Има игри, които са по-специални. Игри, които ви задържат пред екрана до рано сутринта, които постоянно разкриват нещо ново – така наречените хитове. По принцип едва 10% от всички продукти, излизащи всяка година, спечелват тази титла. Същото важи и за книгите, и за филмите на ужасите. Комбинацията между трите жанра рядко постига добър резултат – спомняте си, че играта и филмът “Проклятието Блеър” бяха добри, но нещо им липсваше. Още по-рано се появи Wheel of time – добра като графика, но много слаба в геймплея – в нея пък се комбинираха стандартни оръжия с магии. Преди три месеца започна масирана рекламна кампания от страна на EA, в която се пуснаха няколко оскъдни скрийншотове, недаващи почти никаква информация за новата им игра – знаеше се единствено, че ще е FPS…
Действието на играта започва в 1913 г. в Ирландия. Вие сте войник от взвод, който разследва странните инциденти на един малък остров. Но вместо няколко миролюбиви и прекалено суеверни рибари, те са нападнати от оркоподобни същества. В разгара на битката се сблъсквате очи в очи с предводителя им, който ви зашеметява със странен, излъчващ мека зеленикава светлина камък. Съвземате се в семейното имение на човека, който ви измъква от бойното поле – Джеремая Ковенант, а на гърдите ви е окачен камъкът.
1923 г. – десет години по-късно получавате писмо от Джеремая, в което той ви моли да го посетите отново, колкото се може по-бързо. Препасвате верния си револвер и поемате отново към малкото островче. Намирате приятеля си на легло – болен и ужасен до смърт. Половината прислуга е избягала или изчезнала безследно, а останалата половина е не по-малко уплашена от господаря си. Разбирате, че след последното ви посещение е имало кратко затишие, но проклятието се е събудило отново. От трима братя и една сестра жив остава само домакинът ви. Вие трябва да разберете какво точно става в къщата и да донесете спокойствие на местното население.
Още с първите ви крачки пред входа на имението ще усетите невероятната атмосфера на играта, а когато влезете в къщата, наистина ще се почувствате сам до разкъсаните пердета леко полюшвани от вятъра, над проскърцващите под краката ви дъски. Влизайки в стаята на Джеремая, ще получите малко повече подробности около задачата ви (докато говорите, обърнете внимание на семейния портрет – общо взето това са основните ви противници), когато разговорът ви е прекъснат от женски писък. Скачате от стола и се втурвате надолу по стълбите – ужасът едва сега започва. Историята е невероятно интересна и ви държи в напрежение и любопитство през цялото време. Като във всяко едно качествено криминале няма да знаете до последно кой е главният “лош”, а когато научите кой е, ще се окаже, че той само си мисли така, а всъщност не е. Има няколко елемента, които допълнително допринасят за оригиналността на сюжета: след цял ден разчистване останките на един манастир ще поемете на малка екскурзийка в миналото, за да разберете, че вие сте го порутили (манастира).
“…Мислех, че съм се отървал… по дяволите, Джеремая не ми каза, че Те са толкова хитри, а и как ме изнервя воят им…”
Първата ви задача е да прочистите къщата на приятеля си от всичко, което не е човек, а самите гадини, с които ще се сблъскате, карат баскервилското куче да изглежда като миловидно паленце. Зад всеки ъгъл ви дебне опасността от разрив на сърцето. Върколаците се появяват зад, пред, под вас или просто валят от тавана. И като всяка една порядъчна глутница и тази, нахлула в имението, предлага космати гадини от всички големини и размери. Но първата ви мисия е само за разгрявка – истинското веселие идва доста по-късно. Различните гадини са като излезли от пъстър зоопарк. Ще се опитват да ви изядат сухоземни пирани(!) скелети, пирати, магьоснички и същества, които са крътоска между човек, гарван и снайперист; да не забравяме тълпата освирепели монаси и няколкото разновидности варвари. Призраците и чудовищата няма да споменавам, защото искам поне една вечер да спя спокойно и без кошмари.
Срещу тях ще се изправите с най-оригиналния арсенал от оръжия и магии, който съм виждал досега. Освен пистолета и класическата рязана двуцевка ще разполагате с: Spear Gun – заместващ снайпера в играта; Тибетско оръдие, замразяващо враговете ви за кратко време; коктейли “Молотов” и възможно най-силното оръжие в играта – Келтската коса. М-даа, точно така земеделското сечиво имах в предвид. То е и причината да се върнете назад в миналото, то е и единственият начин за продължаване напред в играта. Освен че с него ще можете да разфасовате противниците си с един удар, правейки ги с една глава по-ниски, част от жизнената енергия на всеки труп ще се предава на вас. Единствният й недостатък е, че източва маната ви неприятно бързо. Допълнение към арсенала ви са шашки динамит, медицински пакети, сребърни куршуми за пистолета и доста полезните Ether traps, които ще ви бъдат нужни едва в края на играта, но тогава са безценни.
В зависимост от изчадието, което ви преследва, трябва правилно да избирате амунициите, с които ще го стреляте – най-добре е да комбинирате оръжията с магии.
“…вратата зад мен изскърца; докато презареждах, се обърнах и го видях – висеше във въздуха и ме гледаше злобно, опита се да ме ухапе, но се сблъска в невидимата преграда на щита ми … докато гледах тялото му, щитът ми се пръсна със звън на парчета … по дяволите – две са…”
А за магиите в играта мога да напиша поне толкова, колкото е определено за самата статия, затова ще опиша само най-полезните от тях. Из играта има разпръснати на различни места колбички с мана (общо 10 за цялата игра), които вдигат максималния ви брой мана с десет от всяка. Магически камъни, ъпгрейдващи с една степен магия по избор (по-добре е да имате три напълно развити магии, отколкото всичките, но слаби); свитъци с окултни татуировки, увеличаващи скоростта на регенерация на маната ви.
Когато Камъкът е в ръката ви, всички магии получават бонус +1 към силата си. Ще имате на разположение 8 магии. Започвате играта само с една магия – възможността да виждате хора и събития, случили се в миналото или просто да не се блъскате в тъмното. Първата нападателна магия ви позволява да насочвате от ръката си плазмени стрели, които при пълна мощ са два пъти по-далекобойни и минават през стени. Защитните магии, на които заложих, бяха Haste и Shield. Първата ускорява героя ви петкратно – изключително полезно при борба с някой голям противник, а втората обгражда тялото ви със синьо сияние и го предпазва от 1 до 5 удара (зависи от силата й).
“…проклети скелети, проклети върколаци, проклето семейство, не издържам повече на ужаса… защо ли се замесих в това?”
В цялата игра ще обикаляте из острова, а след всяка изпълнена задача ще се връщате отново в имението – да презаредите запасите си и да се изправите срещу новите опасности, изникнали докато ви е нямало. Всяка една местност завършва с член на семейството, който трябва да убиете.
Когато след разходката ми до Царството на съня и победата ми в магьоснически двубой над по-големия брат на Джеремая смятах, че съм готов на всичко и нищо не може да ме уплаши, призракът на Аарон – татенцето на домакина, успя да ми изкара ангелите неведнъж. Авторите са вложили не малка доза хумор в битката с него. След като го убиете, героят ви се отпуска да си почине, когато тялото трепва в последен спазъм – на нашия човек това му идва много и просто си припада, надцаквайки всички опити на гадините да го убият (нали знаете – върколак мърша не подушва :))
За графиката могат да се кажат само и единствено добри думи. Енджинът е много добър и на PII333, 128 Ram и Ge Force 2 се справя отлично в резолюция от 1280х1024, без да забавя скоростта и с кадър. Както и в NOLF, лицата на персонажите са перфектно анимирани. А самите сгради могат да претендират за първото място на конкурс за архитектурен проект. Семейното имение, гробницата, манастирът, фарът – всички те са като извадени от действителността и изляти в играта. Звуците са невероятни, воят на върколаците наистина може да ви подлуди, а досега не бях чувал скелет да “звучи” толкова реалистично. Именно от това идва и хорърът в играта, не от гадовете – та Alien VS Predator е ненадминат в тази област, а от реалистичната атмосфера, в която се потапяте напълно и изживявате всичко от първо лице. Смело мога да твърдя, че това е най добрият соло shooter, който съм играл от NOLF до сега, без нито един недостатък, освен липсата на мултиплейър, но за пач никога не е късно. Все пак играта не се препоръчва на лица под 16 години, затова тя не е най-удачният подарък за първокласник.
“… Те са мъртви, всички, един по един паднаха от моята ръка. Бях не веднъж със сърце в петите, но сега проклятието е спряно. Дойдох тук като приятел, а си тръгвам като спасител… по дяволите – всичко свърши.”
Автор: Георги Панайотов