by PC ManiaОсем и половина, вторник. Доволно се прибирам след лекции, предвкусвайки удоволствието от нощния гейм. И без това съм малко болен и нямам ангажименти за вечерта. Без да знам какво ме чака включвам щайгата и отивам да си пия лекарствата. След около три минути WinZip-ът гордо ми съобщава, че всички файлове са разархивирани. Започва се…
Десет часа. Губи ми се около час и половина. Мисля, че припаднах докато отивах към банята, за да си взема душ. В главата ми все още се върти спомен за кошмара. След малко се връщам към монитора освежен и с измамното усещане за сигурност.
Десет и петнайсет. От блока изхвърча фигура по джапанки и мокра коса, която свива зад ъгъла. Тишина.
Десет и шестнайсет. Зловещ вик раздира нощта. С поолекнало сърце, цигара в ръка и кълнейки програмистите се връщам у нас. “Ваш’та верица програмистка”. Този път сядам пред уютния прозорец на Word-а. Отдавна не бях плюл по игра, а днес денят изглежда подходящ…
По жанр Catechumen се води 3D-action, но аз лично споделям мнението на един колега и бих я определил като “debilicus infantilicus maximis” (на латински това би трябвало да означава “дебилка, пълна с признаци на вдетиняване”). Наистина не познавам геймър, който би се отлепил от Quake, Half-Life или даже Sin, за да хвърли дори един поглед на тази простотия.
В миналия брой имах претенции към интрото на Wizard and Warriors. O, нещастний аз… Дори в добрия стар Warcraft II филмчето е по-добро от Catechumen, а то има пет годинки история зад гърба си. На екрана ви изскачат ръбати фигури с мизерно малко анимация, от колонките се лее вонящ звук. Историйката също е гавра. Действието се развива в древен Рим. Вие сте Catechumen, тоест новопокръстеният. Всичките ви другари-християни са вкарани в панделата и естествено някой трябва да се прави на герой. Основният проблем е, че един гаден и зъл дух е обладал телата на всички римски стражи, а никой не обича да му се бъркат в сметките. Още в началото срещате Св. Ни’нам Кой Си, тоест някакъв ангел. И той ви дарява с… не, не с базука, опитайте пак… И пистолет Desert Eagle не е…:-)
Предавате ли се? Та хвъркатото създание ви дава своя меч. Както вече знаете, мечовете се делят на мно-о-ого специални и по-мизерни. Айде, няма да го извъртам – мечът ви е издухан отвсякъде. Той е скапан, гнусен, тъп и т.н. Мисля, че схващате идеята.
Хубаво, а сега да натиснем бутона за акака… За мой ужас мечът започна да “плюе” нещо, което условно може да се определи като “вяра”. След два-три точни изстрела се чува едно звучно “Алелуя”, поразеният римлянин пада на колене и започва да се моли. Всъщност вие не ликвидирате вашите опоненти, а изкарвате лошия дух от тях. Вероятно и затова Catechumen е маркирана със знаците “mild violence” и “parents approved”. Доколкото знам до края на играта ще може да нападате със светкавици и огън, ама на кой му пука, едва ли някой ще издържи и първото ниво.
За тъпото AI няма да споменавам, все пак искам да спя спокойно, а и мястото свършва. Дизайнът на нивата е с качеството на Wolfenstein 3D, а графиката ми напомня Might&Magic 6. Адски “гот” е да влезеш в помещение и да откриеш, че таванът е забравен. Стените на залите са еднакви, коридорите са еднотипни, предметите се състоят от няколко разновидности на една и съща амфора… Н-е-е-е, не искам да си спомням! От цялата игра лъха един такъв ужасен религиозен фанатизъм. Човек направо да полудее…
Автор: Георги Панайотов