by PC Mania
Серията Command & Conquer започва своето съществуване през 1995 г. и според много хора полага голяма част от основите на жанра „стратегия в реално време“. Сега, петнадесет години по-късно, пред нас е последната игра от сагата за извънземния материал Тиберий и харизматичния и загадъчен Кейн. C&C 4 е игра, която феновете обичат да мразят. Още с първите информации за нея разработчиците от ЕАLA очертаха куп промени, които ще нанесат в играта. Това не се хареса на огромното мнозинство от феновете, които се опасяваха, че C&C ще загуби облика си сред цунамито от нововъведения. Самият аз в превюто на играта също изразих подобни страхове, но сега, след като поиграх Tiberian Twilight, възгледите ми се обърнаха на 360°, тоест останаха си същите – това, което имаме пред себе си, просто не е Command & Conquer 4.
Краят на една епоха
Според първоначалните отзиви интересът към играта е породен най-вече от факта, че в нея се поставя точка на историята на Кейн и феновете най-накрая ще видят развръзката на над седемдесет години постоянна война. Действието започва през 2062 г., десетилетие след събитията в Kane’s Wrath. Битката срещу Тиберия е почти напълно загубена, а Земята на практика е изцяло покрита от смъртоносните кристали. Тогава се случва нещо немислимо – Кейн идва при ръководството на GDI и предлага решение, което може да бъде постигнато само с общи усилия. Изградена е Tiberium Control Network – огромна мрежа, която като чрез магия спира разпространението на зелената субстанция. Самата игра започва през 2077 г., когато мрежата е почти завършена.
Най-лошите ни страхове се потвърдиха – историята е ужасяващо банална, плоска и разчита феновете да имат коефициент на интелигентност колкото чайник. Тази магическа TCN е просто едно мизерно извинение, с което да се сложи точка на една заплетена и интригуваща история. Сюжетът отново е разказан чрез клипчета с истински актьори, подпомогнати от CGI, но докато филмчетата в предишните игри бяха семпли, но интересни и забавни, тези са просто долнопробни. Натъпкани са с едноизмерни персонажи, за които не ви пука, неочаквани обрати, които нямат смисъл, много драма, а главният герой (тоест играчът) дори има съпруга, която не спира да реве и е най-дразнещият персонаж, който сте срещали в игра наскоро. Джо Кукан в ролята на Кейн отново е на ниво, но не успява да спаси целия този мелодраматичен цирк от пошлост. А развръзката… е, няма да я издавам, разбира се, ще си я видите сами, но нека просто да кажем, че е брутално изсмукана от пръстите…
Промяна заради самата промяна
Геймплеят е променен до неузнаваемост и е смесица от множество идеи, взети назаем от други игри. По принцип няма лошо в иновациите, но в случая лично на мен ми се ще те да не бяха толкова драстични. Строежът на мащабни бази е оставен в миналото, а в настоящето сърцето на армията ви е мобилната база Crawler. Самата армия зависи от това с какъв „клас“ сте избрали да играете – нападателен, защитен или поддържащ. Всеки от тях има напълно различни единици и коренно различна стратегия на игра. Нападателният разчита на танкове и е най-праволинеен. Защитният залага главно на пехота, а може да строи и няколко сгради, като бункери и оръдия. Поддържащият разполага основно със самолети и може да използва определен брой спомагателни умения. Това е то – няма строеж, няма събиране на Тиберии, а единиците са безплатни. Не мислете обаче, че ще можете да участвате в огромни битки – за пръв път в поредицата е въведен лимит на единиците, с които можете да разполагате. А той е отчайващо малък и е достатъчен за най-много пет-шест юнита. Основната цел в играта е завземането на контролни точки, по подобие на Battlefield, а геймплеят като цяло много напомня на Warhammer 40k: Dawn of War 2. При DoW 2 такава система се прие леко, защото е близка до настолния вариант на WH40k, но в C&C… никак не стои на място. И така битките се състоят от хаотично запращане на единици от единия край на картата до другия, а дори да ви гръмнат Crawler-a не е страшно – винаги можете да извикате нов (ограничен брой има само в кампанията).
Самите единици са леко грозновати. Те са направени в стила на RA3, но докато там целта беше по-скоро да са забавни, тук изглеждат като играчки, което съвсем не приляга на сериозността, за която претендира играта. Не ми се вярва това да е направено за оптимизация на енджина, защото джитката вървеше с 30 кадъра в секунда – нито един повече или по-малко през цялото време – на тестваната наскоро асемблирана система Brisk. При звука положението е с една идея по-добро, макар и там да се прокарват опити за циркаджийство (една от пехотинките постоянно се лигави с „йеа ман“, все едно е бронята й е направена от марихуана).
Вездесъщият мултиплейър
Но най-голямото ми оплакване е свързано с една особеност на играта – тя е едно проклето ММО. За да играете, се изисква постоянна интернет връзка, дори в сингъл. Ако връзката прекъсне и за секунда, трябва да почнете отначало. Постоянната свързаност има и друго измерение – вече след всяка битка печелите точки опит и вдигате нива, чрез които пък отключвате нови единици и умения. Вероятно се досещате какво значи това – в началото на играта имате едва 3-4 от общия брой единици и трябва да изиграете доста мачове, преди да стигнете тавана. Лимитът е 20-то ниво, а само кампанията ще ви добута до 10-11. При това нивата за GDI и Nod са отделни, така че ще трябва да ги качите два пъти. Това означава, че е най-добре да се отправите към мултиплейъра. Самият начален екран е превърнат в лоби, има си и чат, и инструменти за създаване на група, всичко както си му е редът. Аз по принцип отказвам да играя подобни игри в мрежа с някой, когото не мога да ударя по главата с едно протягане, когато прави мизерии, но основно Tiberian Twilight е насочена към битки 5v5. Лошото е, че има само един режим на игра – завземане на обекти по картата, който пръв завърти 2500 точки печели. Още по-лошото е, че няма автоматична подредба на играчите по level, и така вариантът току-що започнал играч да се изправи срещу такъв ниво 20 е съвсем реален. Доколко е забавно да ти прегазят мижавите първоначални танкчета с три Mastodon канонерки, това да тества някой друг.
Нещо позитивно?
Но не искам да изпадам единствено в черен негативизъм. Истината е, че повечето фенове ще намразят Tiberian Twilight, само защото не е истинско C&C. Ако от ЕА бяха й сложили друго име, може би дори щеше да ни хареса. Играта работи добре на техническо ниво. Някои от нововъведенията са интересни, а при големите битки става доста напечено и всеки играч трябва да внимава какво прави – отборната игра се насърчава. Ако си спомняте, C&C Generals също отнесе множество критики, защото беше с драстично различна концепция, а в момента е една от любимите стратегии на мнозина. Разбира се, там въпросът опираше само до името, докато тук е замесен и любимецът на феновете Кейн. Играта е много динамична и изисква мислене на място, вече не е възможно просто да ръшнеш някого с танкове или да се окопаеш зад километри защити.
Но в края на краищата, реалността си остава една – в ТТ са замесени прекалено голямо количество нови идеи, които не работят добре при жанра RTS или поне тук. Трупането на опит може и да работи в ролеви игри или дори в Call of Duty 4, но тук – не. Битките с 5-6 юнита може и да са по-екшън ориентирани, но в случая това не е добре подреденият хаос на World in Conflict например, а просто хаос. Tiberian Twilight е игра без логика, идея, последователност или особен магнетизъм. Тя е един добър софтуерен продукт, но е ужасна C&C игра, колкото и да не ми се иска да го казвам. Със сигурност си заслужава всеки да я има в колекцията си, ей така от едната сантименталност, но лично аз не се съмнявам, че когато излезе, StarCraft II ще я прегази. При това без съпротива. Продължения са малко вероятни, защото ЕА уволни голяма част от екипа разработчици малко преди финала. Уви, това е краят на сагата. Жалко. Кейн заслужаваше толкова много повече…
Автор: Terwell