by PC Mania
Легендата се завърна, “дедовото” да го **** !
Последните няколко седмици съм се затворил в къщи. Когато телефонът звънне, докато се опитвам да приключа разговора винаги, се налага да отговарям на един задължителен въпрос: “Какво правиш?”. Измърморвам едно “Це и Це, копеле!” и тръшкам слушалката. Не съм се втръбявал толкова много в игра от излизането на WoW, а когато става дума за стратегия – от StarCraft насам.
Изпълнени обещания
Преди близо година, когато се появиха първите информации за Tiberium Wars, ЕА съвсем ясно заявиха: “Това ще е Command and Conquer игра в цялата си същност”. И точно това са направили. Ако си стар фен на поредицата, Tiberium Wars няма да те смае с изключителни нововъведения (освен новата раса) нито от към единици, нито от към геймплей. И това за мен е правилното решение. Защо да се променя нещо, което работи и хората харесват.
Играта е толкова добра, колкото може да стане, а с възкресението си се е облажила от целия технологичен напредък, случил се от излизането на Tiberian Sun до днес. И най-вече: запазила е онази атмосфера, с която носталгично свързваме с игрите от едно време, които забавляваха истински, без да се пънат да бъдат нещо повече от това, което са.
Инвазията
След първите две войни (три, ако броим сблъсъка с побъркалото се РС CABAL) на Земята най-накрая като че ли е настъпил мир. Е да, още го има проблемът с тиберия и това, че превръща всичко, до което се докосне, в още тиберий. Така е почти в цяла Европа, особено в Италия (там за първи път се появява странният минерал).
Новото разделение на света е на три част. Сините зони са незасегнати от тиберия и в тях се е събрал “елитът” на земното население. В жълтите господстват мутантите и обикновените хора, а червените са до такава степен покрити с кристали, че всеки жив организъм без специален защитен костюм няма шанс да оцелее.
По принцип силите на Global Defensive Initiative (GDI) се грижат всеки проблем или конфликт да бъде разрешен бързо и безболезнено. Но в един хубав момент централното им командване – космическата станция – е ударена от ракета, а слуховете бързо набират сила и се превръщат във водеща новина – Кейн е жив. Енигматичният лидер на братството на NOD – анархистична секта – никога не е напускал света на живите и има план. Стреснати от разработките му за бомба с течен тиберий GDI насочват най-силното си оръжие – йонното оръдие към главния храм на NOD в Хърватия. Ефектът е неописуем, взривът достига до жилките тиберий в земната кора и предизвиква мащабна детонация, която пък се забелязва не само на Земята.
За извънземния произход на тиберия и присъствието на Скрин се загатва още от първия C&C. Но едва в Tiberan Sun успяхме да ги “видим”. Ако сте играли играта, сигурно си спомняте мисията, в която трябваше да подсигурите катастрофиралия космически кораб. Но тогава Cabal взе че се побърка и GDI и NOD така и не задълбаха в изследването на артефакта. Експлозията на Temple Prime обаче буквално ще зарине монитора ти с инопланетяни.
Война
Това, което Tiberium Wars постига, е да бъде една изключително бърза и екшън ориентирана стратегия като са запазени основните характеристики на враждуващите фракции. Тоест махнати са dozer-ите от Generals и на тяхно място отново ще събирате тиберия с комбайни.
Единиците на GDI са по-скъпи и в битка 1vs1 смазват своите еквиваленти в другите армии. NOD машинариите са доста по-бързи и слабо бронирани, но за сметка на това направо се оливат на тема лазерни и стелт технологии. Докато Скрин предлагат средна ръка единици и смазващи космически кораби – включително титаничния Mothership.
Войната се води на две нива – земя и въздух. Поне засега въздушните единици са с една идея по-слаби, отколкото трябва, и с изключение на някои имат нужда да се връщат в летището за презареждане след всяка акция. Вместо генералски умения и магии (като в Battle for Middle Earth) левият панел на интерфейса е зает от различни технологии, които можете да призовете през определени интервали от време и срещу съответното заплащане. Повечето технологични сгради нямат директни ъпгрейди, а отключват някоя от специалните технологии. Така например GDI имат възможност да пуснат от въздуха различни видове войски, NOD – да направят невидими произволна купчина машинарии или да пуснат бомба, взривяваща тиберий, а Скрин са майстори в отбранителните действия.
Готино е, че можете да правите и различни комбота. Например, вместо да засилите икономиката си, можете да изсипете малко тиберий над вражата база, а след това да я ударите с бомба. Тя няма да нанесе много щети (освен на рафинериите и всичко друго с тиберий в себе си), но верижната реакция от взривяващите се кристали е смъртоносна за всяка пехота и повечето машини. Балансът между единиците е доста спорен – Nod например имат прекалено много начини да се разправят с пехотата, която от своя страна е почти неизползваема в по-късните етапи на играта или в мулти освен при строго определени условия.
Зашеметяващата визия
Това, което ще ви тръшне под мониторите още от самото начало, е красотата на играта. Тя изглежда точно толкова добре, колкото на предварителните шотове (за които се носеха слухове, че са дело на Photoshop) и дори още по-добре. Стига да можете да си позволите максималните опции, можете да стоите и да броите колко пъти ще увисва брадичката ви при поредния взрив или разрушена машина.
Ако сте се чудили точно колко чарка има в едно бойно бъги и какъв екипаж, сега е нужно просто да гръмнете някое от тях, за да разберете. А взривяването на бойна редица от огнени танкове успешно може да се конкурира с нескромно американско отбелязване на 4-ти юли. Ефектите на светлината и заигравките на въздуха, нежните прашинки, завихрящи се при стрелба с йонното оръдие, разклащането на целия екран при експлозия – нямат как да се предадат просто думи – това трябва да се види…
Не вярвах, че новият C&C ще е толкова добър и – ей богу – много се радвам, че сгреших.
Автор: Георги Панайотов