Company of Heroes 2

Какво можеш да направиш, за да подобриш една наистина перфектна игра? Вариант А) да изоставиш стария геймплей и да се опиташ да предложиш нещо коренно различно, надявайки се пак да постигнеш революция? Вариант Б) просто да надградиш над механиките, които направиха заглавието ти толкова успешно. По отношение на StarCraft II Blizzard реши да заложи на второто. Relic Entertainment също.

Добрата стара формула все още е налице. Вместо да натрупваме сили и да ги изпращаме към вражеската база, тук се вихрят свирепи битки за ключови позиции. Контролираме относително малки отряди от войници и машини и съответно участваме в значително по-фокусирани битки. Можете да строите малки бази, но цената за тях и превозните средства е висока и те изискват голяма част от трите основни ресурса – гориво, муниции и човешка сила.  Company of Heroes 2 не прави нищо, което да я революционизира. В зависимост от това какви очаквания имате от играта, това или ще ви накара да се влюбите в нея отново, или ще ви отблъсне.

На Източния фронт

Може би най-голямата новост в играта е, че този път поемаме управлението на Съветската армия. Сингълплейър кампанията е доволно дълга и предоставя някои наистина интересни предизвикателства. Основното идва под формата на климатичните условия. На Източния фронт са се водили някои наистина брутални битки и Relic са се погрижили снегът и бурите да не са просто козметичен ефект, а нещо, което активно ви пречи или използвате за своите цели.

Намирате се пред заледена река? Можете да рискувате и да преминете пред нея, надявайки се че теглото на армията ви няма да се окаже прекалено голямо и да пропаднете във водата. А защо просто не взривите леда и не отрежете пътя на противника?

Надига се снежна буря? Внимавайте! Освен че ще забави вашата пехота, тя може дори и да убие хората, ако стоят на открито твърде дълго. Да, може да си построите лагер и да запалите огън, но по този начин рискувате врага да ви забележи.

На теория всичко звучи страхотно, но на практика зимата може да бъде наистина дразнеща. За щастие в мултиплейър опцията войниците ви да умират от виелиците може да се изключи.

Новият енджин Essence 3.0

върши перфектна работа в пресъздаването на всичко това. Именно той включва и новата технология TrueSight, която симулира далеч по-добре видимостта на единиците. Т.нар. „мъгла на войната“ вече не представлява един кръг, който се разкрива на равни темпове. Напротив – видимостта постоянно се променя в зависимост от мястото, където войниците се намират. Намирате се в гъста гора? Не очаквайте да виждате на повече от няколко крачки пред очите си.

Самата сингълплейър кампания, уви, не представлява нещо кой знае какво и е изпъстрена с нелепи опити за морализация, представяйки руснаците хем като лоши, хем като такива, които помагат на Запада. Тя ни запознава с Лев Абрамович Исакович – лейтенант, подложен на разпит в гулаг в Сибир. Той започва да разказва за различни събития и битки, като тези за Сталинград и Берлин, и бавно, но сигурно разбираме какво е довело до неговия арест.

Каквото и да си говорим сюжетът е по-слаб в сравнение с първата част, анимациите не са нищо особено, дори изглеждат леко остарели, липсват и запомнящи се герои. Геймплеят обаче си е все така железен. Основните механики са си същите – от контролирането на единиците до изграждането на основни структури.

Начинът, по който контролирате съветската армия обаче е с една идея по-различен. Всеизвестен факт е, че дезертьорите по онова време са били директно разстрелвани. Същото може да очаквате и в Company of Heroes 2. 

Имате възможност да повиквате подкрепления абсолютно безплатно. Впоследствие може да ги използвате ги хвърлите напред в битка, за попият първия нападателен удар, или да превърнете в по-специализирани единици – решението е ваше. Доколко е успешна тази идея, всеки ще си прецени сам за себе си. Мен лично ме дразни, тъй като нарушава усещането за контрол над малък отряд, така характерно за първата част. Така или иначе това е геймплей механика, с която Relic иска да подчертае особено дебело бруталността и броят на хората, загубили живота си на Източния фронт. И успява.

Каквото и да си говорим обаче, силата на Company of Heroes две се крие в 

онлайн режима

Налична е мачмейкинг система, която вече остарелите мултиплейър опции в оригинала. Може да играете от 1v1 до 4v4 буквално с натискането на един бутон.

Постоянно ще отключвате нови скинове, командири и подобрения (например на щетите, които нанасят единиците) благодарение на leveling системата, което пък създава чувство за прогрес и дори престиж, така че определено ще си имате занимание за дни напред.

Онези от вас, които търсят кооп и PvE битки пък, ще останат особено доволни от т.нар. Theater of War. Налични са сингълплейър предизвикателства, кооп битки и различно по вид съдържание, което няма да ви изправя лице в лице с други играчи. Тук откриваме сценарии, посветени на важни битки, които така и не са успели да намерят място в кампанията, до определени предизвикателства, които ще тестват вашите умения или ще ви разкрият нови тактически възможности. Тези сингъл и кооп сценарии са значително по-качествени от мисиите в кампанията, тъй като предлагат значително по-голяма свобода на действие.

Що се отнася до визията,

Essence 3.0 енджинът, наред с DirectX 11 ефектите, определено вдъхват живот на бойното поле. На пръв поглед може и да не видите кой знае каква разлика спрямо оригинала. Ако се вгледате в детайлите обаче, може наистина да останете изумени.  Не забравяйте обаче, че това е тежка игра и за да я подкарате на максимални детайли, ще ви трябва сравнително добра машина (виж системните изисквания).

Звуковите ефекти също са особено впечатляващи – всеки изстрел, всяка експлозия се чува отчетливо. 

Дребни недоразумения

Разбира се, това не е перфектна игра. Ако оставим настрана слабата сингълплейър кампания, налични са и някои дребни недоразумения по управлението на единиците. Както без съмнение знаете, повечето от тях имат специални умения. Често те са от ключово значение за изхода на битката. Когато изберете много единици от различен тип обаче, тези умения изчезват от менюто. Трябва да кликнете на индивидуалния юнит, за да се появи и да може да се избере. 

От време на време пък единиците се заклещват или излизат на открито, където рискуват да бъдат разстреляни. Като цяло и интерфейсът не е сред най-интуитивните, на които може да попаднете.

Дори и с подобни недоразумения обаче Company of Heroes 2 си остава една страхотна игра. Да, тя не революционизира жанра, както първата част направи. Тя просто го надгражда, успявайки междувременно да подобри изключително много самото мултиплейър изживяване.

Автор: Петър Йорданов