Borderlands: The Pre-Sequel

Когато оригиналната игра се появи през 2009 г., тя се превърна в една от приятните изненади на годината. Комбинацията между FPS и RPG елементи изглеждаше точно толкова добра, колкото бе и когато започнете да играете и със сигурност доста други студия са се плеснали по челото с думите

„Защо ние не се сетихме първи?!“

Превъртаме пет години напред във времето, но не сменяме конзолното поколение и се изправяме лице в лице с Borderlands: The Pre-Sequel – трета игра от поредицата, която този път се прави от 2K Australia под зоркото око на титуляра Gearbox. Разполагайки действието между Borderlands и нейното продължение, Borderlands: The Pre-Sequel предлага нови локации, нови оръжия и нов, но иначе познат набор от герои. Играта представлява една дълга разходка назад във времето, разказана от Athena, която трябва да обясни защо е помогнала на Handsome Jack.  Именно така започва историята в играта, която се развива на луната Елпис край Пандора и на станцията Хелиос. Всичко, което правите оттук насетне, пък става с помощта на въпросния Handsome Jack, който се изживява като кръстоска между кандидат-герой и бъдещ тиранин.

Интересно е, че сред четиримата герои, между които може да избирате

има и такива, които са били преди това NPC-та или дори врагове във вселената на Borderlands. Това са Athena, позната ни от предно DLC; Nisha и Wilhelm, които бяха босове в Borderlands 2 и неподражаемият Claptrap. Конкретно тук неговата специалност пък е да подбира с помощта на софтуер уменията, които най-добре подхождат на дадена ситуация, но програмата не винаги функционира добре. За сметка на това Claptrap безспорно има най-добите поддържащи умения от четиримата. Не на последно място ако играете с робота не се нуждаете от кислород, но пък непредсказуемият характер на някои от неговите умения внася нужния баланс.

Елпис и доста различно място от Пандора

Най-напред започваме с очевидната липса на кислород, поради която играчите трябва да ползват кислородни маски и да държат под око наличното количество от безценния газ. Особено в началото това ограничава значително местата, които може да посетите, но постепенно нещата се балансират. Повечето от убитите врагове оставят след себе си кислородни резервоари и в един момент кислородът реално вече не е проблем стига да не се задържите прекалено дълго на дадено място.

Противниците ви също се нуждаят от кислород и бързо ще се научите да използвате това като важно предимство. Дори и да не успеете да реализирате хедшот, повреждането на маската причинява поражения и забавя движението на враговете. Другата промяна е слабата гравитация, която позволява да отскачате на голямо разстояние от повърхността и да използвате тази си позиция за тактически изстрели или поглед върху бойното поле. Респективно, ако се задържите прекалено дълго нависоко пък ставате лесна плячка за чуждия мерник.

Borderlands: The Pre-Sequel не би била Borderlands игра

без огромното разнообразие от оръжия

и тук трудът на 2K Australia не изневерява. Освен традиционни и познати оръжия получавате достъп до нова силна – ледът. Възползвайки се от студената повърхност на Елпис може да замразявате и направо разпарчетосвате враговете.
Играта напълно приема духа на поредицата и ви представя поредица от нови и познати лица, сред които старите фенове ще видят Lilith, Crazy Earl и други. За съжаление между подобни забавни срещи и изобщо готини моменти има дълги преходи от едно до друго място в играта, когато тя не е особено интересна. От части това е така, защото сте принудени доста дълго време да  прекарате само с два слота за оръжия. След това пък сюжетът ви връща на Хелиос и се оказва, че след часове на битки в слабата гравитация на луната, тук не може да използвате много от похватите, защото гравитацията е нормална, но пък в същото време срещу вас се изправят доста силни противници. Някои от босовете пък са толкова изнервящи, че отдалече си личи, че са направени с идеята за ко-оп. Всъщност никога не е било тайна, че игрите от поредицата се играят по-добре в компания; не е задължително да са всичките четирима души, но поне един приятел ще направи престоя ви значително по-интересен.

Говорейки за врагове, повечето от тези в Borderlands: The Pre-Sequel не са токова запомнящи се като в Borderlands 2. Същото се отнася и за новите NPC-та, а на моменти дори традиционният хумор просто пропуска да ви развесели. Възможно е с поредица от DLC-та това да се промени, но на този начален етап като че ли най-колоритният персонаж е самият Handsome Jack или по-скоро начина, по който Jack се превръща в Handsome Jack.

Играта не е без своите негативи, някои от които са доста странни

като например невидимите стени, които мистериозно ограничават движението ви в един иначе уж отворен свят. Заради тях понякога скокове, които изглеждат възможни се оказват неизпълними, което пък на свой ред променя начина на придвижване и изследване на картата от нещо забавно в дразнещо. При дизайна на локациите също има някои проблеми, които водят до това да се загубите, защото не може да се ориентирате къде е изходната точка. Наблюдават се и гличове, свързани с поведениет на оръжията.

Все пак най-характерната и силна черта на Borderlands: The Pre-Sequel е, че запълва мястото между първата и втората игра и в това отношение шутърът на 2K Australia се справя доста добре. Новите герои имат разностранни умения и да играеш с всеки един е забавно. Най-авантюристично настроените направо биха прегърнали играта с Claptrap. Процесът на трансформация на Jack в мегаломан и социопат е интересен и създава добър мост към останалите истории във вселената на играта.

Подобно на самия Claptrap на моменти Borderlands: The Pre-Sequel

сякаш се опитва да се хареса прекалено много

Истината е, че промените в нея са прекалено козметични, за да променят изцяло начина, по който са играе играта и когато най-сетне стигнете нейния край вероятно най-силното чувство, което ще изпитате е желанието за истинско next-gen продължение. А дотогава Пандора и Елпис все още са достатъчно гостоприемни за геймърите, които обичат шутъри с характер и цвят.

Автор: Филип Станиславов