Battlefield 2

Няма да го крия – пристрастен съм към цялата Battlefield поредица. Над 500 часа от живота ми са минали в турнирни срещи на първата част, а по-късно – и на Vietnam. Тази игра направи адски много за индустрията – тласна масово употребата на превозни средства в шутърите и изнесе отборния екшън на ниво, което е на светлини години над цикльорския CS. Доказа, че един енджин може да се справи достатъчно ефективно, изобразявайки с еднаква лекота света през очите на играча, поглед зад танка му или следейки напечени въздушни и морски битки. Все пак по една или друга причина играта не успя да се докопа до WCG – нещо, което все още си остава за мен загадка.

Еволюция или деградация

В сравнение с предишните игри от поредицата Battlefield 2 (въпреки че според някои Vietnam бе бета тест как биха проработили новите идеи, аз съм склонен да го приема като това, което е – цяла самостоятелна игра) е това, което беше Heroes IV. Или с други думи – това е BF и в същото време не е. Може би някои от вас знаят, но играта се разработва паралелно и за next gen конзолите… от един и същи екип. Това означава, че макар и различни двете версии са повлияни една от друга, общата посока е една – масовост. Просто в BF 2 генерални концептуални и/или геймплейни промени няма – има леко шлифоване тук-там и изсипване на повече неща. Има повече играчи, повече машини, повече класове и оръжия, по-големи зони.

Единствената по-сериозна промяна е примъкване на системата за генерален контрол над бойното поле от доста недоклатената Savage. Тя е наистина много иновативна и адски добра за турнирна игра (дава се добър контрол в ръцете на капитана), но в нормален сървър (не дай си боже български) е такъв сладък хаос, че и Господ не може да помогне. Работата е там, че само лидерът може да използва сравнително лимитирания ресурс от специални оръжия на всяка карта (артилерийски удар например), чието правилно използване може да спечели или изгуби играта. Вероятността случаен фрагаджия да се окаже подходящ избор на командския пост обаче е точно толкова голяма, колкото да срещнете умна блондинка.

Сред новите хрумки се открояват и двата добавени класа – Support и Special ops. Първият е въоръжен с тежка картечница, почти неизползваема по време на движение. Но за сметка на това залегне ли на добра позиция, този боец прави точно това, което класът му казва – пази и помага на щурмоваците. Спецопсът е въоръжен с SMG и пистолет със заглушител. Може да залага С4 или мини под машините и сградите. Като цяло адски забавен за игра клас, защото постоянно внимавате да не се набутате в голямото меле, но пък ако се прокраднете до вражески танк, го взривявате само с 2 пакета експлозив.

Динамика и визия

Другите наистина солидни промени са във визията. Енджинът на играта е прекрасен и в същото време толкова лаком към ресурси, че на минималните системни изисквания най-доброто, което може да се каже за производителността на играта, е “върви”. Физиката е пипната с една идея повече към реалистичността. Висококалибрените оръжия вече дупчат дъски и тънки стени, а с артилерията можете да срутите дори сграда. Моделите са адски детайлни – както на машините, така и на войниците, което е плюс, но се стига до ситуацията, че на пазара игра, която на стандартни за момента добри машини върви едва-едва, включена на средни детайли.

Малко ме издразни промяната на Zoom-а при оръжията, заимствана от Medal of Honor и Call of Duty – половината екран се размазва, симулирайки истински прицел през мерника. На последно място е доста солидната неадекватност на повечето хора из нашите сървъри, правещи почивка от 10-часовия De_Dust. Но пък ги има и сървърите на EA UK, които винаги са били една идея над масовата гмеж.
Поне според мен Battlefield 2 е крачка напред – макар и много комерсиална, макар и под логото на ЕА, играта е с потенциала да загуби още 3 месеца от живота ми.

Автор: Георги Панайотов