Battlefield 4

Докато спасяваме света от злонамерени китайски отцепници, които са решили да предизвикат нов световен конфликт, няма как да не се замислим защо изобщо DICE са се мъчили с толкова посредствена сингъл кампания. Поредицата Battlefield традиционно е известна със своя мултиплейър – нещо, което за щастие продължава да бъде така и в Battlefield 4. Кампанията обаче е нещо съвсем различно. Едва ли е случайно, че по време на маркетинговата кампания преди пускането на играта ЕА почти не обърна внимание на сингъл елемента. Сега вече знаем защо: той е слабо и мързеливо разказваческо усилие, което наистина не заслужава да бъде обсъждано, да не говорим за реклама. Какъв е изводът – освен ако не възнамерявате да се задържите за доста време в сървърите на EA, Battlefield 4 ще ви донесе единствено разочарование.

Кампанията в играта практически не е свързана с предната част 

и представя Китай като следващият голям американски враг. Когато един относително умерен и прогресивен политик се устремява към лидерския пост в най-многолюдната страна, консервативната фракция начело с адмирал Чанг се опитва да го ликвидира и да поеме контрола сред настъпилия хаос. Екип от американски бойци с името Tombstone е изпратен на място и бързо се оказва в центъра на нов глобален конфликт. Състояща се от 7 нива, кампанията в Battlefield 4 е кратка и определено й липсва динамичност, тъй като мотивацията в нея никога не надминава нивото на „Трябва да спрем лошите, защото са лоши!“. Героите са клиширани, а появата на Хана като китайски войник изглежда направо изсмукана от пръстите, за да могат създателите на играта да се похвалят, че са отделили място и на жена-боец. Ако направите сравнение между кампанията и някои от блудкавите филми на холивудския режисьор Майкъл Бей няма да сбъркате. Разговорите са дребнави, в историята липсва остроумие и реална тежест и като цяло мисиите разчитат много повече на визуалното зрелище, отколкото на запленяващия сюжет.

Самият геймплей не е по-различен от това, което сме свикнали да очакваме

С изключение на няколко ситуации, където може да управлявате различни превозни средства, методологията се придържа към изпипаната максима „стигни до чекпойнта, убий всичко, което мърда и продължи към следващия чекпойнт“. Китайските врагове са сериозен противник тъй като понасят доста удари преди да паднат, освен ако не успеете умело да го повалите с хедшот. В същото време размерът на пълнителите на автоматите и пистолетите сякаш е по-малък отколкото сме свикнали да имаме на разположение в другите шутъри, които накъсва действието заради презареждане и ви оставя уязвими в най-лошия момент. Противниците се появяват на най-различни места дори при положение, че физически е невъзможно да ги достигнат. Тяхното откриване понякога представлява известно предизвикателство, тъй като трябва са си служите с бинокъл, за да идентифицирате по-далечните цели, които след това се появяват на мини-картата. В някои моменти действително се появяват наченки на тактическа мисъл и тогава трябва внимателно да огледате хоризонта, да откриете врага и да начертаете обходна маневра. За съжаление тези ситуации са малко, а техният потенциал не е реализиран до край. Командите за останалите спътници могат да се издават само по време на сражения и са ограничени до това дали да нападат врага, когото сте открили през бинокъла или държите на мушката на оръжието си.

Един от по-интересните аспекти на сингъл кампанията е въвеждането на

мулитплейър елемент под формата на точки

Така изкараните точки се използват в системата Assignment/medal, чрез която отключвате оръжия за използване при повторно изиграване на кампанията. Защо някой обаче би искал да я играе втори път е съвсем различен въпрос. За щастие повечето от „златните“ оръжия могат да се използват и в мултиплейъра, така че все пак имате стимул да се представите добре чрез хедшотове, ръкопашни схватки и мултикилове. Използването на тези точки в кампанията е добър начин за въвеждане на играчите към основната система на развитие на героя онлайн, макар че извън това няма много смисъл.

Независимо от горчивия вкус, който сингъл изживяването оставя в устата, играта блести поне в едно отношение –

графиката

Засега все още не знаем дали PS4 и XBOX One версиите на Battlefield 4 ще подобрят РС варианта, но е факт, че геймърите които са отделили достатъчно усилия за своята конфигурация ще бъдат възнаградени с отлична визия. На Ultra настройки това без съмнение е най-красивата Battlefield игра в историята на поредицата. Всъщност ако имате възможността да включите всички максимални настройки може да приемете, че Battlefield 4 е една от най-добре изглеждащите РС игри в последно време. Водните и светлинните ефекти са страхотни, а разрушението е едновременно подчинено на всички физични закони и в същото време толкова нереално изглеждащо, че може да ви остави с отворена уста. Текстурите са изключително детайлни особено що се отнася до лицата и гримасите на героите. Трябва да отбележим, че скрийншотовете на Battlefield 4 просто не могат да възпроизведат как изглежда шутъра на подходящата машина. За съжаление наистина е жалко, че тази солидна графика е поставена върху толкова елементарна кампания.

Затова без да губим време влизаме онлайн, за да видим какво се случва в сърцето на играта

Все пак ако решите да си купите Battlefield 4, то ще е именно заради нейния мултиплейър.

Авторите се опитват да лансират заглавието най-вече с две основни характеристики – завръщането на режима Commander или системата с особено странно име Levolution. И двете сработват така, както би трябвало.

За да поемете ролята на командир, трябва да сте достигнали десети ранг. Своеобразно доказателство, че знаете какво правите. Веднъж щом се включите към дадена игра като командир, ще можете да видите картата от птичи поглед, наред с позициите на всички ваши войници, на завладените ключови точки, както и на забелязаните противници. Имате възможност да изберете своя отряд и да му дадете заповеди (или пък да му пратите различни припаси). Разбира се, няма никаква гаранция, че някой ще ви послуша. Дори можете да изстреляте дори крилата ракета в конкретна цел. Малката уловка в случая е, че някои опции за командира (особено по-мощните) се отключват едва след завземането на конкретна ключова позиция. 

Благодарение на Levolution системата пък

ще виждате как определени места по мултиплейър картите се превръщат на пух и прах. На едно място гигантски небостъргач може да се срине, на друго – цунами да помете кораб и да го разбие на сушата, а на трето –експлодиращи газопроводи да разкъсат улиците.

Всичко това не оказва твърде голямо влияние върху геймплея. По-скоро Levolution системата засяга малки райони и конкретна цел за превземане. И все пак – тези събития са меко казано зрелищни.

Всички тези нови екстри не променят коренно самата игра  (освен може би ако не искате да играете редовно с клан с 31 души). Те обаче и придават уникален облик. Пък и основният геймплей на Battlefield 4 е предостатъчно интересен, за да задържи вниманието ви. Разнообразието от карти е доволно. В Dawnbreaker ще се сражавате в красив град с тесни улички. Haiman Resort ще ви пренесе на архипелаг. Operationi Locker е Operation Metro, с тази разлика, че съществуват начини да заобиколите чекпойнтовете. Flood Zone ще ви пренесе в малък град, чиято язовирна стена скоро ще се разруши, а вие ще трябва да пренесете сражението по покривите на сградите…

От друга страна, различните режими предоставят и коренно различни изживявания. Large Conquest например (с повече точки за завладяване и с много играчи) е класическо „Battlefield изживяване“, докато в Obliteration – режим, в който два екипа се опитват да пленят неутрална бомба и да я откарат в територията на врага – определено ще се позабавлявате. 

Благодарение на системата Filed Upgrade пък целият ви отряд получава perks, когато изпълните дадена цел, но същевременно я губи, ако измрете наведнъж. По този начин авторите се опитват да окуражават отборната игра, а не характерната за този тип игри рамбовщина и перчене с мощни оръжия или превозни средства.

Всичко това обаче се опорочава периодично от забивания

и бъгове от всякакъв род (например губите отключените до момента неща, за щастие временно). Лагът понякога също е осезаем, без значение на кой сървър решите да играете. А когато Levolution настъпи, почти сигурно е, че ще последва и краш. Нещо повече – откриваме проблеми и със звука, и с текстурите, и с какво ли още не…

Общо взето – много трудно е човек да се наслади на Battlefield 4 в първите дни от премиерата й. Вероятно всичко това ще се стабилизира след известно време и огромна порция пачове, но на този етап най-добре изчакайте, преди да се гмурнете в онлайн света на този шутър.

Автор: Петър Йорданов, Филип Станиславов