by Росен Рашев
Ако вземете голяма лъжица от мрачната атмосфера на Vermintide, добавите щипка от кооперативния хаос на Left 4 Dead и подправите всичко това с шепа странни дизайнерски решения, получавате Blood Reaver. Играта се опитва да намери своето място в пренаселения жанр на кооперативните екшъни, но по пътя се сблъсква с технически препятствия, които често превръщат забавлението в леко раздразнение.Зад Blood Reaver стои The Deep End Games – малък, но амбициозен независим екип от САЩ. Основан е от Бил и Аманда Гарднър. Бил е ветеран от Irrational Games с над десетилетие опит по култови заглавия като BioShock и BioShock Infinite. Предишното им голямо заглавие беше Perception, където играехме с незряща главна героиня. С Blood Reaver екипът прави рязък завой към фентъзи екшъна, опитвайки се да съчетае уменията си в създаването на атмосфера с по-динамичен геймплей.
Стартирането на Blood Reaver ви хвърля директно в дълбокото, понякога без спасителна жилетка. Още в менюто се усеща типичното „инди“ присъствие, но не винаги по добрия начин. Сблъсках се с досадни бъгчета, като например това, че скролът в настройките не работи постоянно и изисква да раздвижите мишката, за да го „събудите“. По-големият проблем обаче е пълната липса на туториъл. Тази модерна тенденция сред независимите разработчици тук е по-скоро потискаща, защото липсата на обучение вероятно ще откаже мнозина, които не искат да гадаят как функционират основните механики и цели на мисиите.
В самото действие първото впечатление за вдъхновение от Darktide е силно, но приликите бързо се изпаряват. Звуковият дизайн страда от сериозни пропуски – „зомбитата“ се движат като нинджи без никакъв звук от стъпки. Ръмженето се чува на напълно произволен принцип и често разбирате за врага чак когато започне да ви раздава шамари. Системата с уменията също е обвита в мистерия. Виждате картинки преди битка, но липсва информация дали дадено умение нанася щети или помага на отбора. Дизайнът на оръжията добавя още дискомфорт – при прицелване моделът заема до 50% от екрана, превръщайки ви в „кон с капаци“. Изключение е само един арбалет, който предлага по-добра видимост. Техническата част също разочарова, като най-фрапиращ е проблемът с крашването на играта без съобщение за грешка в момента, в който животът ви падне критично(Което със сигурност е нещо, което ще бъде patch-нато много скоро.. но все пак..).
Blood Reaver притежава потенциал, който все още не е реализиран. Визуалната стилистика е приятна, а в компания на приятели хаосът може да бъде забавен, тъй като споделеното преживяване смекчава негативите. Трудността е сравнително балансирана, макар че тя не произлиза от сложни механики, а просто от голямото количество врагове. Списъкът с минуси обаче натежава сериозно. Липсата на звукова обратна връзка, неясните описания на уменията и системните технически сривове развалят удоволствието от играта. Решенията на разработчиците относно интерфейса и блокираното полезрение при стрелба са трудни за обяснение и пречат на нормалния ритъм на екшъна.
Заглавието е предназначено за много търпеливи фенове на кооперативните екшъни, които са готови да игнорират техническите недостатъци в името на това да тестват нещо ново. За кежуъл аудиторията бариерите за вход са твърде високи. На играта й трябва още много време „във фурната“ за полиране на детайлите и преосмисляне на потребителското преживяване. Към момента потенциалът е там, но той е скрит под дебел слой от странни дизайнерски решения и недоразумения, които само най-запалените геймъри биха имали желание да разчистят.