Blitzkrieg 2

Започнал земния си път като по-добрия клонинг на Sudden Strike, Blitzkrieg успя не само да се открои сред пейзажа, но и да предизвика истинска мания. Комбинацията от добра за времето си графика и титанично размазващ геймплей, както и много динамичен мултиплейър, превърнаха заглавието в златна кокошка за Nival. Последва истински порой от експанжъни, а мод обществото бързо усвои удобния редактор на карти, за да се включи в играта. Резултатът е, че по играемост в някои страни (най-силна популярност получи в Германия и Русия) геймката се зареди плътно зад WarCraft 3 в продължение на месеци. Организираха се локални и интернет турнири…

Но с течение на времето графиката остаря, появиха се Soldiers: Heroes of WW2 и Codename: Panzer, на които им липсваше мащабността на Blitz-a, но примамваха с иновативни идеи и в пъти по-добра графика. Всичко това ви го разказвам, за да разберете с какво очакване се подхожда към продължението. Пред руснаците застава тежката задача да оправдаят заложените очаквания (а и средства) и да запазят в офиса си короната за “Най-добра стратегия за Втората световна”.

Концепцията

Blitzkrieg 2 почти не се различава от предшественика си като механика и тип на геймплея. Тя спада към този особен вид стратегии, в които не разполагате с база, не строите нови единици и не събирате ресурси. Всички тези затормозващи геймъра неща са премахнати и единственото, с което ще се занимавате, е ръководенето и тактиката на войските ви. Всъщност ресурси съществуват: това са амунициите, които всеки един юнит има, но за тях ще поговорим по-късно.

Започвате мисиите с определен брой единици, като в някои ще получавате подкрепления. Бойните ви части се делят на бронирана техника, пехота и съпорт. В първата група влизат танкове с три подкатегории – леки, средни и тежки, както и леки бронирани коли. Кашимерията все така върви в групи от по 8 говеда с капитан, картечар и базукар вътре. В общи линии се използва само и единствено за пушечно месо, но пък има прекрасна дефанзивна роля. Съпорт юнитите включват самоходната и стационарна артилерия, както и различните типове влакчета, камиони и влекачи.
В продължение на 3 кампании за пореден път ще застанете на страната на немците, руснаците и американците. По всяко едно време можете да си го върнете тъпкано на японците за Пърл Харбър, да отвеете братушките пред Москва или да спрете немците в Сталинград. Запазена е тънка връзка с реалните исторически събития и за това няма да можете да промените историята. Просто дизайнерите умело са изработили онези моменти, в които дадената страна печели и заформя мисия около случката.

Както и сами виждате, концепцията е максимално изчистена и опростена – няма изгъзици тип “сълзливи истории за командира Доматкин”. Всичко е просто война, а красотата й идва от невероятната комплексност и взаимодействие между всички малки елементи.

Светкавична война

Blitzkrieg e и ще си остане играта с най-добра и реалистична механика. Още в самото начало ще бъдете затрупани с тонове информация за юнитите. Всяка машина разполага с показатели за бронята отпред, отзад, отстрани и отгоре, брой амуниции за оръдието и картечницата, пробивна сила на всяко пушкало и щети, които нанася при успешно попадение. За да бъде продупчена дадена броня, пробивната мощ (калибърът) на снаряда трябва да е равен или по-голям от нея. В Blitzkrieg, когато танкът е с 88-милиметрова броня например, той може да бъде прострелян фронтално само от оръдие със съответния калибър. Един от дразнещите фактори в гореспоменатите стратегии на тема Втората световна е именно тази липса на реализъм.

От значение е и разстоянието. Докато за артилериите почти няма значение къде се намира целта, колкото по-близо е танкът ви до противника, толкова по-точен и унищожителен е изстрелът му. Също така всяка бойна машина може за няколко секунди да се “окопае”, вдигайки драстично шанса си да не бъде уцелена в челната или страничните части, но оставаща незащитена в тил. Ако става дума за врага – единственото решение е обходна маневра и разстрелване в резервоарите.

Леките танкове са най-бързи и най-скорострелни. Тяхната цел е пехотата на противника или светкавични прониквания в тила и изнасяне на артилерийските позиции. Средните и тежките танкове са вашата основна ударна мощ, но не бързайте да ги изпращате в атака. Преди да предприемете каквото и да е, трябва да знаете какъв е оптималният обсег на вражата артилерия, къде са позиционирани антитанковите му оръжия и окопите с пехота. Наистина верижните ви хипопотами мачкат всичко по пътя си, но натресени в тясно пространство между две височинки, на всяка от които стои по един Pak или Zis (немски и руски антитанкови оръдия), бързо би довело до превръщането им в скрап. Всъщност теренът оказва много силно влияние върху играта ви. Една добре позиционирана на хълм машина не само ще има увеличен обсег, но и ще стреля върху най-слабо защитената част на всеки танк – покривът.

Балансът

Запазен е и балансът между различните враждуващи страни. Германците почти до края на войната са с най-мощните танкове, руснаците – с най-добре бронираните, а американците – с най-мощната авиация и посредствени масовки от Шърмъни.

Във всяка мисия няколко от танковете и артилериите ви са с нашивки – това са т. нар. Core units. Тях можете да пренасяте от мисия в мисия заедно с опита, който са натрупали преди това. Затова е силно желателно да ги запазите колкото се може повече, дори и това да означава да презаредите мисията. Ще можете да изберете дали да вземете със себе си танкове или самоходни оръдия (антитанкови, противовъздушни и артилерия). Оптималната комбинация е 3 танка (за пехотата), 1 или 2 Tank destroyer-чета (които най-често компенсират ултрасилното си оръдие с мижава броня и е добре да стоят зад фланговете) и една самоходна ПВО.

Както и в първата част, противно на името си (blitzkrieg означава “светкавична война”) играта е по-скоро дефанзивна. Действието се развива бавно и всяка една ваша стъпка трябва да е внимателна и добре обмислена. Врагът често ви превъзхожда и като огнева сила, и като позиции по картата. Затова вместо да се юрнете напред, трябва методично да наредите “пъзела” на всяка една карта, за да стигнете до успеха.

Цялата ви бойна машина се крепи на крехка и небронирана система от камиончета, които трябва да поправят повредените машини, да ви снабдяват с муниции, да разминират и да строят укрепления и понтонни мостове. Към това добавете и стратегическото използване на авиация (т.е. само след като врагът е останал без ПВО-та, евентуално и без изтребители, или ако има, те да попаднат под обсега на собствените ви противовъздушни батареи в мига, в който се появят на картата).

Из цяла Европа

Знаете ли, първите 20 пъти, когато се биете на Омаха, Тобрук, Ел Аламейн или операция Маркет гардън, определено е приятно, но с всяка следваща игра, повтаряща едни и същи местности от малко по-различен ъгъл, започва да става досадно. Та, разбира се, че и Blitzkrieg ще ни отведе до до болка познатите бойни полета (действието почва от 41-ва година, така че логично е да се пропусне Полша и Финската война). За сметка на това дизайнерите са надминали себе си с картите и определено ще ви е интересно. Доразвити са “градските” битки и в тях пехотата определено има надмощие над танковете. За дълбоко мое разочарование отново няма морски сражения. Дори на някои от плажовете, на които ще се сражавате, няма да имате подкрепа от корабните батареи.

Всъщност освен графиката и една шепа (пък макар и доста голяма) нови единици, Blitzkrieg 2 не ни дава нещо запомнящо се ново. За добро или лошо, перфектната игрална концепция не е пипната. И все пак пък визията е претърпяла гигантски скок. Детайлността на единиците може да се сравни по ефект само с реалистичните експлозии, разпиляващите се винтчета и парчета броня при точни попадения, летящите във въздуха буци кал и тела на пехотинци по време на артилерийски обстрел, нежно поклащащите се на вятъра листенца на дърветата… Схванахте ли идеята? 🙂 Тази игра кърти теракота и процесора на видеокартата ви с красотата си. Звукът представлява приятна комбинация от модернизирани военни маршове и подвиквания съответно на английски, руски или немски от солджърите.

И така присъдата: перфектна в геймплейно и техническо отношение игра, уви не предлагаща нищо запомнящо се ново на геймплейно и концептуално ниво.

Автор: Георги Панайотов