Bandits: Phoenix Rising

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 17 ное. 2002

Преди много, много години… О-опс, още съм на вълна Icewind Dale 2. Та след много, много години или по-точно след Tретата световна война хората си причиняват нещо адски гадно. Земята се превръща в огромна пустиня, където всеки си пази задника сам и рита този на останалите, за да оцелее. Ама мамини сладки дечица сме си, ако не си прецакаме и замърсим планетката, то поне ще си я унищожим на малки частици.
Та тук се появяват двата главни персонажа – героите, дошли да променят нещата, избавителите на човешкия род…. Мисля, че схванахте иронията. Двамата пича Фенек и Рудолф всъщност са

най-култовите тъпи копелета

които можеха да бъдат измислени за лидери. Ама поне цепят толкова здрав ирландски акцент, че драго ти става да ги слушаш (за съжаление, заради дистрибуторите и добрите нрави, е премахната първоначалната идея хората да вкарват по едно fuckin/fuck на всяка трета дума като истински ирландци 🙁 ). След доста голямо количество откъснати глави, крака и други части на тялото двамцата успяват да се издигнат до позицията на хора, на които никой не смее да каже каквото и да било. Къде с уважение, къде със страх (те двете неща доста често се припокриват) героите успяват да обединят голяма част от скитащи бандити в общност, наречена “Глутницата”.

Следват 22 мисии, в които ще поемете управлението на двамата (единият зад волана, а другият – зад картечницата), носейки се през облаци от прах и всичко, излязло от ауспуха ви. Целта е една – да се наритат задниците на богатите мутри, окопали се в град Йерихон (трябва да видите “Стените” му). Ключовият елемент в играта са

Бъгитата

Те са много, те са красиви, те са опасни… и повечето изглеждат малко глупаво. Всяко има няколко слота за оръжия, като основните са на носа отпред, на въртящата се кула и отзад. По-развитите модели имат и слотове за оръжия отстрани. Тук идва едно от нещата, които ме издразниха – оръжието отпред не може да се върти – стреля натам, накъдето гледа бъгито ви, а на картечницата на кулата й липсва както точност, така и сила, за да задоволи основните ви нужди. Така че ще трябва да изгубите поне половин ден, докато свикнете да позиционирате МПС-то си по максимално ефективния начин.

Производителите доста тръбят за реализма на играта си, за невероятните преобръщания и скокове, които ще можете да правите. Ама коментарът на един от колегите, след като видя какво се случи с машината ми след скок от 30 метра и поне 14 преобръщания, беше: “Бах ма’а му, епа нема такова животно – тоя да не е залепен за земята”. Но това е бял кахър и не си струва да му се обръща голямо внимание.

Така и така заговорихме за оръжията, нека само да спомена, че са над 10 –  започващи от няколко вида картечници, shotgun, мини, ракети и т.н. Поне в тази графа няма да ви доскучае

Графика, AI и всичко останало

Графика – средно ниво, приятно впечатление правят гилзите от картечницата, разтапящи се по целия екран. И все пак тя е малко постна. Ако си падате по тъмнокафявото във всичките му разцветки, ще ви хареса. AI-то е смешно – просто е нужно да се мернете пред опонента, да профучите покрай него, да цвъкнете три минички и после да слушате псувните и експлозиите. Поне звуковите ефекти са на ниво, за разлика от музиката. При аркадните екшъни тя има важната роля да ви стимулира и надъхва, но тази не се е справила успешно.

Автор: Георги Панайотов