Две са нещата, които трябва да имате предвид, когато се чудите дали да обърнете въобще внимание на тази игра. Първото е, че Demon Stone е дело на хората, създали Lord of the Rings: The Two Towers от каталога на Electronic Arts. Второто – действието на играта се развива във вселената на Dungeons & Dragons, и по-специално в света, наречен Forgotten Realms. Нека обаче запалените RPG фенове да не потриват доволно ръце. Каквото и да сте чули, Demon Stone не е ролева игра, или дори екшън ориентирана ролева игра. Това си е hack&slash от най-чистия вид. Колкото до развитието на героите, то се изчерпва (точно като в The Two Towers) с “купуването” на нови атаки и оръжия с точките, които ще печелите за размазването на колкото може противници.
Demon Stone разказва историята на трима воини – Ранек (типичният меле боец, разчитащ най-вече на физическата си сила), Илиус (заклинател и специалист в магическите атаки от разстояние, но доста добър с тоягата при по-близки “контакти”) и накрая – сексапилната Зай (бърза като мълния, умееща да се прокрадва и да убива с един удар). Колкото до самата фабула, ще я прескоча с уточнението, че е доста увлекателна, стига да имате нервите да изслушате и прочетете всички (понякога доста протяжни) монолози и диалози, които играта предлага.
Геймплеят, както вече споменах, е сведен до абсолютния минимум. Всеки от героите разполага с три типа атаки – една с оръжие за близък бой, една с голи ръце (или крака?) и една с оръжие за бой от разстояние (било то материално или магическо). Арсеналът от атаки постепенно се разраства без това да води до нещо по-съществено от по-ефектни анимации и разбира се, по-големи поражения върху противниците. На няколко места (уви, твърде малко) ще ви се наложи да използвате специфичните способности на всеки от персонажите, за да преодолеете определено препятствие или бос. Това обаче далеч не води до така липсващото в това заглавие разнообразие.
Едно от нещата, които ми допаднаха най-много в Demon Stone (освен страхотната графика, разбира се), беше възможността да избираш в произволен момент кой от тримата герои да управляваш. Според мен подобна свобода липсваше сериозно в The Two Towers и прави чест на Stromfront Studios, че са се сетили да направят нещо по въпроса в своя нов проект.
Принципно Demon Stone е доста прилична игра, която обаче остава впечатлението за нещо преждевременно набутано в лъскава опаковка. Играта е твърде кратка и като цяло ще остави дори феновете на 100%-вия екшън леко отегчени, заради еднообразието на геймплея. От друга страна, почитателите на графичните прелести вероятно честичко ще се плескат по челото от видяното на екрана. Така че (както винаги) – изборът е ваш.
Автор: Ивелин Иванов