Battle of Britain

Новогодишната нощ, София, краен квартал. Към 23.35 започва стрелбата. Небето се превръща в малък огнен хаос. Дрънчат потрошени прозорци. Някой размахва любимата моторна резачка на дядо. Опърлен врабец панически пикира към земята. След 45 минути всичко свършва…

Сега си представете, че това шоу се повтаря всяка вечер от здрач до зори. И така в продължение на има няма три месеца. Ужас, а? Но това си е съвсем реално събитие. Само дето се е разиграло на около три хиляди километра западно от София, а годината е била 1940-та.

Явно музата на симулаторните сценаристи си е взела дълга отпуска и се е зареяла нейде из необятните пространства на вселената. Липсата на свежи сюжети е направо катастрофална. През последните години една от най-експлоатираните теми си остана Втората световна война. Нещата стигнаха до там, че вече сме свидетели на игра, направена по една тримесечна бомбардировка, известна под името – Битката за Британия.
Историята й е следната: след като прегазва цяла Европа Хитлер се насочва към Великобритания. Планът за завладяване на острова предвижда първоначална атака по въздуха, която да унищожи промишлеността и отбраната на англичаните. През юни 1940 г. операцията започва. След три месеца всичко приключва. Хитлер преценява, че е по-лесно да нападне Русия и впоследствие това се оказва решаващо за съдбата на Обединеното кралство.

Играта, за която става въпрос, носи името Battle of Britain. Преводът, предполагам, е ясен. Нейни автори са Rowan Software. Ако се поразтърсите малко, ще установите, че те са едни от най-старите производители на симулатори.

Battle of Britain е разделена на две кампании. Първата е на страната на британците, втората – на германците. Намерено е и малко място за мултиплейър, както и възможност за съставяне на кратки битки. Самата игра започва с тактическа карта, по която се разполагат наличните самолети. В някои отношения този симулатор има някои далечни прилики с походова стратегия. На играча се дава пълната власт върху авиацията на страната, която си избере. Ако се биете за британците, основната ви цел ще бъде защита на промишлеността и някои от по-големите градове.
Можете да определите колко самолета да патрулират над определени цели и да избирате времето на деня, в което да летят вашите патрули. По крайбрежието на острова са разположени и няколко радарни станции, които са доста полезни. За жалост те оставят и една-две непокрити дупки, така че швабите да ви изненадват от време на време. Хубаво е да пренасочите поне един-два самолета в тези зони. Авиационната симулация е вместена доста сполучливо в стратегическото планиране.
Когато две противникови групи се срещнат на картата, играта ще ви попита дали искате да се включите в боя. Ако се съгласите, ще имате възможност или да излетите от някоя тучна ливада, или да се окажете на пет метра от противниковата група. Забавно е, че след нападение на германците ще можете да разгледате атакуваните сгради и да се убедите лично какви поражения са ви нанесли. По време на действието имате дневник, в който се записват всичките ви победи и по-важните действия.
При желание след всяка мисия можете да пишете и доклади, в случай че си падате малко писарушка. 🙂 Ако играете за германците, просто ще се окажете от другата страна на барикадата. Единственото ви предимство ще е, че част от машините ви могат да носят бомби.   

Самолетите в играта са няколко, но разнообразието не е кой знае какво. Англичаните летят на Spitfire и Hurricane. Германците атакуват с Me 109, Ме 110 и Junkers 87. Отделните машини не се различават кой знае колко помежду си. Трудно може да се каже коя е по-добра. От една страна, британските са маневрени и доста пъргави. От друга, въоръжението им е сравнително леко. Немските самолети не са толкова подвижни, но са оборудвани с доста по-разрушителен арсенал. Май най-доброто, на което можете да се спрете, е Ме 109.

Управлението не е много елементарно. Не очаквайте, че ще можете да правите каквото ви скимне. Дори когато сте на най-ниска степен на реализъм, ще си имате поне два проблема. Първо – за нищо на света не можете да изтървете джойстика и за секунда, за да си налеете едно кафе например. Оставен без контрол, самолетът почти сигурно ще реши да провери какви са шансовете му да окоси ливадата на съседите. Второ, ако опитате някакви резки маневри, ще направите един от най-красивите свредели, който сте виждали някога. Управлението трябва да се пипа изключително внимателно и много, ама много нежно. Между другото, в началото можете да си имате проблеми с ориентацията по време на битките, но за около половин час ще свикнете. А като става дума за битки, трябва адски много да внимавате какво правят идиотите, които ви прикриват гърба. За съжаление повечето от тях явно по рождение са на две чаши сливова. Реакциите и изкуственият им интелект са направо отвратителни. Ако все пак решите да направите изненадващ завой, в 95% от случаите ще се натресете в някой от тях. Е, поне авторите са се постарали сблъсъците да изглеждат добре. Парчетата от горящата ви машина изглеждат доста ефектно. 🙂

Графиките на играта не са най-доброто нещо, за което можете да се сетите. Не че са лоши, ама нещо определено им липсва. Ако напоследък сте попадали на някои от по-новите симулатори на Microsoft, може да се изнервите доста. Небето изглежда доста нереално, а синият му цвят просто е подреден на ленти. От голяма височина земята изглежда много добре, но ако се приближите, ще установите, че всичко е направено доста повърхностно. Гледката от кабините на вашите самолети също не е кой знае каква. Май е за предпочитане да играете този симулатор в перспектива от трето лице. Ефектите от стрелбата на оръжията също са направени доста красиво.

Звукът не е нищо особено. Нито е лош, нито е хубав. От време на време можете да се сблъскате с някоя добре позната стара мелодийка. Но като цяло дори да си изключите колонките, няма да пропуснете нищо.
В края на краищата, ако харесвате добрите симулатори, обичате всичко да е максимално реалистично и поне веднъж сте разглеждали мемоарите на Чърчил – тази игра е за вас. В противен случай можете да я пропуснете. Има далеч по-приятни произведения, покрай които да си губите времето с кеф.

Автор: Сергей Ганчев