Battlefield 1942: Secret Weapons of WWII

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 31 окт. 2003

След четирите турнира, проведени в София, и достатъчното време, натрупано в мрежови игри срещу противници от почти цяла Европа, ще деля част от опита си с вас. Затова, стегни се войнико и чети внимателно. Няма да се спирам на съвети от типа на “headshot-ът винаги убива”, а на дребни хитринки. Пехота Класовете пехотинци са пет. Инженер, скаут, медик, щурмовак и да го наречем “базукар”. Всеки си има своите специфични преимущества в зависимост от картата и ситуацията, но е добре да се представяте еднакво добре с всеки един от тях. Стила ви на игра силно определя и класа ви. Инженерът е незаменим със способността си да поправя всяка налична техника на бойното поле – от малките джипове до огромните линейни кораби. Ако имате достатъчно търпение, дори и потъващ самолетоносач може да бъде спасен. Затова ако съм в танк или самолет, това е разумният избор. Неговата пушка е със силата на снайпера и с малко по-правилна употреба е смъртоносна на средни и дълги дистанции. В експанжъна тази на съюзниците е заменена са пушка-помпа. Уви, нейната сила е в късите дистанции, но за сметка на това е най-смъртоносна – с буквално всеки изстрел сваля врага и е перфектна за прочистване на сгради. Немската пък ви позволява да добавите малко точност и далекобойност на гранатите. Но за сметка на нея губите от инвентара си Ex-Pack-овете. Друг вариант за танкисти е клас Базукар. Дори и да изгубите сражението, можете да изскочите от горящия танк и да изпратите едно последно поздравче към врага. Щурмовакът и медикът пък са най-предпочитаният клас за карти в стил Берлин и Сталинград, където бойната техника е малко (все още има ентусиасти, които пробват дали могат да пробият бронята на машината ви с патрони), но дори и на големи карти има ситуации, в които танкът е безсилен. Когато хващате вража база, по-добре е танкистът да стои на известно разстояние – в безопасност от вражите базуки и мини, а няколко щурмовака да влязат за знамето. И на последно, но не по важност, място е нововъведението от Secret Weapons of WWII, наречено Rocket Pack. На пръв поглед с него може да се лети. Но всъщност така имате възможност да контролирате цялата карта. Единствено джипът е побърз от войник, екипиран с него, и само самолетът е по-високопроходим. Докато се научите да правите не само пършиви скокчета, но и наистина дълги и красиви полети, ще мине известно време, но всяка секунда, инвестирана в това умение, си струва. Не само че можете да отстъпите веднага, ако противникът ви превъзхожда. На няколко пъти ми се е случвало след като се справя с пехотата и при флага дойде танкът, просто да отлетя до покрива на някоя сграда и да се скрия там, докато отмине опасността, после да сляза на земята и обратно да хвана позицията. Тактиката с качването на покривите е доста ефективна и за засади. А ако се научите да не се претрепвате при всяко приземяване, с малко умение можете да останете жив до края на цялата игра, помагайки на отбора. Единственият недостатък е, че оръжието, което ползвате, е фиксирано. Можете да намерите Rocket Pack на почти всяка карта. Оглеждайте се из вторите етажи на сградите. Най-често е в центъра на самата карта. Танкисти Има три типа танкове: леки, тежки и самоходни артилерии. Например Panzer IV е лек танк, Tiger-ът и М10 са тежки, а Wespe-то, Priest и Катюшата са самоходни артилерии. Разликата е в бронята, далекобойността и пробивната сила на снаряда. Бронята на танковете се дели на предна (най-силна), странична (сравнително слаба – особено веригите) и задна (най-слабата – едно точно попадение от снаряд или Bazooka е достатъчно всеки лек танк да се превърне в отломки). Леките танкове презареждат оръдието си за 4-5 секунди, а тежките – за 7-8. За два изстрела на артилерия са нужни 9 секунди. Освен от бронята и от типа танк, пораженията, които нанасяте на противниковата машина, зависят и от скоростта, с която се движите, и от посоката. Ако лек и тежък танк застанат един срещу друг и започнат да се стрелят в предните брони, ще са нужни 4-5 точни попадения на тежкия, за да спечели двубоя, и лекият няма шанс. Ако пък стреля в движение, често е нужен само един, най-много два. Това не означава, че докато сте в лек танк е невъзможно да победите тежък. Ключовата дума тук е мобилност. За почитателите на Mech Warrior поредицата не е новост да движат торса на машината си в една посока, а да гледат/стрелят в друга. Друг фактор е, че на повечето карти броят на тежките танкове не надвишава два. А няколко леки лесно могат да ги спрат. Има и четвърти клас танкове – супертежките. Това са SturmTiger-ът и Т98. И двата са невероятно разрушителни, но управлението им изисква някои тънкости. Първият е по- ”малък” и сравнително по-трудна мишена, но за сметка на това може да мести дулото си само по вертикала и трябва да задвижите цялото шаси, за да го прицелите. Също така няма противопехотна картечница, а не съществува танк, имунизиран срещу мини и ракети. Затова позицията му е не в сърцето на боя – там са леките и повратливи Panzer-и. Той трябва да стои малко по-настрана, давайки прикриващ артилерийски огън. Еквивалентът му при съюзниците е два пъти по-дълъг, доста по-широк и още по-бавен. Малко мъчение си е да го докараш там, където желаеш. Затова забравете и за маневриране под тежък огън. Един точен артилерист от вража страна е достатъчен, за да го надроби, още преди да сте се прицелили. Същото важи и за пилотите – колкото по-голям е танкът, толкова по-лесно се уцелва. Затова не се прехласвайте прекалено много по огромното му оръдие, а помислете на коя точка на картата, на която в момента играете, ще е най-удобно да го позиционирате, за да бъдете максимално полезен за съотборниците си, а в същото време да сте трудна мишена. Монтираната на купола картечница е със сравнително висок ъгъл за стрелба, затова ако видите, че някой вражи инженер се промъква към вас, стиснал мефистофелска пица в ръка, по-добре слезте и го застреляйте. Другите два танка, дошли с експанжъна, са FlakPanzer-ът и Caliope Sherman-ът. Първият е просто унищожителен, ако се използва правилно. Както срещу въздушни цели, така и срещу пехота, дори и танкове. Освен 2х2 флак кулата разполага и с картечница на шасито, която – уви – не можете да въртите и стреля само напред. Също така, когато свалите прекалено ниско флак оръдието, стрелят само най-горните две цели. Затова ако искате да използвате пълния му потенциал срещу наземни цели, паркирайте го под ъгъл на някоя височинка или хълмче. Срещу самолети едва ли е нужно да ви казвам да се прицелвате малко преди самата машина, за да я уцелвате. А срещу танкове – целете се в страничните вериги или отзад, за да има максимален ефект. Въпреки че е с бронята на Panzer 4, в директен двубой нямате шанс. За да се използва ефективно и постоянно в движение, на танка са му нужни двама души. Същото важи и за Sherman-a. Кулата с ракетите има доста малък ъгъл на завъртане и трябва доста точно да се съгласуват действията пилот – артилерист. За сметка на това унищожителният потенциал на двамата е огромен, дори срещу свръхтежки танкове. Ракетите се изстрелват адски бързо, на огромно разстояние и са еднакво ефективни както срещу големи пехотни струпвания, така и срещу вража техника. Към бронетехниката можем да отнесем и амфибията на съюзниците. Тя побира четирима пехотинци и един пилот. Първите двама са разположени на картечните гнезда, а вторите са отзад, където автоматично се лекуват и възстановяват амунициите си. Амфибията е много полезна за десанти, добре е бронирана и срещу пехота няма спиране, но видите ли танк, изнесете се там, където не може да ви последва – във водата. Способността й да плува може да се използва и като оръжие. Ако видите вражи танк близо до ръба на река или езеро, пробвайте да го избутате вътре. Бронята на APC-то е достатъчна здрава, за да издържи около половинминутен обстрел, давайки ви нужното време.  Но нека се отлепим от земята и да видим какво става над бойното поле. Има четири типа бойни самолети – изтребители, щурмови бомбардировачи, тежки бомбардировачи и реактивни изтребители-бомбардировачи. Първите са най-повратливи и маневрени. Разполагат с 15 бомби и ги пускат по една. Основната им сила е в прихващането на други самолети и изтребването на пехота. С малко умениеFединствената им бомба, пусната където трябва, може да подпали и дори взриви Тигър, М10 или друг тежък танк. Ако не можете да управлявате самолет и го използвате само да минете бързо от точка А до точка Б – не го правете. Така не само че давате на противника преимущество – един добър пилот е равен на 10 танка, буквално, но и ще си спечелите заслуженото звание “Тъп пед***ст!” от всички на Battlefield-сървъра. На въпроса от коя гледна точка да управлявате самолета, всеки ще даде различен отговор. За мен най-удобен е изгледът от кабината за въздушен бой и перспективата в трето лице, когато трябва да бомбардирам. Разликата между щурмовите бомбардировачи и изтребителите не е много голяма. Щурмовикът има гнездо за картечар на задната си част за защита от по-бързите и повратливи вражи самолети. Картечницата му стреля малко по-бавно, но е посилна. Mоже да пуска по две бомби едновременно. Най-ефективният начин за унищожаване на цели си остава Dive-bombing-ът. При него самолетът се движи на сравнително голяма височина, където е защитен от зенитките и взора на врагa, и в момента, в който си набележи цел, се спуска почти отвесно. Също както и при танковете, допълнителното ускорение, което снарядът получава, увеличава и мощността на взрива. Тежките бомбардировачи са найопустошителни за наземни цели, но стават лесна плячка на изтребителите. Въпреки че добрите пилоти могат хем сами да си управляват самолета, хем да стрелят с някоя от кулите му, за ефикасната му защита са нужни поне двама. Новите реактивни бомбардировачи са адски бързи и трудни за управление, но покриват огромен диапазон за кратко време. Товарният самолет пък е перфектен за десанти. Освен това дори докато е във въздуха може да се използва като respawn point и войниците ви веднага да се впускат в екшъна, парашутирайки в местността, над която той кръжи. На последно място са торпедоносците – ако се чудите защо нищо не правят в ръцете ви, то може би трябва отново да си припомните интрото или да гледате “Пърл Харбър”. С други думи трябва да летите ниско, за да не мине торпедото под кораба и не много далеч, за да не избяга от пътя му. Корабите не се срещат на всяка карта, но винаги има една дума, която да ги обобщи – в правилните ръце са унищожителни. Не забравяйте, че инженерът може да ги поправя, а пред очите ми трима мои съотборници са вдигали почти от дъното потъващ самолетоносач. На финала няколко общи съвета Това е само игра, дори и да сте застаряващ чичко с падаща коса, не трябва да се нервите, че някой дългокос ви е наритал задника. Лично мога да се сетя за стотици други причини човек да си троши нервите и до една те си имат цици. Внимавайте за живота си, всеки фраг е тикет в полза на отбора ви, всяка смърт в полза на противника, дори и врагът да държи всички бази, ако войниците му постоянно измират, ще спечелите играта. Докато сте в танк винаги се озъртайте за инженер, опитващ се да ви пусне една “Неочаквана пица” под веригите. Не стреляйте по съотборниците си – те не са виновни, че това е единственият възможен начин да направите какъвто и да е фраг. И последно, но не по значение – гответе се за Battlefield Vietnam – както се очертава, точно тоя тип мултиплейър жанр събира все повече и повече почитатели. Ще ви чакам на някой от ежемесечните турнири или в мач от ma3x лигата.

Автор: Георги Панайотов