by PC Mania
Доста смущаващо е, когато експанжънът за една игра се появи четири месеца след премиерата на оригинала. От една страна, си ентусиазиран, че получаваш още от любимата си манджа. От друга, прокрадващото се съмнение, че за този период едва ли е сглобено нещо качествено, те завладява със страхотна сила. И докато се луташ в подобни мисли, забравяш тънкия факт, че в цялата си корпоративна гнус ЕА си имат и една добра страна – наливат свински много средства в печелившите си франчайзи, което се превежда в по-големи екипи и по-кратки крайни срокове.
Red Alert 3: Uprising е на границата между страхотен и набързо направен продукт. Съвсем на ръба. Вместо да се хлъзне в една от двете крайности и да облекчи задачата ми, правейки ревюто откровено хранещо или възхитено възхвалително, тя виси в онова състояние, в което всичко ще се реши от първия пач.
Добри парфюми и миниатюрни шишенца
Ако си спомняте, в превюто си говорихме за мини кампаниите в играта. Едва ли някой е предполагал, че ЕА говорят буквално и мини кампаниите са… ами “мини”. 4 мисии за руснаците и по 3 за съюзниците и японците. Всеки ветеран ще ги врътне на най-високото ниво на трудност за един следобед. От друга страна, всяка една от мисиите е толкова брилянтна като дизайн и развитие, че ти се приисква всички в оригинала да бяха такива.
Динамични цели, скриптирани моменти, плавен преход от игра на котка и мишка в пълни бойни действия. Кампаниите са кеф за изиграване и преиграване, пък били и разпрострени в 3 реални часа. Четвъртата – RPG фликът с Юрико – не искам да го коментирам. Просто RA3 енджинът и геймплей механиките не позволяват подобен стил геймплей, така че ако искате добра ролева игра на платформата на стратегия, се огледайте за WarCraft III: The Frozen Throne.
Предизвикателство
Доста по-интересен е Challenge режимът. В предварителните анонси авторите му малко се бяха поизхвърлили. По-точно в частта с уникалните единици. Целият режим представлява серия от Scirmish карти, в които ще се изправиш срещу няколко генерала. Започваш с Tier едно единици и всеки успешно приключен Challenge ти отключва нова. Само че вместо да имаш уникални мечки, както беше обявено първоначално – получаваш съвсем нормални единици.
Уникалността обаче идва в левъл дизайна на всяка една от картите. Авторите са се разбъзикали могъщо с някои от основните принципи на играта и там където са сметнали, че бъзиците са неуместни, са променяли на базата на типичното си чувство за хумор. Например картата с Desolator-ите, в центъра на който се разхождат добре познатите ни от Bioshock Голямо Татенце и Малка сестричка. Или challeng-ът за CryoCopter-ите, в който всяка единица се смалява, в момента в който излезе от казармите или фабриките.
С над 40 мисии Challenge режимът всъщност е основното ястие в Uprising и разширява стойността на експанжъна от обикновена площадка, в която да си поиграем с новите единици, до наистина завършена и кефеща игра. А ако случайно си мислиш, че няма как да ти се опре един компютър, то пробвай да завършиш всяка една от мисиите в него под определеното от разработчиците време. Или да се изправиш срещу 4 компютъра, обединени зад идеята за личната ти анихилация, и да оцелееш.
В моментите, в които напрежението стане прекалено голямо пък, си имаш IWIN бутонче. Щом цъкнеш на него, всичките ти единици получават ветерански статус, а банковата ти сметка набъбва с 50 000.
Мачкай!
Всяка една от нациите се е сдобила с четири нови играчки. Като фен на червената армия, първо разцъках руските и се влюбих в една от тях – Grinder-a. Среден танк, който няма други оръжия, освен гигантската си вършачка. Освен че деактивира всяка единица, до която се докопа, има и boost на скоростта, с която да догони дори и най-бързите сред тях.
Mortar Cycle е лека и силно подвижна артилерия, на която така и не намерих приложение. По-интересни ми станаха Reaper-ът и Desolator-ът. Първият е сравнително действаща антивъздух единица, която може да смачка с един правилен скок всяка наземна единица (брутален е срещу тежки танкове), а вторият е елитна пехота, комбинираща се зловещо добре сама със себе си (едната половина взвод стреля с отровни “топчета”, а другата налива токсини в жертвата). Спорен е въпросът доколко обаче руснаците имаха нужда от нова артилерия и втора тежка пехота.
Главата с лазерите
Японците май са останали най-прецакани откъм нови единици. Steel Ronin-ът е безпощаден срещу армия от леки и тежки машини, но ако опонентът ти не я построи, е принципно безполезен. Archer Maiden-ът пък е сила срещу групи пехота и е така нужната за японците пехотна единица с ПВО умения, но реално Mecha Tengu-тата я превъзхождат и в двете сфери.
За сметка на това Giga Fortress-ът е най-култовият юнит в цялата поредица до днес. За да си я купиш, трябва да продадеш майка си и баща си в робство (а кучето да направиш на кренвирши, които после да продадеш), но всеки кредит ще си струва. Машинката в наводно състояние е комбинация от тежка артилерия и малка армия от подводници. Алтернативният й режим я вдига във въздуха.
Гледката на гигантска летяща глава, която пръска правосъдие под формата на артилерийски лъч през половината карта, омазващ всичко по пътя си, може да те подмокри! От страх или кеф – зависи дали главата е твоя. В момента, в който това чудо надвисне над базата ти, или трябва да имаш поне две ескадрили изтребители, или можеш да си целунеш командирското дупенце за сбогом.
Нови технологии
Съюзниците също са получили сериозен boost в арсенала си, сред който най-сериозните са Harbinger Gunship-а и Future Tank X-1. Тъй като гадовете му с гадове са с много слаба авиация, сега разполагат и с гигантски бомбардировач, който няма нужда да се връща до летището, за да презареди, но за сметка на това мачка както пехота, така и сгради, и машини с еднаква лекота. Future танкът пък е кошмар за всичко по земя. Основното му оръжие създава полусфера, сдъвкваща всичко в радиуса си (2 насмилат над 30 леки и средно тежки машини), а алтернативата му източва половината издръжливост на MCV с един удар! Видиш ли такъв при врагот, то по-добре да си с руснаците и да имаш една Наташка под ръка, че иначе лошо.
Другите две попълнения са странни от към функционалност. Pacifier FAV е артилерията, от която съюзниците имаха нужда. Но в същото време е доста крехка и скъпа и се усетих, че я използвам като съпорт против пехота към тежките роботи, а не градя стратегията си около нея. Cryo легионерът е реверанс към Арнолд Шварценегер в ролята му на мистър Фрийз. Уви, функционалността му извън Multigunner джипките като ултимативна ПВО защита (замразява и сваля скоропостижно цели армади от Киров дирижабли) е спорна.
Струва ли си?
Както споменах и в началото на статията, Uprising е страшна игра, но прекалено на ръба между успеха и провала. Новите играчки безсъмнено са интересни и дават среда за нови тактики, но позиционирането им е леко алогично (още един тежък самолет за съюзниците и още една артилерия за руснаците например). От друга страна, балансът също в момента виси на косъм, поради липсата на свестни каунтъри срещу Harbringer-ите, Grinder и Giga Fortress-а. За това всеки сам ще прецени за себе си. Ако си бил фен на RA3 – то Uprising ще те втръби поне за седмица в себе си. Ако не си, то не очаквай тепърва да станеш.
Автор: Георги Панайотов