BACK AGAIN – Ревю

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

За играта

Поредното заглавие от EastAsiaSoft този път разработено от Dexter Мanning е игрови шах на дъската на съдържанията.

Влизате в ролята на един поглед( този път във First Person перспектива), на едно тяло препускащо през лабиринта на това, което можем само да наречем “битка с онова което сме” и това е само една малка метафора, разказваща за играта.

Съпроводена от музика перфектно описваща усещането и променяща се постоянно, това е заглавие напомнящо онези “Rage Inducing Games”, имащи за цел да изпитат границите на нервите на всеки.

Искате да се научите да контролирате желанието си за прогрес.. имате нужда да усетите ритъма на гейминга, имате нужда от нерви след работно време, имате нужда да крещите в късните часове на нощта и да се чудите защо нещо на глед толкова просто, някак не се получава..? EastAsiaSoft са тук за вас.

Игра която е фокусирана върху това да препускате през платформи (ама внимателно), докато тези ритми УЖ ви напътстват в натискането на бутони е тук за вас. Ако се заслушате в тактовете имате контрол- или не! Точно в момента в който си кажете “всичко е въпрос на ритъм” играта ви казва “да.. ама не..”

Геймплей

Червени кубове и манекени които живеят своя собствена реалност в този мета свят са елементи, които ви дишат във врата, докато се опитвате да напреднете през нивата, като за всяка една грешка се връщате в определен момент на прогрес.

Контролите са елементарни.. ама заглавието не е.

Това което създателите са скрили пред очите ви е едно заглавие, което си играе със психиката ви- и това е повече от достатъчно за да ви накара, да се почувствате повече от сигурни в решенията си. Тези решения обаче са водени през опита, а този опит може да ви изиграе шега. Знаете, че черните бездни са сигурен начин, да се върнете в определена точка, но понякога са и онова което ви трябва, за да продължите напред.. в общи линии онова което учите не е онова което е както се нарича- консистенция. Тези малки закачки превръщат това предизвикателство в нещо, което със сигурност ще ви допадне ако сте почитатели на такъв тип игри.

За пореден път EastAsiaSoft предоставя класическо усещане с модерна нотка (сякаш е техен почерк).

Впечатления

Слушам си музика и си тактувам с крак, докато минавам през нивата и.. провал.

Започвам отново, пак тази музика и.. провал.

Опитвам пак този път фокусиран като пилот на изтребител и някак пак ПРОВАЛ!

“Добре.. стегни се, елементарно е..” и няма да познаете- пак провал!

Защо ми беше и за кой ми беше да кажа, че съм се справил с онази игра(Drunken Fist II- Zombie Hangover) по-добре от колкото с “Thunder Kid II- Null Mission”– сякаш ме чуха.

Това заглавие е от онези които известни YouTube-ъри играят за единствената идея техните фенове да гледат как се ядосват до неузнаваемост.

Музиката е толкова отнасяща колкото е атмосферата генерирана в това заглавие. Играеш и си мислиш за деня, за онова което се е случило, за онова което ще се случи- уникална атмосфера. Така докато препускаш през дълбините на съзнанието си, понесен от саунда и заобикалящата те среда лесно бъркаш и елементарни препятствия стават непреодолими.

“Back Again” е едно заглавие което наистина си играе с мислите ти. Поставя те в обстановка, в която тамън да си помислиш, че контролираш ставащото около теб и някак рязко си пак в началото.

Лесно се разсейваш, понесен от музикални тонове и ритмични движения САМО с един бутон и забравяш, че в крайна сметка успеха се дължи на способността да си фокусиран, в онова което правиш, а онова което правиш е пряко свързано с онова, което те разсейва- музиката!

Уникална сама по рода си, тази гира изпитва този аспект от нас, който уж най-много владеем- себе си!