Battlefield: Bad Company 2

Изглежда онлайн шутърите са доминиращият вид игри на пазара в последно време. Не е трудно да се отгатне, че стандартите в това отношение налага не кой да е, а Modern Warfare на Infinity Ward. Battlefield: Bad Company 2 обаче дебютира на пазара с нескритата амбиция – ако не да отнеме короната на MW 2, то поне да постави свой собствен стандарт. На пръв поглед играта има всички основания да се надява на успех: идва от популярна поредица, дело е на майсторите от DICE и се радва на издателската подкрепа на гиганта Electronic Arts.

Подобно на Modern Warfare 2, и Bad Company 2 разполага със сингъл режим, за който може да прочетете в карето по-долу, но и двете игри не залагат особено много на него. Истината е, че когато кампанията бъде премината веднъж, няма да имате много поводи да се връщате към нея. Затова да си дойдем на думата – какво ни чака в мултиплейъра на играта? 

Препъване в самото начало

Ако трябва да определим мултиплейър режима на Bad Company 2 до момента с една-единствена дума, то тя неминуемо ще бъде „неоптимизиран”. Проблеми с версията на Punkbuster, чакане цяла вечност да влезете в сървър, само за да бъдете изхвърлени малко след това, невъзможност да активирате DLC кода си или да добавите някого към списъка си с приятели и просто крашове, които ви изхвърлят директно на десктопа – всичко това бе част от суровата действителност на Bad Company 2 в първите няколко дни от дебюта й. Вероятно можем да приемем, че това са проблеми, съпътстващи старта на всяка мащабна онлайн игра – при Modern Warfare 2 и до днес има някои от тях – но чувството най-сетне да държиш в ръцете си чаканата игра и да не можеш да направиш нищо с нея е вбесяващо.

Хубавото е, че когато в даден момент успеете да се логнете, бързо забравяте тези досадни подробности. Играта е в разгара си и бойното поле ви очаква.  

Забравете Modern Warfare 2!

Ако сте фен на шутърите, шансът през последните няколко месеца да сте играли на Modern Warffare 2 е съизмерим с вероятността Бербатов да не бъде избран за най-добрия играч на Ман Юнайтед за този сезон. Поради тази причина е необходимо да се отърсите от всичките навици и очаквания, преди изобщо да започнете игра в мултиплейра на Bad Company 2. Той е крайно различен от този на шедьовъра на Infinity Ward във всяко едно отношение. И за добро, и за лошо.

Забравете за пълзенето, тичането настрани с клавиатурата и всичко останало, на което сте свикнали. Но преди всичко се отърсете от манталитета, който вероятно сте придобили в MW 2. В основата на Bad Company 2 стои отборният дух. Големината на картите и стриктно разпределените роли на различните класове просто налагат да замените бясното тичане напред с по-внимателно поведение и прецизно оглеждане на картата. Смъртта в MW 2 просто означава, че след секунди отново ще бъдете в игра с пълен комплект оръжия и муниции. В някои от режимите на BC 2 тя може фатално да подкопае шансовете на отбора ви за крайната победа.

Нуждата от тактическо мислене обаче не се изчерпва дори когато умрете. Отново за разлика от MW 2, тук можете да избирате в коя част на картата да се появите отново. Това може да стане на произволно място, близо до някоя от точките, които владеете или дори непосредствено до някой жив ваш съотборник. Бъдете внимателни и използвайте секундите, с които разполагате, за да огледате картата и да прецените къде е най-безопасно за вас и най-изгодно за отбора ви. Ако не внимавате, може още с появяването си да се окажете под обстрел или в безизходна ситуация.

Какъв ще бъдете днес?

Това, което отличава Bаd Company 2 от останалите шутъри, е силно застъпения тактически елемент. Разбира се, бихте могли да започнете игра и без особено да се замисляте, но така се губи огромна част от удоволствието. Разполагате с четири класа – Assault, Engineer, Medic и Reckon – като всеки от тях има специфично въоръжение, екипировка и функции на бойното поле.

Assault е най-стандартната роля е с най-малко отборни задължения. Мощните оръжия и гранатомет ви дават свобода в играта, която може да използвате, за да атакувате всеки противник. Това е и класът, с който е най-лесно да направите първите стъпки в ВC 2.

Една от особеностите на играта е наличието на най-различни машини, които може да управлявате. Някои от тях имат само транспортни функции, други са тежковъоръжени и всички се развалят. Ако сте в ролята на Engineer, трябва преди всичко да се грижите за изправността на танкове, джипове и какво и още не. В режим като Squad Deathmatch, където на картата има само една бойна машина, това е от ключово значение.

Следващите два класа оперират предимно от по-задни позиции. Като Medic ваше задължение е да лекувате и съживявате съотборниците си, така че когато например сте в ролята на нападатели, да не изчерпвате отборната си квота. Накрая, като Reckon имате пълната свобода да обикаляте картата в търсене на удобно място за своя снайпер. Не забравяте обаче и експлозивите, с които също разполагате, както и възможността да маркирате вражеските играчи и да ги съобщавате на съотборниците си. Всъщност една от тенденциите в ранните моменти на играта е преобладаващото количество “снайпери”, които просто развалят удоволствието. С две думи, Reckon не е снайпер; този клас е много по-интересн и разнообразен, ако пушката се използва по-малко.      

Две думи и за графиката

Във визуално отношение определено има какво още да се желае. Независимо дали става въпрос за временен проблем, който ще се реши след един оптимизиращ пач или за сериозни пропуски в енджина, новият Frostbyte разочарова в някои аспекти. Както в сингъла, така и в мултиплейъра се срещат графични бъгове и дори при иначе максимални настройки под непретенциозния DirectX 9 има проблеми с фреймрейта. Ако обаче разполагате с наистина добра конфигурация, под DX11 вече може да се насладите истински на играта. В противен случай може да си поиграете с някои от настройките като редактирате файла settings.ini, опитвайки се да изстискате някой допълнителен кадър.

Ако оставим чисто техническите бъгове настрана, Bad Company 2 страда от още един графичен парадокс. Пейзажите в играта, независимо дали става въпрос за тропически джунгли или снежни планини, изглеждат добре, но какво да кажем за по-дребните детайли? Особено потресаващи са „къщите”, които по-скоро наподобяват картонени кутии, а интериорът им явно е бил напълно унищожен от отстъпващите врагове, защото отвътре те са напълно празни. Вярно, че това не е симулатор на архитектурен дизайн, но някакво внимание към детайла можеше да има само положително отношение към цялостния вид на играта.

Вместо заключение

Въпреки по-неубедителната сингъл кампания и техническите си проблеми, Battlefield: Bad Company 2 е солиден онлайн шутър. За това се грижат четирите режима на игра, десетте карти (ако сте въвели кода си), различните класове и екипировка, която може да бъде отключвана. Bad Company 2 не е Modern Warfare 2 и не бива да бъде сравнявана с нея. И двете игри имат своите предимства и за дълго ще се задържат в списъка сред най-играните онлайн заглавия. Да се надяваме само, че EA и DICE ще бъдат бързи в отстраняването на проблемите, така че да съвсем скоро да се видим отново на бойното поле!

Автор: Иво Цеков