Breed

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Ще ви разкажа една малка горска история. Тичал си Зомбайо, малкия CS-бот, из гората и видял някакво странно животно. Попитал го: “Какво си ти?. “Ми хиподил”, отговорило му то. “И как така?”, попитал Зомбайо. “Ами срещнали се хипоптама и крокодила, залюбили се – и ето ме мен”, казал хиподилът. Продължил да си припка из дебрите тилилейски дългоухият ни приятел и нещо почнало да му бръмчи около главата. Вдигнал поглед и запитал: “А ти какво си?”. Отговорът бил кратък и ясен: “Конска муха!”, заекът тръснал глава и измърморил: “Ае стига сте ме ебавали бе!”.
Смисълът на цялата тази безсмилица е тясно свързан с последното заглавие от каталога на CDV. За всички, свикнали да свързват тези три буквички с размазващите тактически стратегии, посветени на Втората световна (като Blitzkrieg и Sudden Strike), сигурно ще е изненада, че Breed е много повече кръстоска между Halo, Delta Force и Unreal 2, отколкото WWII дъвка за стратезите.

Kill ‘em, kill ‘em all!

“Привет солджъри! Какво сте се разпуснали като желета. Я се стегнете! Годината е 2610-та. Вие сте единствените оцелели представители на маймуняците, които преди живееха на хубавата ни планета – т.е. хора. Ама като ви гледам, не заслужавате това  название. Ей, сган! Хубаво си поживяхте на крайцера, но е време да размърдате малко задниците си и да наритате доста извънземни такива. Защото те са тук. Не знаем как се казват, затова ще си ги наричаме просто Брийдовете. Атаката на мръсните копеленца се оказа само диверсия, за да завладеят татковината ни. И сега единствената надежда на нещастните цивилни путьовци на Земята сме ние: нашите изтребители, нашите танкове, нашите пушки и нашите ритници. А ако се провалите, то знайте, че ще създадете доста работа на взводния медик, който ще трябва да вади ботуша ми от задниците ви! По машините, веднааага!”

И така, заплашени от страшната перспектива за антиботушна хирургия в анала, се натъпквате на дропшипа (десантия кораб по нашенски) заедно с трима други войници и поемате по нелекия път на грунта (пехотинец, пушечно месо – англ.), който трябва да спре извънземната инвазия. Авторите не са се товарили с излишни неща като интро и междинни анимации. Всичко се случва под формата на брийфинги преди и след мисията, направени с енджина на играта. Това води след себе си до едно друго, все по-рядко срещано явление: геймката да се появи на едно единствено CD. Вземайки предвид евентуалната изтърканост и клишираност на историята, не смятам, че липсата на някакво по-сериозно задълбаване в нея е голям пропуск.

2 в 1

Закупувайки Breed, ще получите възможността да изиграете една и съща игра по два доста различни начина. Схемата е следната: в началото на всяка мисия ви пускат заедно с още трима съотборници, за да изпълните зададените от щаба задачи. По всяко време можете да поемете контрола над всеки един от малката ви ударна група и в същото време да управлявате доста ефективно останалите с няколко прости команди като: “Формирай се зад мен”, “Разпръсни се” и “Остани на място”. Освен това ще можете да определите в каква формация да се движат хората зад вас или в случай на нужда да изпищите, че са ви свършили амунициите или имате нужда от услугите на медицинска сестра.

Нито вие, нито лошковците са кой знае колко издръжливи на олово. Това създава едно доста приятно ниво на реалистичност, което нито превръща играта в прекалено трудна, нито води до безумни ситуации, в които оживявате след пряко попадение от базука. Поради тези причини можете да си циклите бавно, прокрадвайки се, снайперирайки повечето лошковци в типично Делтафорс стил. Или пък, озверели след смъртта на единствената дама в отбора и факта, че това ви оставя на сухо в близките 4 месеца до идването на нови попълнения, да изпаднете в диво умопомрачение, скачайки смело на нож срещу тълпата зелени педита, стрейфейки като луд и изпразвайки един след друг пълнители почти от упор. В крайна сметка да се окажете жив и дишащ и чудейки се, защо миналото ниво го минахте за половин час, лазейки, а това за – 5 минути на ръш. Сами си избирате кой от двата способа повече ви кефи и си го прилагате.

Иначе екшънът се случва на Земята, а всяко ниво е огромно и разделено на няколко подмисии. Това намалява досадното зареждане на минимум и създава усещане за свобода, подобно на това във FarCry. И както стана доста модерно в последно време, освен като пехотинец ще можете да се изживявате и като шофьор на доста широк спектър от летящи и наземни превозни средства. Като почнем от стандартните бронирани джипове, бойни екзоскелети, минем през танкове и стационарни защити (както на хората, така и на брийдовете) и свършим с бойна авиация – от обикновена реактивна раница и изтребител до тежък десантен кораб. В повечето случаи вие сте шофьорът/пилотът, но понякога ще трябва да заемете позицията на стрелеца и просто да защитавате возилото си, докато стигне до предназначената дестинация.

Band of Muthas

Екипът ви се състои от няколко специалисти, които се “прераждат” и сменят за всяка мисия. В групата присъстват пехотинец, снайперист, картечар, медик, инженер и базукар. Всеки един от тях се отличава с уникалната си липса на идентичност с изключение на визуалната. Уви, няма такива екстри като снайперистът да е по-точен или картечарят да е по-добре брониран и да вкарва повече демидж. Всеки може да използва всички оръжия с еднаква успеваемост – нищо не ви пречи с тежката картечница да влезете право в мелето и докато медикът ви боцка отзад (ъх, май забравих да спомена, че снайперистът е жената в тима, да не си помислите нещо), да обстрелвате гардовете по кулите на далечното хълмче. Ботове си изпълняват точно командите, но понякога изпадат в апатия в кьошето между две текстури, отказвайки да мръднат оттам, ако сами не ги изкарате, или маниакална форма на депресия ги кара да скочат в рекичката/океана и да се удавят.

Арсеналът е стандартен, просто с футуристичен вид – имате автоматични карабини с подцевни гранатомети, ракетомет, тежка картечница, снайпер със заглушител и т.н. Уви не можете да използвате ръчните извънземни оръжия, освен в мултиплейър. За тях може да се каже, че в общи линии копират човешките, но са доста по-мощни, скорострелни и неточни. Всичко това ще ви служи вярно в продължение на 18 нива. Забавното в мисиите е разчупеността им. Примерно трябва да излетите от крайцера, да влезете в орбита на Земята, да си прочистите път през блокадата от изтребители и да стоварите танковете. След това поемате тежката машина и почвате да рушите наземните ПВО-установки, за да си осигурите нормална въздушна поддръжка. Ще водите борбата на три нива и именно това разграничава Breed от клеймото “глупав аркаден шутър”.

Визуално

Тъй като съм разглезен от нечовешките енджини на заглавия като FarCry, Painkiller, UT 2004 и т.н., визията на Breed някак не можа да ме докара до увисване на челюстта, нито до онова изпълнено със страхопочитание “УАУ!”. Просто играта е красива, но дотам. Все пак не е нужно да имате последния писък на хардуерната мода, за да си пуснете всички детайли на макс. На фона на липсващите свестни светлосенки и странните ефекти, предизвикани от комбинацията на дърветата и слънчевите лъчи (все пак пичът ми носи каска ебаси, как така слънцето ще ме заслепява) са контрастиращо добрите модели на солджърите и оръжията ви. Всичко до най-малкото болтче по бронята на пехотинеца ви е детайлно и привличащо очите. Казано с други думи: играта е забавна и си заслужава поне да я погледнете. А ако си представите за миг, че сте марийн, трепещ протоси, можете да праснете по едно 6 на всички оценки от себе си.

Автор: Георги Панайотов