BioShock Infinite

Високо в небето, сгушен над пухкавите и бели облаци, се намира един величествен град. Тук никога не вали – бурите тормозят единствено хората, здраво стъпили на Земята. Яркото Слънце облива с топлите си лъчи реещите се спокойно на платформи и обсипани с цветове неокласически постройки, свързани помежду си със специални рампи.

Добре дошли в Колумбия. Място, в което ще прекарате едни от най-незабравимите си часове в своята гейм история.

BioShock Infinite е произведение на изкуството, което нежно те хваща за ръка и бавно, но сигурно, те въвлича в една невероятна вихрушка от майсторско разказана история, стилна визия и солидна геймплей механика.

Макар и реално да няма нищо общо като история с предишните два BioShock-а, играта започва с елегантно намигване към първата част от поредицата. Главният герой на име Букър Девит се намира в средата на океана в компанията на два изключително странни индивида, напомнящи Туидълди и Туидълдум. Водите са бурни, а над вас се сипе истински порой. Крайната ви цел е отсрещният морски фар. Напомня ли ви за нещо? Именно! Този път обаче вместо да се гмурнете до дълбините на прекрасния Рапчър, ще се извисите над облаците в не по-малко впечатляващия град Колумбия.

Годината е 1912 г. Американският ексепционализъм,

който прокарва идеята, че САЩ е различна от останалите страни и е натоварена със специалната задача да разпространява свободата и демокрацията – е в разцвета си. Някога вие сте били агенти от Национална детективска агенция Пинкертън. Всъщност, в самото начало не знаем почти нищо за това кой е Букър Девит и каква е причината да го натоварят със спасяването на млада жена на име Елизабет (освен че е длъжник), която вече 12 години е в плен в Колумбия. Това се разгръща пред очите ви плавно и по един изключително майсторски разказвачески похват, който постоянно ще ви държи в напрежение и дори и на най-прозорливите от вас ще им бъде трудно да предскажат следващия завой на историята.

Очевидно е откъде Кен Ливайн – главният дизайнер на BioShock Infinite – е черпил вдъхновение при извайването на този свят. От една страна – Колумбия е място, навяващо силни спомени за Световния панаир в Чикаго. От друга – в играта са включени исторически събития от XIX в. (клането от 29 декември 1890 г. в Южна Дакота), но проличават и съвременни, като например протестите, минаващи под надслова „Окупирай”.

Градът е истинско визуално зрелище – по улиците му се движат необикновени механични коне, а стените са изпъстрени с десетки пропагандни плакати, пред които често ще се спирате, за да ги прочетете. Изведнъж бръснарски квартет ще се понесе край вас и позната мелодия ще погали ушите ви. Често просто ще се спирате и ще се взирате в далечината, буквално онемели или ще се подсмихвате на децата, играещи си на улицата и плискащи се с водата от пожарникарските кранове.

Много скоро след като достигне до Елизабет, Букър ще бъде погнат и от двете конфронтиращи се фракции в града – „истинските” американци и Vox Populi (от лат. – глас народен). Нативистите и елитът са убедени, че Колумбия принадлежи на чистокръвните американци, докато бунтовническата група Vox Populi защитава интересите на обикновения човек. И разбира се, по един или друг начин, Елизабет, която може да манипулира самия времеви континиум, стои в центъра на тези размирици.

BioShock Infinite е и една от онези игри, в които ви се иска да надникнете във всяко кътче в света

Какво се крие зад тази врата, какво ще стане, ако мина по онази улица? Навсякъде ви чака нещо – било то пари, екипировка, оръжие, муниции, таен шифър, еликсири, подобряващи здравето, щита или енергията ви… Само по този начин ще научите и всички подробности за този въздушен град Колумбия (представляващ своеобразна комбинация между стиймпънк селище и облачния град на планетата Беспин от „Междузвездни войни”) и причината за изолацията му от света. Как? Например като се спрете край хората и се вслушате в техните разговори или пък чрез воксфоните (аудио дневници) или кинетоскопите, прожектиращи неми филмчета. Сякаш събирате малки парченца от голям пъзел, които първоначално не разбирате, но в самия край изведнъж придобиват смисъл.

Подобно на Рапчър, и Колумбия е една антиутопия – антоним на утопия, който обикновено се използва за описване на въображаемо общество, където сегашните обществени тенденции се превръщат в кошмарни крайности. Още в първия миг, в който стъпите в този град, ще осъзнаете, че има нещо изключително нередно в него. Колумбия е възприела формата на теократично управление, при което религиозната и държавната власт са обединени, а нейният лидер – Закъри Комсток, Пророкът – спокойно може да бъде наричан и Дядо Боже. Последователите му са убедени, че се намират в една нова райска градина и че именно той ги е спасил от хедонизмът, царящ под тях. Градът е пропит и от расова сегрегация и всеки, който няма „чиста американска кръв”, се толерира като аутсайдер. А кой сте вие за жителите на Колумбия? Антихристът. Лъжливият пророк. Буквално.

Само за броени минути игра ще осъзнаете

защо това е BioShock игра

Освен че са тематично свързани, игрите имат и сходни елементи в сюжета. По всичко личи, че Кен Ливайн е искал да създаде набор от архетипи, припокриващи се в иначе коренно различните светове на BioShock. Най-очевидният например е Комсток – вариантът на Андрю Райън от първия BioShock. За разлика от Рапчър, обаче, когато отиваме Колумбия, ще заварим града в неговия разцвет.

Прогресът на Букър в този въздушен гигант, който Ливайн сравнява със Звездата на смъртта от “Междузвездни войни”, е сравнително линеен. Макар и BioShock Infinite да е съставена от множество отделни нива, тя все пак създава своеобразното усещане, че се намирате в монолитен и отворен свят, а не от поредица от накъсани елементи, нямащи нищо общо между себе си. Да, не веднъж и два пъти ще се налага да минавате за втори или дори за трети път през дадена област, което може да бъде понякога досадно, а наличието на карта би било добре дошло. Въпреки това в нито един момент няма да загубите интерес да изследвате Колумбия и нейните тайни и лесно ще намирате пътя си с натискането на един бутон – подобно на Dead Space ще се появи малка стрелка, която ще ви покаже накъде трябва да тръгнете.

Една увлекателна история обаче би била нищо без солиден геймплей

За щастие, BioShock Infinite не разочарова и в това отношение. Във всеки един момент може да носите само по две оръжия наведнъж. Първоначално вероятно ще се ядосате, но малко по-късно ще осъзнаете колко добре се отразява цялата тази идея на битките, карайки ви да планирате по-внимателно следващите си действия и да мислите по-тактически. Пистолет и картечница или базука и снайпер? Вие решавате.

Спомняте ли си Рапчър и клаустрофобичната атмосфера, бликаща от него? Е, забравете за този подводен град. Сега се намирате на Колумбия и тук битките се вихрят навсякъде, дори и във въздуха. С помощта на специален механизъм Букър може да използва рампите, свързващи отделните постройки, за да пътува от място на място, сякаш е яхнал своеобразно влакче на ужасите. Първоначално ще правите точно това – просто ще се придвижвате. Малко по-късно обаче рампите ще стават част и от едни от най-безумните (в добрия смисъл на думата) и динамични сражения, които сте виждали някога в шутър от първо лице.

Арсеналът на Букър обаче не включва само огнестрелни оръжия. Подобно на плазмидите в BioShock, и тук ще получавате различни специални умения. Общо осем на брой. Този път те се казват Vigor. Ефектът от тях обаче е не по-малко разрушителен. Едни подпалват противниците ви, други ги привличат на ваша страна (след което ги принуждават да се самоубият), трети ги обсипват с гарвани, кълвящи телата им…

Хаосът, който ще сеете с всичко това – Vigor в лявата ви ръка и огнестрелно оръжие в дясната – често е неописуем, но изключително удовлетворителен. За това допринасят и самите противници в Bioshock Infinite. Стандартните хора не са нищо особено, но веднъж щом се изправите срещу Моторизираните патриоти например с облик на американски президенти и въоръжени с тежка картечница, ще се наложи наистина да впрегнете своите усилия. Да не говорим за гигантските и горилоподобни Handyman (вариантът на Големите татковци от BioShock). Те се озовават до вас буквално за секунди и ако не сте достатъчно бързи и подвижни, ще ви изравнят със земята за отрицателно време.

Елизабет – нещо повече от спътник

Когато се доберете до нея – а това става относително бързо – ще осъзнаете колко специална е тя. При това не само защото притежава умението да манипулира времето. Елизабет е сърцето на историята на BioShock Infinite и един от най-необикновените спътници, който някога сте имали.

Момичето ще ви следва навсякъде, където ходите, но без да ви се пречка в краката. Често дори ще предусеща накъде сте тръгнали и ще избързва елегантно пред вас. Друг път ще я видите как е седнала на някоя пейка, докато ви чака да претършувате конкретния район. Елизабет създава усещането, че е истински, жив персонаж – нещо, което рядко се среща в игрите напоследък.

Нещо повече – тя често ще ви подхвърля и различни предмети – от пари, до муниции, аптечки и Salts, необходими за захранването на специалните умения. Дори в разгара на сраженията, като по този начин от време на време ще ви спасява и от сигурна смърт. Времето, което е прекарала в плен, й е дало възможност да научи и различни трикове – като например отключването на различни ключалки.

Може би най-полезното й умение обаче е да материализира предмети от други времеви пространства във вашето. На конкретни места от нивата може да създаде картечна кула или преграда, която да ви предпазва от куршумите на противниците. А защо не кука, за да успеете да прескочите дадена заключена ограда или пък механизиран патриот, който да ви даде едно рамо по време на сраженията. Разбира се, и тук има една уловка – само едно от тези неща може да е активно във всеки един момент.

Всички геймплей елементи, споменати до момента, работят и се допълват по един идеален начин. В нито един момент няма да ви е скучно или досадно. Напротив – играта постоянно ви предоставя нещо ново. Дори ще може да ъпгрейдвате почти всяка една част от арсенала си (както оръжията, така и Vigor), а добавянето на „екипировка”, като например шапки, панталони и др. подобни, подобяващи различни аспекти от способностите ви, внасят и щипка RPG елементи.

Режимът „1999″

Веднъж щом превъртите BioShock Infinite – кампанията е прилично дълга, така че не очаквайте това да стане за по-малко от 10 часа – ще имате възможност да се впуснете и в специалния режим „1999″. Едно намигване към System Shock 2 (играта излиза именно през тази година). Той е предназначен за по-хардкор играчите, като тук геймплей решенията, които взимате, ще имат много по-перманентни последствия. Противниците са по-трудни, кръвта ви е по-оскъдна, а правилното управление на ресурсите е от ключово значение. Всеки куршум и аптечка ще са от значение.

Нещо повече – за разлика от нормалния режим, тук ще бъдете изправени и пред взаимно изключващи се специализации. Ще трябва да решите с кое оръжие Букър да е по-добър, което на по-късен етап може да направи играта още по-трудна и да ви принуди да се върнете от по-стар запис. Дори смъртта има по-големи последствия и ще губите много повече пари и ще се връщате от последния си сейв, а навигационните подсказки са премахнати.

Звучи ли ви достатъчно интересно? Не ви се чака да превъртите BioShock Infinite, за да отключите „1999″? Няма проблем. Просто използвайте този код в основното меню: Up, Up, Down, Down, Left, Right, Left, Right, (Cancel), (Confirm).

В заключение

BioShock Infinite е от онези игри, които задължително трябва да изиграете. Тя ще остави траен отпечатък у вас и ще ви припомни защо всъщност сте геймъри на първо място. Един шедьовър, който заслужава титлата „Игра на годината” заради страхотната си история, уникален стил, солиден геймплей и прекрасно озвучение, пропито с отдавна отминали класики. Колумбия ви очаква.

Автор: Владимир Тодоров