Card Shark

В гейминг индустрията в момента има много игри с карти. От Hearthstone до Inscryption, Slay the Spire до Monster Train, но нито една от тях не е като Card Shark. В другите игри вашата цел е да създадете силни комбинации, с които да надвиете опонента си. В Card Shark обаче трябва да сте дяволски добри в това да мамите опонентите си.

Действието се развива в началото на 17-ти век, докато Луи XV е на трона. Вие играете като младо момче, което обикаля света, избягва затвора, мами смъртта и изпразва джобовете на френските аристократи. Всеки нов двубой изисква различна техника. В началото играта е лесна, но колкото повече напредвате трябва да запомняте все по-трудни и по- трудни стратегии. Всеки един трик има своя собствена механика за овладяване. Трябва да сте спокойни и да разсъждавате трезво.

Може би нещото, което най-много харесвам в Card Shark, е стилът на графиките. Това е изключително стилна игра. Малките фигурки на екрана са толкова емоционални, въпреки че са нарисувани с доста широки линии ми напомнят за любимите ми детски книжки, дори когато се бият или карат.

Играта е страхотна, но има и някои проблеми. Card Shark е една от онези игри, към които ще бъде трудно да се върнете след няколко дни, правейки други неща. След като играх Card Shark в продължение на няколко дни, стана ясно, че тя изисква 100% от вашето внимание. Оставяйки я дори за един ден, аз забравям сложните правила на различните типове разбъркване и различните механики за триковете.

Има страшно много неща, на които да се възхищавам в Card Shark. Искам повече игри, които правят нещо оригинално като това, които намират красота в различното и разказват истории по нов начин. Но да играеш на Card Shark с паузи и други неща за правене наистина е трудно.

Давам на играта 4,5/6. Препоръчвам я, тъй като мисля, че тя е различна игра.