
Ревността е интересно чувство. Сграбчва те изневиделица и започва да те изгризва от вътре с апетита на дебел първокласник, пуснат да вилнее в McDonalds. Кара те да се държиш странно. Същият е и случаят с Томас Хюит. На 13-ти септември 1973 г. пичът си седи и кротко си подостря брадвата, когато го завладяват мрачни мисли къде и с кого хойка благоверната му булка.
В един момент му писва, мята брадвата по врата и с изражение на пълно самодоволство сграбчва първата попаднала му под ръка моторна резачка. Играта е репродукция на едноименния хорър филм от 2003 г. “Сайд” – скролинг екшън, в който ти поемаш ролята на развилнелия се психар с резачката.
Концепцията на геймката е проста – разфасовай на тънки филенца всичко, което се движи и не си ти. От бабички и бебенца до блюстители на реда и закона. Естествено, целта ти е да набараш в крайна сметка изневеряващата кучка и да я транжираш на ситно.
Нивата са доста разнообразни и свършват точно тогава, когато започват да стават еднообразни. Изпълнението и управлението също са на ниво, като единствената слаба страна са платформинг елементите, в които трябва да се придвижиш от точка А до точка B, като скачаш от плоскост на плоскост. Но пък това ми навя меланхолични спомени за Nes и SuperNes заглавията.
Черешката на тортата са литрите кръв, които ще се излеят от GSM-a ти. Игричката е брутална, в най-добрия смисъл на думата. А там, където една моторна резачка не може да свърши работата, призоваваш десетина да се изсипят от небето. До края на играта така и не разбрах кой ги пуска, но честно – не ми и пукаше, при положение че си вършеха работата.
Автор: Георги Панайотов