Death to Spies

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 31 окт. 2007

Смърт на шпионите!

„Пуканки с карамел! Пуканки с карамел!”, повтаряше си той, а лицето му се триеше в смрадливата тиня и камъчетата. Но това нямаше значение. Малките гнусни буболечки бяха си изградили цяла колония и пируваха върху тялото му, но нямаше как да се отърси, без да бъде забелязан. Всичко, което беше важно, беше всъщност да не чуе онзи пронизващ пукот от вражески изстрели, отекващи в неговата каска. Не. Дори и това не беше. Важното беше да изпълни мисията си, което бе и причината да трябва да оцелее.

Така ще прекарате много часове, влачейки се по корем сред всевъзможните треволяци, дебнейки врага. Но това няма да има значение, защото играта ще ви зариби. Ако трябва да съм честна (а не трябва, но пък нямам повод да не бъда), може би няма да прозрете стойността на заглавието в самото начало. Или поне с мен се случи така. В началото играта ми се стори прекалено средностатистическа и бях погълната от собствения си скептицизъм, готова да се озъбя срещу всяка секунда геймене и всеки пиксел трева.
Като разцъках малко обаче, установих, че зад до болка експлоатирания сюжет за Втората световна война тук се крие

една малко по-различна идея

Първо, играта поне не е класически екшън, а залага на stealth елемента. Основната цел съответно не е просто да стреляте до пълно изтощение и липса на муниции, а да измислите добра стратегия, да се промъкнете и да обезвредите врага, използвайки ума си.

За разлика от повечето подобни игри обаче, тук има и някои новости. Например имате индикатор на това доколко се излагате на опасността да бъдете забелязани от всеки един опонент. Важен момент е и че нивото на AI е добро. Така например, ако простреляте някого, рискувате да направите дупка или кърваво петно по униформата му и тя практически става неизползваема от вас. Ако искате да щъкате като един от вражеския лагер, трябва да се премените с дрешките на някой удушен например. Ако пък решите да гърмите, винаги се стремете да нанасяте смъртоносни изстрели и да не привличате внимание.

В същия ред на мисли, разбира се, трябва да измисляте подходящи места за ненужните тела, като разполагате и с блазнещата опция да поставите капан с експлозиви по самия труп и да го зарежете насред алеята в очакване да се наслаждавате на фойерверките, когато колегите му го открият. Иначе можете да хвърлите трупа в някоя река или да го покриете в подходящ контейнер.

При изпълнение на мисиите разполагате с гранати, нож, хлороформ, заглушители и няколко гърмялки. Интересно е, че и тук има

реализъм

и не можете да се натоварите като товарна камила. Затова е важно да внимавате при избора на арсенала – врагът забелязва и произхода на оръжието ви, ако сте решили да го заблудите, че сте един от тях. Веднъж промъкнали се сред душманите пък, ще ви се налага да им пакостите всячески, като крадете документи, отвличате високопоставени военнослужещи, саботирате плановете им. Готино е, че при изпълнение на мисиите можете да се възползвате и от някои возила.

Накратко – ако се хванете на хорото, тръпка има. Макар и да не е епохално откритие, играта радва и съветът ми е: намъквайте камуфлажа и се пльосвайте по лице.

Автор: Лили Стоилова