Axis & Allies

На пръв поглед Axis & Allies (A&A) е поредната игра на тема Втора световна война. Една от многото, дето се вика. И аз, вътрешно предубеден (и допълнително раздразнен от боклучавата инсталация), реших злостно да оплюя джитката. “Повече от четворка няма да получи”, мислех си аз. А какво ме накара да променя решението си? Четете по-надолу 🙂

Corps HQ deployed, sir!

Оказа се, че A&A е нещо по-различно от почти всичко, излизало до момента на тема WWII. Като начало, играчът е поставен начело на една от петте велики сили от онова време: САЩ, Великобритания и Съветския Съюз от страната на Съюзниците, или Германия и Япония – от страната на Оста. Като всеки уважаващ себе си лидер, желаещ да остави в историята неизличими дири, малко по-различни от драсканиците в някоя килия, вие сте решени да не предадете нито сантиметър родна земя в ръцете на врага, както и да завземете доволно количество от неговите сантиметри. Дотук нищо ново.

Иновативен обаче е начинът, по който постигате целите си. Важна новост е въвеждането в геймплея на елементи като събиране на ресурси (три на брой – пари, амуниции и гориво), строеж на база или пък граници – все неща, които не сме свикнали да виждаме в едно изречение в комбинация с думи като “панцер”, например. Целият геймплей е изграден изключително по военному – имате централна сграда (Corps HQ), от която си поръчвате останалите постройки, които идват под формата на камиони.

Съоръженията, които можете да конструирате, са няколко типа: за наемане на войски, за изследване на нови технологии или за производство на боеприпаси и бензин.

Единиците, които си наемате от постройките, пък идват на взводове, т.е. на групи от по пет-шест и не могат да бъдат командвани поотделно.

Разнообразието

е голямо – обикновена, разузнавателна и тежка пехота, командоски отряди, минометни и огнеметни взводове, леки, средни и тежки танкови роти и още много други. Всяка група си има командващ офицер, показател за морал и печели точки опит, когато се бие с противник. Моралът влияе пряко на самата формация – ако е нисък (заради прекалено големи загуби например), войниците ще се опитат да дезертират и няма да се подчиняват на заповедите, които им давате. Точките опит от своя страна, освен че влияят на взвода, служат като “заплащане”, в замяна на което можете да извършвате различни специални операции като масирана бомбардировка на даден участък от картата, временно повдигане на морала на група войници и др.

Централната сграда има и друго предназначение: тя създава около себе си снабдителна зона (zone of supply). Докато се намират в този участък, вашите взводове се лекуват и попълват редиците си, но само ако са към съответен щаб (HQ). Пехотата трябва да е прикачена към някое Infantry Division HQ, танковете – към Armour Division HQ и т.н. Силно препоръчително е винаги да се биете във вашата снабдителна зона и при нужда да я разширявате.

С тази зона е свързан и един от недостатъците на геймплея – когато оставите противников взвод на плюнка кръв, последният оцелял войник развива невероятен спринт и с трета светлинна се домъква до своята база, за да се излекува. На практика можете да се биете половин час срещу компютъра с едни и същи взводове. 🙂

Някои неутрални обекти по картата също създават снабдителна зона – летища, градове и други подобни стратегически точки. Ако нищо не помага, можете да увеличите периметъра си като построите в края му един Supply Depot. Също така градовете дават защитни бонуси на пехотинците, скрити в тях, а респективно горите намаляват защитата на бронираните машини, преминаващи оттам.

Някога задавали ли сте си въпроса: “Ами ако…?”

Ако някога сте си задавали въпроси от рода на: ”Какво щеше да стане, ако Германия беше превзела Англия, преди да нападне Русия?”. Или: “Ами ако японците не бяха нападнали Пърл Харбър, а Сибир?”. Е, в тази игра можете да откриете отговора! Кампаниите са две (една за Съюзниците и една – за Оста) и представляват поредица от битки, които трябва да спечелите, за да продължите напред. В първия вариант са представени наистина случили се и до болка познати ни битки, като Ел Аламейн, Сталинград, Курск и др., докато при втория разработчиците са използвали размаха на въображението си – затова там ще видите мисии с имена от типа на Надпреварата за Москва и Пърл Харбър 2. Но, макар и измислени, тези сценарии не ни дават абсолютна свобода и пълен контрол над събитията.

Истината е другаде – във втория сингълплейър режим на игра, наречен просто World War 2. В него се играе походово с една от петте фракции върху картата на света, която е разделена на територии (подобно на кампанията на Rise of Nations). След избора на държава следва определянето на генерал, от чието име да водите войските. Пълководците са по четири за нация и всеки се различава от другите по специалните операции, които може да закупи с натрупалия се експириънс. Къде и кога ще ударите и с колко голяма армия, зависи изцяло от вас. Целта е да завладеете две от противниковите столици. Нападението над дадена територия ви прехвърля в реалновременна битка и след края й отново се връщате на стратегическата карта на света. Тази нелинейност ви гарантира десетки часове с Axis & Allies, ако ви се занимава, разбира се. Всяка завзета територия ви носи определен брой пари, с които се купуват нови армии за стратегическата карта, или нови технологии, които да използвате по време на реалновремевите сражения.

Очите и ушите на войника

Графиката също може да бъде похвалена – детайлно нарисувани юнити и сгради, красиви ефекти, деформируем терен… Едва ли може да се сравнява с Codename: Panzers или Ground Control 2, но определено я бива. Искам да обърна специално внимание на лицата на генералите и въобще на войниците – това са едни толкова детайлни триизмерни модели, че ако гледате скрийншот, съвсем възможно е да ги вземете за снимки. И ситуацията със звука е пак така. Впрочем музиката на A&A е една от малкото мелодии към игри за Втората световна, която успя да ме изненада! Пак има военни маршове, но като цяло е доста приятна.

Уви, хубавата графика идва на доста висока цена – ако компютърът ви е по-слаб, играта така брутално ще насича, че няма да правите разлика между походовата и реалновременната й част. Когато в мелето се включат повечко войници, мазалото е пълно – започвате битката, образът застива и десет-петнадесет секунди по-късно научавате постфактум изхода й. 🙂 Също така това е една от игрите с най-дълъг loading time, на който съм се натъквал в последно време. Но ако разполагате с по-мощна машина, ще се насладите на един наистина качествен екшън.

Мисля че след всичко, изписано дотук, играта определено си заслужи шестицата, въпреки че много ме издразни в началото. Но казват, че с всичко хубаво било така… 🙂

Автор: Пламен Димитров