Damnation

В съвременния бизнес бързината, подходът и инстинктът са всичко. Успееш ли да предложиш на пазара продукт, който е по-оригинален от този на конкуренцията, си гарантираш – поне за известно време – преднина в продажбите и благосклонността на потребителите. Така някои компании успяват да се направят своя удар, а понякога дори и да се наложат трайно. Какво обаче става с всички онези, чиито добри намерения за оригиналност и новаторство си останат само на хартия?

За съдбата на един такъв продукт ще ви разкажа в следващите редове. Той е компютърна игра и носи гръмкото име Damnation (или „проклятие” по нашенски). Играта има доста интересна история, за която ще стане дума малко по-надолу, а и предварителните впечатления бяха обещаващи.

Една нетипична игра

За разлика от повечето игри, разработвани и издавани от големи студия, в които инвестициите и очакванията са високи от самия старт на проекта, Damnation има много скромно начало – преди да се превърне в готово заглавие на Blue Omega, играта стартира като безименен мод, изграден на базата на Unreal Engine 3. Той е представен на конкурс за модове, който създателите на Unreal от Epic Games организират. След като привлича внимание, проектът се разраства, печели въпросния конкурс, претърпява няколко промени и най-сетне намира своя окончателен пристан при младата и амбициозна американска компания Blue Omega. Те пък решават да се заемат с него, въоръжени с голяма доза ентусиазъм, подкрепа от страна на своите издатели от Codemasters и така се ражда Damnation – екшън-приключение, което обещаваше да сложи началото на един нов поджанр – вертикален шутър.

Освен с качествено нов геймплей Damnation привличаше погледите и с оригинална история. По принцип смесването на различни жанрове винаги е рисковано, но пък ако се направи успешно, то винаги се получава увлекателна история, която държи играчите в напрежение. За съжаление в Damnation нещата са стигнали само до средата – общата история е обещаваща, но нейното развитие и претворяване в игра не е добро.

Добрата история не е всичко

За изходна база на събитията в играта служи Американската гражданска война от 60-те години на деветнадесети век. В действителност тя приключва след четири кървави години, когато Севера най-сетне успява да сломи отцепническия Юг. Прилагайки подхода на алтернативната история обаче, създателите на Damnation ни показват как вместо да стигнат до развръзка, нещата са се объркали още повече и войната между двете фракции продължава с десетилетия. От разрухата и насилието обаче се ражда една нова и неочаквана сила – частната армия на злодея Прескот. Осигурил си милиони с продажби на оръжие и на двете страни, той успява да създаде собствени сили и е твърдо решен да сломи съпротивата на изтощените американци, за да създаде върху руините своя собствена империя. На помощ му идва цяла армия от механизирани войници, както и специален серум, който в малки количества дава приток на сила, но продължителната му употреба превръща хората в безволеви и покорни същества.

В опит да се противопоставят на пъкления план на Прескот, група бунтовници обединяват силите си. Един от тях – Хамилтън Рурк – ще бъде вашият герой в играта. През по-голямата част от нея ще си помагате заедно с добре изглежда индианска девойка, един професор с проблемна дъщеря и устат латино герой. Последният явно е бил замислен като хумористичен елемент в играта, защото от време на време се опитва да разведрява обстановката с шеги, но те по-скоро подчертават слабата атмосфера, отколкото помагат. Главният герой на Damnation пък очевидно е замислен като трагичен образ, защото, освен че е корав боец, носи и своята собствена драма в сърцето си. Постепенно играта ще ви поднесе подробности за неговото минало и ще научите как е загубил отряда, който е предвождал, както и любимата си.

Като голям фен на историята – а и конкретно на гражданска война в Съединените щати – аз лично много се радвах на сюжета на Damnation. Оказа се обаче, че историята в играта далеч не е толкова увлекателна, колкото звучеше преди това и освен да подскачате почти механично от стълба на стълба, по-скоро ще ви бъде трудно да изпитвате някаква особена симпатия и интерес към героите и ставащото в играта.

Скок-подскок, но накъде?

Дори и постната история може да бъде оправдана, ако към нея върви динамичен и разнообразен геймплей. Авторите на играта с ентусиазъм говореха за вертикалния елемент, който ще бъде водещ в геймплея и действително са спазили обещанието си. Нивата в Damnation са построени предимно вертикално, като целта е да се придвижите от точка А до точка Б, която отстои на стотина – че и повече – метра по-нагоре. Това става чрез използването на стълби, тръби, ръбове и козирки, които услужливо са разположени тук-там. Тъй като действието се развива в един индустриален свят, ще се нагледате на най-различни механизирани конструкции и съоръжения, повечето от които действително може да достигнете по един или друг начин. До върха има повече от един път, по който може да вървите, но стига да продължавате във вярната посока, няма опасност да се объркате. Периодично ще ви се налага да дръпнете някоя ръчка, да отворите врата или да покарате футуристично изглеждащ мотор, но е излишно да ви казвам, че Damnation не е рейсър и поведението на мотора буди предимно недоумение.

Още след първото ниво се вижда, че изказванията, които определяха Damnation като кръстоска между Gears of War и Prince of Persia, принципно са верни, но в опита си да прилича и на двете игри Damnation се проваля двойно. Битките наистина приличат на шедьовъра на Epic Games, но освен че липсва система за прикриване, те далеч не са толкова интересни. Героят ви може да носи три вида оръжия, като две от тях са тежки, а едно – което почти винаги е пистолет – е леко. Арсеналът е стандартен, макар практически всички оръжия да имат интересен футуристичен дизайн. Бродейки из света на Damnation, ще срещнете помпи, автомати, снайпери, както и няколко по-експериментални оръжия. Тъй като в повечето ситуации се сражавате заедно с един или повече от своите помощници, ще трябва да хвърляте по едно око и на тях. Ако някой падне в битката, може да го съживите като отидете непосредствено до него или пък използвате умението си за духовно зрение. Въпросното умение ще получите малко след началото на играта от един индиански шаман и основното му предназначение е да ви разкрива позициите на враговете ви, дори и когато те се намират зад стени или други препятствия. Може би ви звучи интригуващо, но ви уверявам че не е – духовното зрение не играе съществена роля в играта и едва ли ще намерите за нужно да го използвате особено често.

Безспорно най-очакваният елемент бяха въздушните битки и придвижване, в които играта наистина наподобява Prince of Persia или ако щете поредицата Tomb Raider. Самият факт, че веднага ви споменавам утвърдени заглавия с подобен геймплей трябва да ви подскаже, че Damnation всъщност няма да предложи нищо кой знае колко революционно. Въпросните игри са предлагали същото, при това много по-рано и много по-успешно, отколкото Damnation го прави. Тук ще откриете всички основни маневри – скокове от стени, висене от ръбове, спускане по въже и други – но никоя от тях няма да ви остави без дъх. Най-сетне, за да се насладите подобаващо на платформени изпълнения, е необходима гъвкава система за контрол на героя, а далеч не всички геймъри ще намерят управлението на играта за интуитивно.

От високо се пада най-лошо

Damnation не е лоша игра, особено ако се съпостави с масата посредствени продукти, които заливат пазара. Проблемът обаче е, че шумната й реклама явно изигра лоша шега на създателите и авторите на играта. Damnation страда от технически проблеми от най-различен характер. На първо място една кратка разходка с вашите спътници ще ви покаже, че има още какво да се желае по отношение на техния интелект. Вероятно присъствието на хора, които се бият рамо до рамо с вашия герой има за цел да вкара малък тактически елемент, но първото условия той да работи е компютърните ви другари да се държат адекватно. Те обаче по-скоро ви пречат или просто изчезват, оставяйки ви да се биете абсолютно сам, само за да се появят мистериозно в края на нивото. За капак в битките определено отсъства онова солидно чувство са сражение, което сме свикнали да усещаме в Gears of War. Въпреки богатия арсенал оръжията не притежават отчетливи разлики, не се държат както подобава на шутър, а и точността им понякога е под въпрос.

Играта куца и във визуално отношение. Енджин като Unreal 3 дава много повече възможности и макар да е похвален фактът, че играта е стартирала като любителски проект, не можем да не отбележим слабото графично изпълнение. По-голямата част от пейзажите са безлични, размазани очертания, а интериорът на помещенията е не само адски оскъден и безличен, но и еднообразен.

Ако все още сте убедени, че искате да поиграете Damnation, то изглежда сега е моментът да ви кажа, че играта предлага още мултиплейър и кооперативен режим в локална мрежа. Те ви предлагат възможност за известно забавление, стига да може да се абстрахирате от гореописаните проблеми. За всички останали, на които „проклятието” ще се стори непреодолимо, май е по-добре да изчакате друго заглавие.

Автор: Иво Цеков