Цезар – това как ти звучи? Като древна титла в една загинала империя, съществувала толкова отдавна, че българите дори още не са си мечтали за Европа? Но аз не говоря за предстоящия брой на PC Mania от януари 2007-ма, когато ще бъдем равноправни европейци, защото българите са били в Европа и са имали свой Цезар много преди Франция, Англия и Германия да се образуват като държави. Наименованието „Цезар“ идва от римския император Гай Юлий Цезар (Gaius Julisus Caesar). Пълната титла на приемника му император Октавиан Август пък е „Император Цезар Диви Филиус Август“ (Imperator Caesar Divi Filius Augustus), т.е. „Достопочтен император, син на божествения Цезар“. Превръщането на името “Цезар” в титла отнема около век – от смъртта на Гай Юлий Цезар през 44 г. пр. Хр. е. до 41 г., когато император Клавдий сяда на престола.
Старобългарската дума „цар“ произлиза от „цсарь“ и „кесар“, което е не друго, а побългарено произнасяне на титлата Цезар. Традиционно с титлата „Цар“ (Цезар) е наричан Симеон Велики. В надгробния надпис на чъргубиля Мостич от 10 век, Симеон Велики и неговият син Петър I са наречени царе (цезари) и това е най-ранната документирана употреба на титлата в Европа. Оттогава всички български владетели се наричат царе (цезари).
«Цезар» е
най-високата титла в йерархията
и на средновековните владетели от Западна Европа. Карл Велики е коронован от папа Лъв ІІІ през 800 г. като император (на немски: Kaiser) на Свещената Римска империя. По-късно от неговото име се образува титлата «крал», разпространена в западните славянски езици.
Но ето че идва и вашият шанс да станете Цезар. Новата едноименна игра на Sierra е едно блестящо приключение, което ще ви отнеме много нощи. Признавам си, че ме обзема странно чувство, всеки път когато кликна върху иконката на Цезар IV на десктопа. Понякога се запитвам какво толкова ме привлича към стратегиите, посветени на античността. Безспорно спокойствието, което дават – няма напрежение, обстановката е естетическа – градинки, театри, арени, фонтанчета, библиотеки, пазари, козметични центрове и всякакви културни и спортни съоръжения, подредени в един завършен ансамбъл от улици и сгради. Няма миришещи автомобили или мръсни казани. Няма за къде да бързате. Вашата цел е единствено да сложите ред в хармоничното съществуване на поверения ви град, който ще става все по-голям и красив под мъдрото ви управление. За разлика от другите градостроителни стратегии, в Цезар винаги се е наблягало и на милитаристичната част. Повечето игри в жанра акцентират почти само на икономическото развитие. В Цезар обаче традиционно военната и стопанската дейност се преплитат и което е най-важното – се взаимодопълват.
Цезар III излезе преди цели 8 години. Вече беше крайно време новата версия да види бял свят. Защо я намирам за успешна обаче? Безспорно разработчиците са се потрудили усилено, за да ни предложат един
завършен шедьовър
Играта запазва замисъла, геймплея и стратегията на предните версии. Погледнато критически, бихме могли да кажем, че тя е просто една 3D иновация на Цезар III. Но всъщност четвъртата част допълва и усъвършенства предните със съвременна визия, подобрена атмосфера, улеснено и интуитивно меню, нови мисии и нива.
Композиторът Keith Zizza е създал приятни парчета за играта, но истината е, че те са малко, не особено експресивни и като цяло не се връзват с духа на времето. Sierra можеше да потърсят Hans Zimmer и Lisa Gerrard за музиката, защото една игра, като приходи и мащаб, доста се доближава до холивудски филм като „Гладиатор“ например. Дори и с по-неизвестни композитори, Цезар IV щеше да има впечатляващ саундтрак. По тази причина с огорчение най-ниско оценявам именно музиката на заглавието.
Нека надникнем и в геймплея. Ресурсите в играта са наистина многобройни. При полезните изкопаеми това са златото, желязото, дървото, глината, пясъка и мрамора, а при селскостопанската продукция – житото, зеленчуците, месото, маслините, гроздето и вълната. Комбинацията на тези суровини и фабриките ви позволява да произвеждате стоки като дрехи, стъкло, керамика, олио, мебели, бижута, подправки, оръжия и брони. Ще ги пласирате на четири вида пазари – за храна, съдове, стоки и луксозни произведения.
Културата е представена с няколко постройки: одеум, където младите таланти могат да демонстрират своите умения, театър – едно от най-важните развлекателни места на античността, арена, където тренират гладиаторите, колизеум, където те се срещат с други обучени воини или с диви зверове. Циркът е друга територия за развлечение на вашите граждани – там те ще наблюдават състезанията с коне и каляски, ще наддават за своя фаворит и ще прославят името на великата Римска империя.
Във вашия град съществуват
четири гилдии
– актьори, гладиатори, треньори на животни и конници – които играят основна роля, за да се повиши културата на вашето селище. Трябва да построите необходимите места за подготовка на артисти и гладиатори, за да имате добро ниво на развитие и усмихнати граждани.
Както е всеизвестно, характерно за Древния Рим е изключително доброто водоснабдяване на селищата. В играта можете да направите система от кладенци и фонтани, които работят след изграждането на резервоар за вода, който пък чрез акведукт се захранва от водна помпа, която разполагате в близост до някое езеро.
Редът в града се поддържа от префекти, които работят и като пожарникари, а и го отбраняват от нападащите от време на време
групи вандали
Така дори още да нямате войска, градските стражи ще бдят за спокойния сън на гражданите ви. Сред държавните постройки, разбира се, се нареждат и данъчните офиси, които по малко ще увеличават приходите ви. Когато попаднах в ниво, където по картата се жълтееше ресурсът злато, бях изключително доволен да застроя със златни мини с надеждата, че ще имам по този начин стабилна икономика. За мое огорчение се оказа, че изкопаното злато може да служи само са производството на бижута, които са необходими за развитието на къщите на вашата аристокрация. Така леко натъжен схванах, че единственият начин за увеличаване на приходите са търговията и въпросните данъци и такси.
Търговията е възможна като си изберете подходящ град от световната карта, платите известна сума пари, за да изградите търговски път до него, и определите количеството стоки, които ще изнасяте или внасяте. Таксите също могат да бъдат регулирани, като се събират както от населението, така и от пазарите (с други думи разработчиците са въвели ДДС в компютърна игра). Интересно е решен въпросът със здравеопазването. Тъй като в играта често избухват епидемии, ви се предлага да строите не само клиники и болници, но и нещо много по-превантивно – бани и бръснарници.
Ще забележите, че градът се развива не на два пласта, както в повечето градостроителни стратегии, а на цели три. В повечето игри от жанра, имате два вида къщи – за работниците и за елита, от който произлизат и воините. В Цезар IV обаче ви се предоставят 3 вида жилищни сгради – бараки, къщи и вили. В първите живеят най-нископлатените ви работници, така нареченият плебс. Ако обаче вдигнете само от най-евтините жилища, а не постоите домове и за граждани, доста от дейностите в града ви няма да могат да функционират, защото в домовете живеят примерно хидроинженерите, без които няма да може да имате водоснабдяване, артистите, лекарите и интелигенцията въобще. Във вилите пък се шири елитът. Те трябва и да бъдат добре декорирани.
Тук дойде и моето малко разочарование. Дори в играта Zeus, излязла преди 5 години, градинките, статуите, парковете, паметниците и всички други средства за разкрасяване на обстановката в града ви, бяха значително повече и по-красиво нарисувани. В Цезар няма булеварди – за да направите голям път, просто трябва да изтеглите два малки успоредно един до друг. Това обаче не повишава нивото на естетическото изискване за района.
Животът в града е динамичен, всеки човек, има своя задача. Човечетата се движат по улиците, жените купуват храна и дрехи, патрулират префекти, инженери оглеждат сградите за пукнатини и нередности, работници носят жито, бижута, туники, съдове, мебели към пазарите – не могат да се изброят всички дейности, които можете да наблюдавате. Когато се запитате „Тоя па накъде е тръгнал“, просто трябва да го посочите и в менюто ще излезе информация за неговата задача.
Военната част
на играта също е внушителна. Можете да ограждане града си с крепостна стена и да строите върху нея кули. Освен казарми, за поддържане на армията ви, са необходими три съоръжения. Първото е склад за храна на войниците, второто – помещение за амуниции, а третото – тренировъчен център. В лагера за обучение, след като наберете необходимото количество воини, можете да увеличите тяхната издържливост и умения. Войниците ви могат да бъдат изпращани в чужбина – както да покоряват други градове, така и да помагат на заплашен съюзник. Те са четири вида – леки и тежки пехотинци, кавалерия и бойни машини.
Битките в играта са красиви и мащабни. Бойците навлизат в града, палят и рушат сгради, колят безжалостно невинни жени и деца, обхванати в пламъци жители изскачат от горящите постройки… С две думи – истинска война.
Както в много заглавия в жанра и в това имате съветници. Те са 12 на брой и отговарят за различни сфери от управлението на селището ви – външна политика, население, финанси, популярност, ресурси, здравеопазване, религия, образование, забавления и армия. Съветниците ви помагат да
балансирате между различните приоритети
на града, да виждате проблемите своевременно и да ги отстранявате. Например ако храната в града е недостатъчна, съветникът по здравеопазването ще ви напомни, че хроничното гладуване на населението може да доведе до болести, а пък ако водоснабдяването е некачествено и липсват чешми и кладенци, ще ви подсети, че това може да доведе до епидемии от холера и чума. Отпратките от съветниците са изключително полезни, защото ви спестяват доста трудности. Например ако имате свръхпроизводство на вълна, можете вместо да обикаляте по картата и да търсите къде точно сте построили ферми за овце, просто отивате при вашия стопански съветник и спирате производството й автоматично.
Ако искате да играете в мултиплейър, внимавайте откъде ще дръпнете играта – ако е от интернет, няма да успеете, защото регистрацията иска оригинален код. Ако обаче дръпнете от портфейла на родителите си известна сума пари за коледните празници и си купите оригинала, ще можете да се насладите на цялата й функционалност.
Автор: Свилен Енев