by PC Mania
Войници, моряци и пилоти от Съюзническите експедиционни сили! Предстои ви да се впуснете във Великия поход, към който се стремим вече толкова месеци. Целият свят ни гледа. Надеждата и молитвите на онези, които обичат свободата, са с вас. С помощта на нашите смели съюзници и братя по оръжие от останалите фронтове ще унищожите немската военна машина, ще премахнете нацистката тирания над потиснатите хора в Европа и ще създадете сигурност за всички нас в един свободен свят.
(5 юни 1944 – ген. Дуайт Д. Айзенхауер)
Над един милион души са чули именно тази реч, изнесена от може би най-великия американски главнокомандуващ на всички времена, преди да вземат участие в една от най-сложните военни кампании, организирани някога. Десантът на Нормандия. Сега и вие сте част от нея. За не знам си кой път вече. Заклевам се – ние, геймърите, май вече сме по-големи ветерани и от най-големия… Името ви е ефрейтор Джо “Червения” Хартсок – рижав своенравен войник от Ларами, Уайоминг с ярко изразен белег от свада в местната кръчма, преминаващ почти през цялото му лице. И много скоро ще се спуснете зад тила на врага с елитния отряд на 10-та военновъздушна дивизия. “Кряскащите орли”.
Earned in Blood ще ви отведе
отвъд Хълм 30 и Карантан
И както може би сте забелязали, този път няма да играете с Мат Бейкър (главният герой от Road to Hill 30), а с един от неговите другари по оръжие – гореспоменатият Хартсок. Същият, чийто парашут се бе заплел в едно от дърветата още в началото на оригиналната игра при неуспешния въздушен десант. Това обаче не означава, че ви очакват еднакви нива. По-скоро ще научите за атаката над Нормандия от малко по-различна, субективна гледна точка, защото между Бейкър и Червения винаги е царяло напрежение. И това си личеше още в първата част на играта.
Задачите ви отново ще бъдат особено разнообразни. Ще помогнете на няколко тежко ранени войници от 82-ра въздушнопреносима дивизия, ще обедините сили с Мат, за да спрете огромен немски конвой, ще превземете Виервил и ще се отправите към Баркет, за да помогнете на полковник Джонсън. Ще преминете през бомбардирано шато близо до Сен Ком дю Мон. Дори ще научите какво точно се случва на Хълм 30, когато Бейкър се отправя на почти самоубийствена мисия, за да доведе подкрепление в лицето на няколко танка. И ще осъзнаете също така, че всъщност не той е героят в пълния смисъл на думата в тази битка. А заслугата трябва да бъде приписана именно на отряда на Хартсок. Междувременно ще бъдете повишен в ранг сержант за вашата храброст и неподозирано добри умения в ръководенето на своите хора. И това е само малка част от соловата кампания. Защото макар и ходът на войната да е обърнат в полза на Съюзниците, Германия все още не се е предала…
На Източния фронт – нищо ново…
Концептуално Earned in Blood не е отлепила дори и на милиметър от Road to Hill 30. Добрата стара идея – открий го, обстрелвай го, заобиколи го, очисти го – отново заема централно място в целия геймплей. За тези, които никога досега не са пускали Brothers in Arms, ще припомня, че ръководите два екипа от по трима души – огнестрелен и щурмови. Единият е оборудван с далекобойни оръжия и тежки картечници и е най-полезен в случаите, когато искате да приковете врага на едно място, без да му давате възможност да реагира и да ви обстрелва. Докато другият, който носи обикновени пушки, леки картечници и гранати, е идеален за нападение на противника по фланга.
От време на време ще имате възможност да контролирате и цял танк. С негова помощ ще елиминирате безпроблемно пехота с леки оръжия и “гнезда” с иначе смъртоносни за отряда ви картечници. Той може да бъде използван и за подвижно прикритие благодарение на яката си броня. Освен това, когато пожелаете, имате възможност да се покачите върху него и да застанете зад вградената на купола картечница.
Интуитивният контрол на съекипниците ви също не се е променил – с помощта на мишката посочвате къде точно искате да отидат или кого да атакуват. Нищо ново под слънцето. И отново може да разглеждате цялостния терен на пауза от птичи поглед и да решавате кой е най-добрият начин да изненадате врага по фланга.
Очевидно е – няма абсолютно нищо кой знае колко по-различно. Може би единствената свежа хрумка е възможността да “разговаряте” със своите съекипници, което по-скоро е едностранен процес. Натискате “F” пред мутрата им и те казват едно-две постоянно повтарящи се изречения от типа на: “К’во?”, “Има ли проблем, сержанте?” и “Не ми харесва този поглед.” Със същата на пръв поглед ненужна команда обаче може да им нареждате да ви дават допълнителни муниции, което често се оказва доста полезна опция в напрегнати престрелки.
По-хитри нацисти, по-тъпи съюзници
Една от основните промени, които се забелязват в Earned in Blood (все пак такива има) е изкуственият интелект на противниците. Играта е значително по-трудна в сравнение с Road to Hill 30. Дори и на “нормално”. Местата, през които може да изненадате врага по фланга, вече не са толкова очевидни. А когато го направите, той не стои на едно място, а се опитва да намери друго прикритие. На по-високи нива (например “автентично”) той дори ще се опитва да прилага вашата тактика – да ви изненадва по фланга! С други думи: Earned in Blood е истинско предизвикателство още от самото начало.
Очакват ви четири вида противници. На първо място обикновени войници, повикани на редовна военна служба. Те имат минимална подготовка и не представляват особена трудност. Пехотинците пък са гръбнакът на нацистката армия в Нормандия. Обикновено се движат по девет души в отряд. Един подофицер, петима, въоръжени с пушки и трима картечари. Най-много зор ще видите обаче със силно подвижните и притежаващи най-голяма огнестрелна мощ панцергренадири и елитните бойци, наречени фалширмйегери.
Уви, наблюдават се известни пропуски по отношение на изкуствения интелект на съотборниците ви. Те не винаги намират най-подходящото място за прикритие, когато им посочите например да застанат зад паднало на земята изсъхнало дърво. От време на време някои се позиционират пред него или встрани, като по този начин се излагат директно на вражеския огън. Често това е много досадно и ще доведе до тежки наранявания или дори до смърт. Което ме навежда на друга мисъл – сега загубата на съотборник все пак има значение. Ако минете дадено ниво, без да дадете нито една жертва, ще бъдете похвалени. А ако загубите ваш другар по оръжие, играта ще ви попита дали искате да го съживите в следващото или да продължите напред единствено с оцелелите.
Пълно бойно снаряжение
Арсеналът и на съюзниците, и на нацистите се е обогатил с едно-две неща. От страната на “добрите” иде реч за картечния пистолет M3A1, който може да изстреля триста куршума за минута и има обсег около сто и петдесет метра. Швабите пък са се сдобили с оптичната пушка FG42, която е ужас за всеки един ваш съекипник.
Т.нар. “ловец на танкове” M10 “Wolverine” пък е сред новите попълнения в редиците на превозните средства. Това е истинско самоходно оръдие, подходящо за елиминиране всякакви бронирани бойни машини.
Нов тип схватки
Когато успеете да преборите сингълплейър кампанията на всичките възможни трудности (което определено ще ви отнеме доста време най-вече заради липсата на нормален сейв), най-логично би било да се насочите към режима скърмиш. Той е нов за поредицата и допълва мултито перфектно. В него ще водите сражения на специални карти с определени задачи или на страната на съюзниците, или с нацистите – както самостоятелно, така и с приятел през LAN или в Интернет. Най-интересен ми изглежда типът игра Tour of Duty, в който трябва да преодолеете пет мисии с един-единствен отряд, без допълнителни животи, без чекпойнити и сейвове – наистина е истинско предизвикателство.
Макар и Earned in Blood да прилича повече на експанжън, отколкото на официално продължение, играта определено е сред най-добрите в жанра. Реалистична, доколкото е възможно, с един невероятно красив енджин и страхотни визуални ефекти. Разбира се, недостатъците не са малко. Все още вие сте единствените, които използват стационарните картечници. Явно съекипниците ви не знаят как се натиска спусъкът. Не може да пълзите и да надничате иззад ъглите, нито пък да спринтирате. Единствено можете да прикляквате, ходите, тичате и скачате. Някои нива изглеждат доста линейни, макар дизайнът им да е подобрен значително в сравнение с Road to Hill 30. Но това са все неща, които, надявам се, ще бъдат оправени в третия епизод на Brothers in Arms, който вече е в процес на разработка.
Автор: Владимир Тодоров