което лишените от емоции технологии все повече изместват човешкото. Това, че практически цялата визия на играта е реализирана в нюанси на оранжево и кафяво не е непременно лошо, но в един момент сякаш писва.

Що се отнася до звука, играта предлага солидно, макар и не съвършено озвучение. Повечето герои звучат доста добре със забележимото изключение на самия Адам, чийто глас откровено дразни с нарочната си хрипкавост. Музикалното оформление е почти стандартно, а като цяло играта е доста тиха.

Няма съмнение, че Deus Ex: Human Revolution е една страхотна игра. Очевидно е, че нейните автори са се вслушали в желанията на феновете и са се отнесли с уважение към оригиналното заглавие. Въпреки че не е перфектна и страда от проблеми като противоречивия инвентар и понякога слабо AI (това очевидно продължава да бъде основна критична област дори за най-силните заглавия), Human Revolution е страхотно киберпънк приключение, чийто солиден и разнообразен геймплей ще ви кара да се връщате към него отново и отново. А двадесетината часа, които биха ви стигнали за първото изиграване, са само началото.  

Автор: Иво Цеков