Dead Space 2

В много отношения писането на ревю за Dead Space 2 би трябвало да бъде доста лесна задача за всеки гейм журналист. Оригиналът бе една от най-добрите и интересни екшън/хорър игри в последно време, а студиото Visceral Games имаше достатъчно дълго време, за да идентифицира малкото елементи, които можеха да се подобрят. Издателят ЕА пък е огромна компания с почти неограничени ресурси, така че никой от екипа, работил по Dead Space 2, не бе лишен от нужните му средства. Рекламната кампания преди излизането на играта беше мащабна, а пуснатото наскоро демо потвърди очакванията ни, че играта е изпипана много добре. В резултат едва ли някой е останал изненадан от факта, че Dead Space 2 ще бъде качествен продукт. Което като че ли е и единственият недостатък. Но да не избързваме.

В Сатурновата дупка

Както подобава на всяко продължение, историята в Dead Space 2 заварва Айзък приблизително три години след събитията в оригинала. Ако обаче не сте запознати с първата игра, препоръчително е да изгледате краткото филмче “Previously on Dead Space”, за да научите повече за планетата Егис VІІ, кораба „Ишимура” и любимата на нашия герой Никол. За да резюмираме ситуацията в едно изречение, събитията от първата игра са оставили зловещ отпечатък в съзнанието на някогашния инженер, споменът за некроморфите и Никол е еднакво силен, а по всичко личи, че кошмарът няма намерение да приключи скоро.

Играта стартира в един метрополис, разположен на Титан, една от луните на планетата Сатурн. Там се случва нещо ужасно и Айзък отново се озовава в центъра на събитията и вълните от деформирани некроморфи. Само че този път той е по-подготвен. За разлика от първата част, където бе обикновен служител, изпратен на рутинна мисия и без никаква представа за това какво го очаква, този път мистър Кларк е наясно с новите си стари врагове. Подходът, който студиото Visceral е възприело е подобен на това, което Treyarch наскоро направиха в Black Ops. Вместо главният герой да бъде безличен образ, чието лице (почти) никога не се вижда, Айзък – подобно на Алек Мейсън – е активен участник в случващото се. Освен, че вече можем да видим как изглежда и как говори, ставаме свидетели и на напористия му характер на вроден лидер. Айзък вече дава наставления, а не само ги изпълнява; общува с останалите герои и взима важни решения, от които зависи съдбата на мнозина. Историята може и да не е кандидат за най-добър сценарий, но представлява достатъчно свързан разказ, който ви води из мрачните коридори и подземия на града в търсене на истинския виновник за новия некро апокалипсис.

Dead Space 1.5

Всеки, който е играл оригинала, веднага ще се почувства като у дома. В огромната си част геймплеят в играта е сходен с този на Dead Space. Контролирайки героя си от трето лице, може да избирате между атаки с оръжие, удари с ръка и познатото ви настъпване с крак, което обикновено се използва, за да разчлените труповете на повалените врагове и да си приберете предметите, които евентуално ви чакат. Точките живот на Айзък отново са разположени по гръбнака на костюма му, а интерфейсът като цяло е съвсем минималиситчен, така че да не пречи на погледа и едновременно с това да засилва атмосферата на сървайвъл хорър. Управлението определено е добро, не само защото облагодетелства игралите оригинала, но и защото е интуитивно и лесно за усвояване.  

Освен оръжията, Айзък има на разположение сили като стазис и кинезис, които използва както при битки, така и за решаването на някои от присъстващите в играта пъзели. Стазис му позволява да забави почти до пълно спиране движенията на враговете си с цел да получи по-добър прицел или просто да избегне внезапна атака. Освен това стазис може да се използва и при нужда да задържите отворена някоя врата или предмет. От своя страна кинезис представлява силата да вдигнете почти всеки един отдалечен предмет и да го запратите към избрана цел. Когато мунициите ви са на привършване, това е отличен вариант, за да се справите с някой враг.

Инвентарното меню отново е интерактивно и се проектира директно пред вас. В него ще откриете слотове за отделните предмети, кредити, които са паричния еквивалент в играта и т.нар. power nods, с които може да развивате ъпгрейди или пък да ги пожертвате, за да отворите заключена врата, надявайки, че това което ви чака зад нея си заслужава. В различните “магазини”, пръснати из града може да купувате нови оръжия и муниции, да продавате излишните предмети от товара си, както и да ги оставите за временно съхранение.

Разходка пo тъмно        

Едно от притесненията, което феновете имаха преди излизането на играта бе, че Visceral възнамерява да превърне Dead Space 2 в космически екшън за сметка на хорър елемента. За щастие това не е така, защото играта успешно съчетава битките със стряскащата атмосфера. Нормално е сега Айзък да бъде по-силен боец, защото каквито и кошмари да е преживял, натрупаният опит и инстинктът му за оцеляване са го превърнали в много по-страшен съперник, отколкото бе някогашния инженер. Айзък се движи плавно, има точен мерник и не се стряска, дори когато е изправен лице в лице с някои от най-гнусните същества в цялата галактика.

Колкото до атмосферата, тя се намира в златната среда, така че хем да бъде страшна, хем да не прекалява. Моделите на чудовищата са доста зловещи, озвучението засилва усещането, а някои сцени са наистина брутални. Още началните силни сцени като тази, в която висите с главата надолу и се отбранявате срещу налитащите срещу вас врагове или се сблъсквате за пръв път с тези… да ги наречем „проблемни бебета”, ни показват, че Dead Space 2 е пътуване с влакчето на ужасите, а до последната спирка има още доста време.  Думата, която най-добре може да опише цялостното чувство е „притеснително”. Dead Space 2 не е отблъскваща игра, която да постави на изпитание сетивата ни, а по-скоро във всеки един момент ни напомня, че зад ъгъла може да се крие нещо.

Отлична – да, но не съвършена

Dead Space 2 не е игра без своите недостатъци. Понякога проектирането на информацията пред вас всъщност затруднява полезрението ви и пречи да видите какво точно иска от вас играта, като например това когато е необходимо да натиснете някой определен бутон. Мини-играта с хакването определено е досадна и можеше да бъде решена по много по-добър начин. Въпреки по-активното участие на Айзък в събитията, историята на моменти е доста фрагментарна и не може да избяга от стандартното „Отиди до точка А и вземи предмет Б”. Освен това някои от съпътстващите герои са просто фигуранти, чиято единствена задача е да дадат моментно указание или информация на Айзък, след което да изчезнат в бездната на космическата посредственост. Накрая, ако трябва да сме критични, задължително трябва да отбележим, че Sprawl просто не оправдава надеждите за интересна и отворена среда. Въпреки че играта се развива на уж гигантски космически метрополис, голямата част от действието отново ви отвежда в тесни линейни коридори, които спокойно могат да бъдат част от „Ишимура” в оригиналната Dead Space. Накрая, въпреки че бе широко рекламиран, включването на мултиплейъра изглежда сякаш е евтин опит за повишаване на пазарната стойност на играта и честно казано ресурсите, вложени в него, сякаш можеше да бъдат оползотворени по-добре другаде. Целият онлайн режим е интересна закачка, но не включва нищо, което да не сме виждали преди и при това изпълнено по-добре.

Спомняте ли си как в началото на статията намекнах, че тази очаквана прецизност се явява едновременно и проблем? Истината е, че играта изглежда точно така, както очаквахме и това едновременно ни радва и ни разочарова. Очевидно момчетата от Visceral Games са се ръководили от максимата, че ако нещо не е повредено, няма нужда да се поправя. В резултат Dead Space 2 просто няма потенциала да ни изненада така, както това направи първата игра. Пред нас стои едно изпипано във всяко отношение продължение, което обаче не предлага нищо наистина… изненадващо. Да, в играта има няколко нови вида некроморфи, допълнителни оръжия (някои от тях и особено интересни), както и ръкопашни схватки, при които трябва да натискате до прималяване един клавиш, но това ли е всичко, което очаквахме повече от две години?

Не че това е повод за междугалактически траур. Играта на Visceral е задължително попълнение в колекцията на всеки фен на хорър заглавията и със сигурност няма да откриете по-добър начин да сложите край на сушата, заляла гейм пазара в последния месец и половина.

Автор: Иво Цеков