Batman: Arkham Origins Blackgate

Batman: Arkham Origins – Blackgate се превръща в поредната игра, дело на трети издател и производител, която започва своя живот като ексклузивно портативно заглавие, но не остава твърде дълго с този статут. Преди това игри като Resident Evil: Revelations, Castlevania: Lords of Shadow – Mirror of Faith и Assassin’s Creed: Liberation дебютираха за портативни конзоли, но на по-късен етап бяха портнати за техните домашни колеги и РС. Сега същото се случва с Blackgate, която излезе най-напред за 3DS и PS Vita миналата есен, но вече има порт за PC, PS3, XBOX360 и Wii U.

Малко предистория

Действието в Batman: Arkham Origins – Blackgate започва почти веднага почти след края на Arkham Origins – 3 месеца, ако трябва да сме точни – и се явява прикуел на Arkham Asylum така, че ако искате да спазите последователността в историята за Човека-прилеп – това е редът, в който може да изиграете игрите. В самото начало на Blackgate един обир среща Батман с Жената-котка, която пък на свой ред отвежда супергероя в едноименния затвор. За разлика от по-прочутия Arkham Asylum, Blackgate е затвор за престъпници, които не се считат за психически увредени. Не че това прави мястото по-малко опасно – тук са познати лица като Жокера, Пингвина и Черната маска, които заедно със своите подчинени бандити отново ще направят опит да вгорчат живота на Батман.

В различна посока

Портативните версии на известни видео игри често пъти правят грешката да се опитат да пресъздадат своя „батко“, което обаче обикновено не се получава предвид ограничения хардуер и особеностите на малките конзоли. За честта на студиото Armature трябва да отбележим, че с Blackgate то е тръгнало по по-различен път в сравнение с титулярната Arkham серия. Играта на практика е напълно оригинална, със собствена 2.5D визия и относително различен геймплей, който заменя изтънчената бойна система с повече пъзели и изследване на нивата. За съжаление докато амбицията и добрата идея очевидно са на лице, реализацията тук все пак оставя доста, което може да се желае.

Прилеп във второ измерение

Като визия Blackgate представлява екшън от 2.5D перспектива – малко специфичен подвид на традиционните сайд-скролинг игри, който в последно време бе реализиран най-успешно в чаровната серия LittleBigPlanet на Media Molecule. Като жанр е очевидно, че играта е черпила вдъхновение от т.нар. Metroidvania игри – игра на думи от двете култови конзолни поредици Metroid и Castlevania – които се характеризират с динамично движение между нивата в непрекъснато търсене на нови места, които не са били достъпни преди това. Самото студио Armature пък е създадено от ветерани от легендарното студио Retro, което добре знае как се правят подобни игри – ядрото дизайнери в Armature напуска Retro веднага след създаването на Metroid Prime 3: Corruption.

За разлика от конзолните игри, Batman: Arkham Origins – Blackgate заменя триизмерните битки със значително по-ограниченото 2.5D пространство. Това, разбира се, е напълно разбираема жертва, но в резултат значително страда една от най-силните страни на поредицата – ръкопашните схватки. Интуитивните маневри и плавния ход на битките отстъпват място най-вече на еднообразно натискане на бутони, а по-специфични действия като контриране, отбягване на ударите и изпълнение на комбо атаки просто не са достатъчно интуитивни и зрелищни. В допълнение управлението не е толкова прецизно, колкото бихме искали да бъде, което води до някои нелепи завършеци при иначе стандартните платформинг моменти. За щастие поне традиционни джаджи като батаранга, скенера и експлозивният гел присъстват в арсенала на Батман и позволяват да се вживеете допълнително в ролята.

Един скучноват затвор

Игрите от типа Metroidvania разчитат изключително много на интелигентния дизайн, който кара геймърите да се връщат отново и отново към уж познати места, само за да установят, че предния път са пренебрегнали някой дребен елемент и сега пред тях се разкриват напълно нови места. Предвид, че действието в Batman: Arkham Origins – Blackgate все пак се развива в един-единствен затвор, няма как да очакваме прекалено разнообразни нива. Въпреки това създателите на играта можеха да проявят малко повече въображение, правейки дизайна на нивата. След като веднъж очистите даден регион от врагове, картата остава пуста и скучна и не ви стимулира да се впуснете в по-подробно изследване. Прекосяването на същите зали и коридори, но този път без никой на пътя ви, трудно може да се нарече стимулиращо. Играта разчита на сканирането на околната среда, за да откривате нови предмети и капани. Това обаче се повтаря прекалено често, което е глупаво особено, когато се принуждавате да сканирате отново и отново само за да откриете очевидни задачи. Липсата на изразен ролеви елемент също не предполага преиграване.

Порт като порт

По отношение на портовете Batman: Arkham Origins – Blackgate покрива минимума, но нищо повече. Новата версия, наречена Deluxе Edition идва с известни визуални подобрения, поддръжка на 5-канален звук, нова по-удобна триизмерна карта, ново ниво на трудност и няколко нови костюма за Батман, плюс дребни козметични промени по враговете. Подобни добавки в никакъв случай не правят играта интересна за онези, които вече са имали възможност да я пробват на 3DS и PS Vita. Когато бе обявена миналото лято, Batman: Arkham Origins – Blackgate запали надежда в сърцата на геймърите, заложили на преносимата конзола на Sony. Те се надяваха, че мощният хардуер на PS Vita ще позволи реализацията на портативна версия, която по нищо не отстъпва на домашните игри. Бързо обаче стана ясно, че вместо нова Uncharted: Golden Abyss или Killzone Mercenary, тук общият знаменател ще бъде значително по-слабият 3DS така, че в крайна сметка Batman: Arkham Origins – Blackgate не предлага нищо съществено като графика. Моделите на героите са относително детайлни, но нивата са сиви и голи и очевидно при създаването им не е отделено достатъчно усилие. Вместо нормални анимации презентацията в играта е в комикс стил, което е скромно дори по портативните стандарти, а да не говорим, когато я гледате на голям телевизор или монитор. Накрая трудно може да бъде похвалено и озвучението на главния герой, което е дело на Роджър Крейг Смит. Актьорът определено се опитва и също толкова категорично не успява да докара уверения тон на Кевин Конрой, който даде гласа си на Батман в Arkham Asylum и Arkham Origins и ще го направи отново в предстоящата Arkham Knight.

Заключение

В първоначалния си вид Batman: Arkham Origins – Blackgate бе амбициозна игра, поела по свой собствен път. За съжаление нещо не й достигна, за да го извърви докрай – може би силите на Armature, може би по-малкия бюджет или пък дори прекомерните очаквания са си казали думата. А най-вероятно всъщност проблемът е в това, че създателите не са искали да поемат достатъчно рискове и да открият още по-оригинален и смел начин за работа с утвърдената марка. Като игра за РС и домашни конзоли тя не предлага абсолютно нищо отгоре – основното приключение може да бъде изиграно за не повече от 6-7 часа след което вече нямате никаква причина да посетите Blackgate отново. Все пак хубавото е, че това време няма да бъде пропиляно напълно.

Автор: Иво Цеков