by PC Mania
Дали ще се намери сред читателитена PS Mania поне един,който да може да изброи всякаизлизала досега игра от поредицатаCastlevania? Съмнявам се. Аз лично небих могъл. Както и да изглежда пълнатана “хроника” на Castlevania, еднопоне е сигурно – в нея досега еимало само една 3D игра и това еCastlevania 64, за… логично, Уотсън –Nintendo 64. Навремето, преди околочетири години, феновете на поредицатавъзлагаха сериозни надежди натова заглавие. На всички беше ясно,че двумерните екшъни с придвижванепо протежението на екрана (свободенпревод на “2D sidescroller”)скоро ще се превърнат в отживелица.На всички (включително на мен)ужасно се искаше Castlevania 64 дасе превърне в едно ново начало запоредицата. Но не би! Играта се оказаистински провал по ред причини инай-вече заради нескопосаното управлениеи безумната си камера.Konami явно дълго са събирали кураж,за да се захванат с нова Castlevania.Все пак никой не може да сипозволи да зареже една от най-популярнитеси поредици, заради единединственсериозен провал. Освентова да издадеш в края на 2003 година2D екшън за 128-битова конзолаизглежда меко казано несериозно,да не кажа направо смешно. Като севземе предвид и че една Castlevaniaигра, просто не може да бъде нищодруго освен аркейд-екшън, излиза, чеKonami не са имали бог знае какъв избор.И ето че Castlevania: Lament ofInnocence е кажи-речи готова и аздори успях да я поиграя на щанда наKonami на ECTS. Първите ми впечатленияса, най-общо казано, позитивни.Първо, Lament of Innocence изглеждадоста добре, и, второ (и далечпо-важно), в играта нямаше и следаот издънките, които обрекоха Castlevania64 на забвение.Главен герой пак е добре познатиятви благороден рицар Леон Белмонт,чиято любима е отвлечена отсамия Дракула. В ръката на Леон отновое верният бич, а действието серазвива почти изцяло по коридоритеи залите на замъка на легендарниявампир. С две думи – добре дошли всвета на Castlevania! Нищо в него несе е променило, но едва ли някой щесе оплаче от това. Колкото до геймплеяна Lament of Innocence, най-простиятначин да бъде описан той е“Devil May Cry с вампири”. М-да, сприскърбие трябва да отбележа, чесъздателите на новата Castlevaniaса черпили с пълни шепи вдъхновениеот шедьовъра на Шинджи Миками. Някоиот движенията на Леон, системата,по която той усвоява новиумения, и като цяло общото усещанеот играта напомнят недвусмисленоза подвизите на Данте.В играта, разбира се, не липсвати нови (поне за мен) елементи, катонапример артефактите, които Леоннамира и след това може да използваза подсилване на атаките си.Струва си да се отбележи и магазинчетона алхимика, където нашиятгерой може да се отбива от времена време, за да си напазарува разниполезни за един ловец на вампири нещица.Не мога да си спомня дали внякоя от предишните игри имашекарта или някакво нейно подобие, нов Lament of Innocence тя не само присъства,но и върши чудесна работа,когато трябва да се ориентираш вподобния на лабиринт замък.Като цяло Castlevania: Lament ofInnocence изглежда като “правилнатаигра”, която просто има нуждаот заглаждане на някои от ръбовете.С едно малко изключение – азлично не успях да усетя духа на поредицата,който винаги е бил едно отосновните й достойнства. Все паксъм склонен да отдам това на факта,че до момента съм играл на новатаCastlevania не повече от 30-тинаминути, при това в ярко осветеназала, обграден от една малка тълпаот нетърпеливо чакащи реда сифенове. Затова ще кажа само, чеLament of Innocence има добри шансоведа се превърне, ако не в събитие,то поне в достойно продължение на поредицата.
Автор: Ивелин Иванов