by Стефан Червенков
Градоустройствена стратегия с RPG елементи? “Супер” – казах си. Все едно комбинация между Rimworld и Banished, какво може да се обърка?
За съжаление, отговора на горния въпрос е “много неща”.
Civitatem е средновековна симулация на колониален мениджмънт – с други думи, започвате със шепа хора нейде из пустощта и трябва да се развиете до успешен и функциониращ град. За разлика от повечето игри от този тип, тук започвате от самата нула – нямате никакви ресурси, нямате начална сграда, нямате нищо.
Е, не съвсем нищо – имате на ваше разположение петима работници, всеки с различно развити умения плюс селския старейшина – нещо като “супер” единица, която работи без почивка и освен това можете да решите какви умения да има.
Започвате бавно – нужно е да съберете малко камъни и дървен материал, за да осигурите най-нужното, а именно храна и вода. И докато водата идва само от една сграда, то за храната имате няколко варианта – риболов, лов, ферми за животни или поле за жито.
За съжаление, баланса в играта на практика липсва – всички източници на храна без риболова, не работят в даден сезон (за пример – зимата няма диви плодове, нищо не расте на полето, а дивеча изчезва). Та след като построите склад и хамбар (без тях не можете да събирате ресурси) кладенец и рибарска колиба, е време да помислите и за другите нужди на гражданите си.
Например къщи.
Геймплея на Civitatem не ви дава и миг покой – за да свършат каквато и да е работа, вашите пеони имат нужда от инструменти, за да не умрат от студ зимата – от дрехи, и за да имат шанс да преживеят болестите които скоро също ще се появят – от билкари. За всичко това обаче, имате нужда както от ресурси (които са малко по картата, и се събират много бавно) и от работници (а както казахме, започвате със само шестима). За да ви е още по-гадно, това колко добре ще се справя работника със своята задача, зависи и от уменията които има – ако ловецът ви не е добър с лъка, шансът да улучи някое от подскачащите наоколо еленчета е нищожен.
С други думи, поне в началото ще трябва внимателно да планирате разхищението на всяко парче камък и желязо, и непрекъснато да местите човечетата си от една професия на друга (например ловецът ви да шие дрехи през зимата). С развитието на играта и натрупването на повече работна сила, нещата стават малко по-лесни, но все пак остават една идея по-натоварващи отколкото е забавно.
Пирамидата на Маслоу
За да не ви стане скучно от постоянната битка за храна и ресурси, играта ще ви праща и други препятствия. За пример болести, които бързо превръщат селото ви в натюрморт, или земетресения, които безжалостно сриват бавно и мъчително строените ви сгради.
Нека не забравяме и бандитите – тези симпатяги ще ви нападат периодично, и ще задигат и без това малкото ви ресурси, освен ако не успеете да ги отблъснете. За целта ви трябват само оръжия, и хора които имат някаква представа какво да правят с тях. Успех!
За жалост, за разлика от Rimworld, където победените врагове са главния ви източник на нови колонисти (след кратко превъзпитаване, хъхъ) или пък на човешко месо и кожа (така де, отчаяните времена искат отчаяни мерки) тук можете или да ги заловите за откуп (кой па плаща откуп за бандити?) или да ги оставите да умрат от раните си.
Колонистите ви имат и духовни нужди – първо ще поискат кръчма, после гробищен парк, после училище, и моралът им ще падне ако не изпълните тези искания. Падне ли достатъчно, те ще си съберат багажа и ще напуснат колонията ви.
Оценка
Малко не стига на Civitatem да бъде игра, която да препоръчам. Създадена е от само един човек, и няма никакви претенции, така че ако подходите към нея без никакви очаквания…пак малко не и стига.
Може би, ако работниците ви събираха повече от 2 единици ресурс наведнъж, ако кофти евентите се случваха по-рядко или колонистите се размножаваха една идея по-бързо, оценката ми би била различна. Когато обаче ви трябват 20 дървесина, по 10 камък и желязо (20 курса на човечето носещо ресурси), после няколко минути на строителя да направи сградата, само за да бъде срината от земетресение няколко секунди по-късно, просто не е забавно.
В момента обаче, макар и да има основата на приятна малка игрица, Civitatem иска прекалено много внимание и късмет, за да е забавна.