Beowulf: The Game

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 31 дек. 2007

Въпреки несекващия поток от твърдения за бума на метросексуалността, а може би именно заради това – за да се балансират нещата, все по-често на екрана се появяват отрупани с мускули мачовци като Леонид (300) или Беоуолф (наричан незнайно защо Беулф в България). Те крещят с все сила срещу обектива на камерата как ще изкормят всички врагове, а ние ги аплодираме, заразени от тяхната първична еуфория, наричана героизъм…

За да разберете обаче повече за нашия актуален герой – Беоуолф, най-сигурният начин е да гледате едноименния филм. Играта, която претендира, че се базира на него, разглежда историята доста бегло, силно разпокъсано и като цяло неясно за всеки, който не е чувал оригиналната легенда или не е гледал хитовия филм от 2007 (или някой от предишните два филма по темата от 1999 г. И 2005 г.). Аз обаче не мога да стоя равнодушно пред тази явна несправедливост и заразена от героичността, която витае във въздуха, ще ви разкажа всичко сама.

Истината е някъде там

Според оригиналната легенда (която, въпреки че е посветена на скандинавски герои, е писана някъде между VIII и X в. в Англия) Беоуолф е боец, живял през VI в., който помага на датския крал да се справи с чудовището Грендел. По-късно убива и майка му, дошла да отмъсти. В края на легендата Беоуолф води и последната си епична битка, която умишлено няма да ви разкажа. Според археолозите историята се базира на далечни събития, които имат нещо общо с реалността и повечето хора в разказа реално са съществували… В различните филми обаче тази легенда е интерпретирана по различни начини – най-вече относно това какви са мотивите на Грендел да убива хората и кой е най-големият злодей в приказката.

Така стигаме и до варианта от 2007 г., създаден от носителя на „Оскар” Робърт Земекис. Тук виждаме може би най-свободния прочит на легендата, който обаче подкрепям, защото без новоизмислените връзки в сюжета историята е наистина плоска (а честно казано, остава такава дори и след тях). Намесени са нови взаимоотношения между някои от героите и интриги, завързани от изкусителната Анджелина Джоли (в ролята на майката на Грендел). И все пак плоскостта на даден сюжет не е достатъчно оправдание за пълното му отсъствие в играта и оплескване на частичните негови откъси, които все пак са представени, колкото да не е без хич…

Кръв

Това е най-осезаемият елемент в геймверсията на Beowulf. Не защото е чак толкова кървава и непоносимо брутална, а защото това е била целта на създателите – тя да стане такава. Интересна хрумка е, че нашият бабаит не просто се бие. Дори когато му попадне оръжие, то не се задържа читаво дълго в масивните му ръце. Затова и той не си дава много зор да мисли за това и най-често залага на стария изпитан метод – да чупи черепи с голи ръце. Признавам с неохота, че това е забавно. Всъщност май е най-забавното в целия геймплей, който уви не блести с оригиналност. Разполагате с лека и тежка атака, които владеете от самото начало. Минути по-късно ви се дава и възможността да отбягвате удари и да контраатакувате. При босовете ви се налага да повтаряте бързи клавишни комбинации в рамките на ограничено време.

Най-разнообразното нещо, с което разполагате, е т. нар. carnal режим. При него героят ви обезумява. Всичко животинско у вас се пробужда и това увеличава физическата ви сила. В този режим с голи ръце буквално разчленявате всичко, което ви се изпречи на пътя. Затова в по-късен етап на играта трябва да внимавате да не го използвате непрекъснато. Има например моменти, в които трябва да пазите подчинените си, докато изпълняват зададена от вас заповед. Ако решите да прибегнете до този режим, спирате да правите разлика между приятел и враг. Друг интересен момент е, че ако използвате този режим много често, това намалява вашата „героичност”, което обаче няма някакви фатални последици, защото няма реална възможност да преминете на страната на злото или нещо подобно. Все пак е интересна хрумка, защото опцията за използване на този режим ви е подарък от майката на Грендел.

Пъзели=хореография?

Пъзели няма. LOL. Все пак има някакъв напън за нещо подобно. Съществува намек за присъствието на задачи, които трябва да решавате, но това май е най-несполучливата част от геймплея. Споменах, че подчинените ви могат да изпълняват зададени от вас заповеди. Общо взето с това се изчерпват пъзелите. В новопоявило се меню можете да им посочите дадена заповед. След това те се скупчват например, за да преместят голям камък. Докато вършат това, можете да ги окуражавате, като пеете или танцувате :-/ OMFG – да, правите точно това.

Визия и озвучаване

Едно от най-големите предимства на филма-първоизточник е неговата визия. Наистина дори само заради нея си струва да се гледа. Затова важно ми се струва да отбележа доколко играта се справя в тази насока. Разбира се, въпреки че филмът е компютърно генерирана анимация, той е в пъти по-съвършен от играта. И дума не може да става за сравнения – все пак на всички ни е ясно, че изискванията за нашата машина биха били непоносимо чудовищни. Това, което получаваме в крайна сметка, е задоволителен компромис.

Друг плюс на филма е звездният актьорски състав – Антъни Хопкинс, Джон Малкович, Анджелина Джоли и Рей Уинстоун (Беоуолф). Хубаво е, че поне част от тях се съгласили да дадат гласовете си и за героите в играта. Уви, осезаемо е отсъствието на Анджелина Джоли. Сякаш за сметка на това пък в играта нейната роля е по-голяма, отколкото в самия филм. Което за мен е плюс, а сигурна съм, че не съм единствената…

Да или не

Това зависи от вашата заетост. 🙂 Ако имате свободно време, можете да отделите няколко часа на и без това не толкова дългата игра. Може да ви допадне, ако не залагате големи надежди на неща като оригиналност или разнообразие. Подходяща е, ако искате просто да излеете малко първична агресия върху няколко гадни чудовища и ако сте готови малко да си покъсате нервите с някой и друг dead end, превъртайки няколко нива с еднообразен, но простичък геймплей. Имайте предвид, че играта е интересна предимно заради връзката си с филма. Ако нямате време за нея, можете и просто да посетите най-близкия киносалон. 🙂

Автор: Лили Стоилова