by PC Mania
Нека си го кажем направо – Arkham Origins е най-слабата игра от поредицата от момента. Това не я прави непременно лоша. Просто, уви, не е точно това, което очаквахме.
Всеки обича добра origins история. Ако си мислите обаче, че Arkham Origins е Batman Begins, ще останете разочаровани. Старши продуцентът Бен Матис описва заглавието като „Year Two” история. То ни пренася в Готъм Сити по време на силна снежна буря на Бъдни вечер. Осем от най-смъртоносните наемни убийци от вселената на DC Comics са по петите на Черния рицар. Нещо повече – именно в Arkahm Origins Батман ще се срещне за първи път и с Джокера.
Готъм е почти два пъти по-голям от света,
който имахме възможност да изследваме в Arkham City. В Arkham Origins откриваме острова от миналата част, този път не чак толкова опустошен. Особено дълъг мост го свързва с основната част на града, която досега бе недостъпна. По отношение на детайлността на света новите разработчици от Warner Montreal (да, това е първата игра от поредицата, която не е дело на Rocksteady), са свършили отлична работа. Градът е толкова голям, че спокойно може да се посветите цял ден в събирането на различни бонуси.
Поспрете за миг обаче и се вгледайте в това, което ви обкръжава. Веднага ще осъзнаете, че това е може би най-добрият опит да се пресъздаде вселената на DC в игра. Дори пещерата на Батман може да бъде изследвана свободно за първи път. Към всичко това можем да добавим и един куп нови злодеи, които бяха пренебрегнати в досегашните части, като лейди Шива и Firefly. В това отношение място за разочарование няма.
Същото важи и за самата история
Въпреки че не е origins в пълния смисъл на думата, тя е сред силните страни на играта. Ще видим един значително по-млад и неопитен Батман, който дори допуска грешки. Именно Arkham Origins ще постави началото и на отношенията му с едни от култовите злодеи в поредицата. Дори ще ни накара да се замислим дали присъствието на Черния рицар в Готъм всъщност е за добро.
Отсъствието на Марк Хамил в озвучението на Джокера е осезаемо, макар че Трой Бейкър прави всичко възможно, за да запълни тази празнина. И до голяма степен успява. В по-малка степен това важи и за Роджър Крейг Смит като Батман. В предишните две заглавия Кевин Конрой се справяше значително по-добре.
Arkham Origins обаче изглежда просто като експанжън
спрямо предишните две части. Warner Montreal просто са взели геймплей елементите на предните две части и са ги поставили в един по-голям отворен свят. Да, това е по-добрият вариант, отколкото да се опитват да нанасят промени, които впоследствие ще се окажат неуместни. Arkham Origins не допринася с нищо за развитието на поредицата. В някои отношения дори сякаш прави крачка назад. Да вземем за пример стелт стаите, които този път са с една идея по-малко. Warner Montreal са решили да добавят опцията да отстранявате противници, докато си седите на гарголитите, директно. Без дори да се наложи на Батман да се спусне надолу с главата към тях. Това прилича на своеобразен чийт и едно от движенията, които сериозните фенове вероятно ще отбягват.
Битките с босовете, с малки изключения, пък приличат просто на сражения с противници с повече кръв. Разбира се, те са особено зрелищно режисирани, като например мелето с Deathstroke, но говорят за липса на въображение по отношение на техническата част.
Нещо ново и потенциално интересно е
мултиплейърът в играта
Ако обаче се чудите дали сме оставили най-доброто за накрая, това не е така. Онлайн режимът всъщност е доста повреден и просто затвърждава лошото впечатление, което играта оставя. Самата идея не е чак толкова лоша и дори може да се нарече находчива – бандата на Жокера се бори с групата на Бейн за контрол над различни ключови точки в града като в схватката използвате различни специални умения и се опитвате да изчерпите respawn слотове на врага. В същото време трета група, начело с Батман и Робин, се опитва да спечели като трупа т.нар. Intimidation точки, които се увеличават докато героите бавно и методично се прокрадват в нощта и елиминират противниците. Колкото по-разнообразни начини за това използвате, толкова по-бързо се трупат точките ви, а ако паднете жертва на някой бандит, метърът автоматично се намалява.
До някаква степен този режим е наистина забавен, особено когато останете сами в отбора си и знаете, че Батман ви наблюдава някъде от покривите на града в очакване да направите някоя грешка. Влизането в ролята на Човека-прилеп също е интересно, тъй като предлага доза адреналин и напрежение в нещо, което иначе би било просто един обикновен екшън от трето лице.
Големият проблем обаче е, че мултиплейърът в Origins е изключително, ама изключително бъгав. Всъщност бъговете в играта започват от самата кампания и просто логично се пренасят онлайн.
Веднага даваме пример – една от кулите Енигма, които са доста важни за главен куест от сингъл кампания, практически не може да бъде премината в РС версията. Доста вероятно е да зациклите на един от двата малки куеста, тъй като играта не ви дава възможност да разпитате хората, които трябва да разпитате. Така ще ви се наложи неколкократно да рестартирате епизода поради бъгове като невъзможността да отворите врата или да се спуснете надолу по въже. В друг случай цял куест трябва да се преиграе наново понеже събитието, което трябваше да се случи не се активира. Друг път самото рестартиране предизвиква бъг, който ви връща още по-назад. Понякога врагове се появяват напълно случайно, прекъсвайки хода на битката, а веднъж дори един се залепи за стената и предизвика доста интересна гледка. Кадрите в секунда на моменти падат застрашително и точно такива относително дребни, но адски дразнещи проблеми загатват за това, че на Origins просто не е отделено нужното време. Самият мултиплейър често забива – веднъж на два-три мача – и дори е възможно да заличи целия ви прогрес, което автоматично праща по дяволите всички отключени умения и оръжия и съответно убива мотивацията да продължавате.
Ако беше в техническа изправност, Origins вероятно щеше да е добра игра
Не велика, но добра. В този си вид обаче тя е приемливо решение, покрито със срам, който просто не трябваше да се допуска. Дори да оставим настрана факта, че тя е практически копие на Arkham City, а не толкова оригинален проект, честите бъгове допълнително развалят удоволствието ви доста по-често отколкото приляга на ААА заглавие. Вероятно част от проблемите ще бъдат изгладени с последващ пач (пачове?), а други могат да бъдат преодолени със стискане на зъби и загуба на известно количество време. Защо обаче е нужно да се стига до там? Онези, които очакват свежо и иновативно приключение също ще бъдат разочаровани. Далеч сме от идеята да омаловажаваме труда на WB Games Montreal, но е очевидно, че сляпото придържане към установените от предните игри норми не може да замени липсата на оригинални идеи. Системата не е променена изобщо и ще установите, че много от комботата имат абсолютно същия резултат, който сте свикнали да виждате от предишните игри. Новите врагове и босовете също не са толкова атрактивни и е жалко, че студиото е пропуснало да отдели повече време на тях, за да разнообрази битките. Визуално Origins изглежда добре, стига да не обръщате внимание на факта, че сме в края на 2013 г. Същата визия, която захранваше предната част от 2011 г. отново е тук, макар и с елементарно освежаване. Така „Три пъти за щастие“ определено не е максима, която важи във вселената на Arkham игрите.
Автор: Петър Йорданов, Филип Станиславов