Baldur’s Gate

Преди около 2 години “специалисти” по западните списания масово побързаха да обяват жанра на RPG-тата за мъртъв! Тогава изглеждаше, че е необходимо само да наемете двама полуграмотни програмисти, да ги бучнете зад компютри и да им инсталирате по един редактор за нива – и ето ви всеки месец по една “нова” стратегия в реално време (или поне expansion pack). Същото бе и с first-person блъскалките – купете “енджина” на някой нашумял хит и рекламирайте после по списанията “напълно новите и неповторими преживявания”. Наистина по това време стратегиите в реално време и Doom-клоновете бяха повече от врабчетата… докато компаниите започнаха да усещат, че морето не е до колене! Повечето от игрите препълниха рафтовете за продажба “на кило” и не можаха да си изплатят дори разходите за направата на лъскавите картонени опаковки. Същевременно създаването на една добра role-playng game изисква влагането на много труд и на още повече мисъл и не е по силите на всяка софтуерна компания! Доброто RPG има не само “засукан” plot и интересен gameplay; необходимо е така да се нагласи развитието на действието, че играчът да има максимална свобода – какво да прави и как да го постигне. Естествено той трябва да бъде направляван – но по много “неприсъствен” начин, така че до самия край пред него да се изправят все нови и нови препятствия и предизвикателства (едно RPG става доста скучно, когато вашият герой или група от герои започнат да преминават като нож през масло през препятствията)…

А междувременно нещата се измениха – появи се Starcraft и вдигна много високо летвата – почти бе невъзможно да се направи RTS, която да откъсне геймърите от любимите Протоси; за наша радост и екшъните станаха много по-малобройни, но значително по-качествени! Издъниха се дори големи имена (недоразумението Dominion и така дългоочакваната Daikatana) – и компаниите малко по малко започнаха да търсят известно тематично разнообразие и някакви новости (е, не всички – вероятно след някой и друг месец ще можем вече да поиграем и на Tomb Raider XIX)…

През цялото това време Interplay със завидно упорство и постоянство работеше по отдавна отписания като “мъртъв” жанр на класическата role-palying game. Появи се и веднага скочи напред в класациите Fallout 2, а през това време феновете вече почти бяха изгубили търпение – “Какво става с Baldur’s Gate”? И ето, че все пак Baldur’s Gate се показа на бял свят – и търпеливото очакване на геймърите бе богато възнаградено! Това, което са направили BioWare и Black Isle (част от Interplay), е игра, която със сигурност ще остане в челото на evergreen класациите. Самият факт, че Baldur’s Gate със своите 5 CD-та мигновено се издигна на второ място (пак след Starcraft) по продажби в Щатите, е многозначителен, както и фактът, че  повечето игри на много CD-та са тип FMV (много видеоклипове и малко игра), а на петте диска на Baldur’s Gate едва ли общо ще се съберат и 100 MB видео – останалото е изпълнено до козирката с прекрасно рендерирани и най-разнообразни терени, сгради, крепости и подземия; с великолепно анимирани и най-разнообразни фигури на хора, хуманоиди и чудовища. На всичкото отгоре това е само началото на една нова поредица – на привършване е expansion pack, който ще бъде една почти изцяло нова игра, а програмистите на Interplay вече са започнали и сериозна работа по Baldur’s Gate 2!

За фон на Baldur’s Gate е използвана нищожна част от Forgotten Realms, а геймплеят се базира върху оригиналните Advanced Dungeon & Dragons правила (с няколко tweaks). Вероятно на повечето от вас тези наименования им звучат като имена на китайски провинции, но те съществуват от много отдавна – още от времената, когато не е имало PC-та! Първоначално са съществували table-top игри, които мигновено са били използвани за основа на първите RPG-та в зората на компютризацията; оттогава досега AD&D правилата обикновено присъстват в повече или по-малко видоизменена форма при почти всяка игра от този тип. Forgotten Realms пък е наименованието на една типична “fantasy” земя, населена с хора, елфи, джуджета и гноми, орки, коболди и дракони, разделена на градове-държави, които са преминали през най-различни перипетии в хилядолетната си история. Това е обилно забъркано с много магия и тайнствени истории… и по всичко личи, че поредната мистерия е в основата и на Baldur’s Gate!!! Но поне в началото вашият герой ще има само една задача – да оцелее! Защото мирните му детски години в CandleKeep изглеждат безвъзвратно отминали след смъртта на осиновителя му Gorion. Това, което го очаква занапред, е постоянно бягство от многобройни банди от наемни убийци и bounty hunters… и може би единственият начин да се спаси от постоянната опасност е да разкрие тайната на своя произход.

Любопитното на играта е, че можете да играете както в single, така и в multiplayer mode, при това един-единствен играч може да управлява всички персонажи от групата (общо шест души). Това ви дава възможност да изберете класическото RPG – да си създадете отначало докрай всеки герой (в multiplayer режим) или да изберете само главния си персонаж и да подбирате различните си спътници из “наличните” NPC-та. Играта, разбира  се, става значително по-лесна, ако изберете сам да подберете групата си – персонажите, които ще срещнете в играта, обикновено са твърде далеч от съвършенството (а и няма да съгласни да се присъединят към вас веднага). Въпреки това ви препоръчвам да играете в single mode – така ще имате възможност да опитате значително повече действия (много от NPC-тата ви дават допълнителни miniquests, които иначе ще липсват)…

Няколко думи за AD&D правилата – няма да обяснявам всичко подробно, така че тези от вас, които имат достъп до Интернет, вероятно ще предпочетат да потърсят допълнителна информация от специализираните страници. Ще се опитам да дам поне основната информация: както вече споменах, тези правила са наследство от предкомпютърната ера, когато изходът от почти всяко действие се е решавал с помощта на заровете. Оттогава е навлязъл в употреба и термина “dice roll”, като често се употребява и в съкратен вариант само като “dice” или само “roll”.
Любопитното е, че не се използват класическите зарове (от 1 до 6), а 20-стенен зар – от 1 до 20! От тези времена е останал и терминът THAC0 – “To Hit Armor Class 0”. На практика какво се получава – ако вашият герой има THAC0 16, а врагът е с AC 0 (Armor Class 0), за да нанесе персонажът ви успешен удар, той трябва да хвърли dice roll от 16 нагоре! Лесно се изчислява, че шансът за успешен удар е само 25%. Веднага става ясно, че колкото показателят THAC0 е по-нисък, толкова шансът за успешен удар е по-висок. Какво се получава, когато врагът е с различен от нула armor class? За разлика от много други игри, при AD&D бронята се подобрява с намаляване на стойността – AC 5 е по-слабо от AC 0, като минималната броня не може да бъде по-слаба от 10 и по-добра от -10 (освен ако не се използват някакви магии). Ето как изглеждат изчисленията при THAC0 16 и AC 10 – за да има успешен hit, то трябва да се хвърли по-голям dice от (16-10)=6 – или шансът за попадение е вече цели 75%!
По подобен начин се изчислява и устойчивостта на магии – “spell save 16” означава, че персонажът ви трябва да хвърли dice 16 или повече, за да се защити успешно от магията – пак е в сила принципът “Колкото по-малко, толкова по-добре”.

При оръжията обаче е малко по-сложно. В характеристиката на някой меч например ще прочетете “2d7+1”. Това означава, че при успешен hit компютърът ще трябва да хвърли нов зар – този път седемстенен (d7 означава dice roll 7). Логично минималният roll е 1, а максималният 7, или оръжието ще нанесе минимална вреда от 2×1+1=3 и максимална не повече от 2×7+1=15, или средно 9. Сложничко, нали? Въпреки това е въпрос на навик – бързо ще привикнете с едни бегъл поглед към характеристиките да оценявате потенциала на едно оръжие. Тук има и една много важна подробност – в конкретния пример е посочено 2d7+1: това +1 като че ли не е чак толкова важно? Обаче става въпрос за магическо оръжие – например “long sword +1” – а доста противници са неуязвими от немагически оръжия! На практика това означава, че 2d7+1 (damage 3-15) е несравнимо по-добро от 3d5 (damage 3-15)!

За съжаление почти не остана място за допълнителна информация за играта – но именно това е най-важното – създавате си герой (ще разполагате с доста подробна on-line help при създаването) и ще се заемете с двете трудни задачи – оцеляването на персонажа ви и събирането на информация за да разплетете най-главната интрига – кой и защо мъти водата и къде се вписвате вие и вашият тайнствен произход в цялата загадка? Естествено няма да стигнете надалеч, ако не използвате подходящите възможности и не присъедините полезни NPC-та към групата си (до шест души), както и ако не трупате experience points при всеки удобен случай. За да разчитате на успех, трябва да опитате да създадете балансирана група – от 2-3 тежко бронирани челни “танка”, крадец и 2-3 spell casters, които следва да ги подберете така, че да разполагате с набор защитни и лекуващи магии плюс някоя и друга “магия за масово унищожаване”. Имайте обаче предвид, че ако загине член от группата ви, обикновено ще успеете да го съживите в някой храм, ако загине обаче главният ви герой, ще трябва да изпълните командата “load game”!

Последно – не бързайте да изтривате запазените си игри, когато превъртите Baldur’s Gate – въпрос на няколко месеца е да излезе първото от (надявам се) многобройните й продължения и ще разполагате с възможност да прехвърлите накуп цялата си група за да продължите и в следващите приключения с любимите си герои.

Автор: Генко Велев