by PC Mania
Не е тайна, че екшън поредицата Assassin’s Creed по традиция има трудности, що се отнася до нейните РС портове. Въпреки, че споменът за миналогодишната Unity е най-пресен, тази неприятна тенденция датира още от първата игра, чието управление с мишка и клавиатура бе ужасно. По-късно се появи печалния порт на третата игра, а и вече споменатата Unity, която ни забавлява цяла есен със своите технически проблеми, бъгове и неоптимизация за РС. Колкото и да харесвате продълженията, едва ли ще отречете, че Unity бе доста слаба. При това дори и да оставим настрани техническите проблеми на порта, играта бе бъгава във всяка от своите версии, битките не бяха балансирани, тъй като враговете масово използваха оръжия от разстояние, които просто няма как да контрирате. За капак, ко-оп режимът изгелждаше като пълна недомислица, която просто е вкарана насила в играта.
Затова съвсем закономерно пристъпваме с голяма доза предпазливост към тазгодишното издание Assassin’s Creed: Syndicate и най-вече неговият РС порт. Как се сранява то със своите предшественици? Оказва се, че изненадващо добре, при това именно на РС.
Най-напред, като технически продукт Assassin’s Creed: Syndicate определено е един от най-добрите портове, който поредицата е предлагала на РС геймърите. Графичните опции са доста богати, така че дори и да не разбирате какво означават дадени термини също получават информация какво ще се промени, ако активират ambient occlusion или anti-aliasing. Впечатление прави и лентата в горния десен ъгъл на екрана, която показва каква част от паметта на видео картата се използва, така че да може да увеличавате настройките, доколкото системата ви го позволява.
Assassin’s Creed: Syndicate поддържа 4К резолюция за онези геймъри, които имат наистина мощни конфигурации и големите екрани, на които да ги пускат. Една от малкото опции, които липсва, е тази за Field-of-View настройката, но предвид, че това е игра от трето лице, това не е толкова съществено, колкото в един FPS.
Струва си да добавим, че РС версията на Assassin’s Creed: Syndicate предлага доста сериозна функционалност, що се отнася до управлението – възможност да промените всеки един клавиш, да зададете настройки на мишката или просто да се откажете от всичко това и да играете с контролер така, както е предвидено по принцип. Поддържани са всички възможни варианти – геймпад за ХВОХ360, XBOX One и PS4, а винаги може да включите и DualShock 3 с MotionInJoy.
Както вече споменахме, поредицата е печално известна с някои от своите РС превъплъщение, като винаги ще помним Assassin’s Creed III и Unity, които страдаха от особено слаба оптимизация и не можеха да задържат дори 30 кадъра в секунда, въпреки добрата конфигурация. Оставяйки настрана перфекционизма за 60+ FPS, самия факт, че Assassin’s Creed: Syndicate успява да предложи стабилни 40 кдъра в секунда на високи настройки е като приятна и дългоочаквана изненада. Дори и най-натоварените сцени във викторианския Лондон не карат кадрите да паднат с повече от минимална стойност и имайки предвид колко голям е светът на играта, това е сериозно постижение.
Всъщност единствените пъти, когато може да усетите по-значителен спад е в началото на играта при първото зареждане, което донякъде е очаквано, както и при преседванията с каляски. Assassin’s Creed: Syndicate връща превозните средства в поредицата и това е добре, но пък производителността страда, тъй като тогава кадрите в секунда често падат до 20-25. Вероятно това се дължи на факта, че се движите по-бързо в света, отколкото той може да зареди, но е разочароващо. Като цяло обаче, портът на Assassin’s Creed: Syndicate е далеч от разочарованията на предните части и дори можем да кажем, че изглежда не по-малко стабилно от по-добрите игри в поредицата като Rogue и Black Flag.
Както вече споменахме, светът е огромен и красив – улиците са пълни с детайли, парните влакове се движат с пълна пара, а лодките и корабите в Темза са десетки. Изобщо, светът на Assassin’s Creed: Syndicate изглежда така, сякаш ще влезли в роман на Дикенс. Можем да кажем, че играта има някои заемки от Watch Dogs, които на свой ред са подобрени, що се отнася до това колко динамичен е светът. Лондон е пълен с каляски, каруци, влакове и плавателни съдове, които го правят по-жив от всеки един досегашен исторически град.
Решен е и проблемът със смъртоносните далечни оръжия от Unity, тъй като тук просто можете да ги отбягвате с едно движение. По отношение на стелт геймплея, вече има отделен бутон, който кара Джейкъб и Иви да нахлупят качулката си и да се слеят със заобикалящата среда. Стоенето извън вражеското полезрение и внимателното прикриване зад стени и зидове играят важна роля за разлика от криенето в тълпата, което сме виждали толкова често в поредицата.
Assassin’s Creed: Syndicate има своите проблеми – паркурът понякога не е толкова интуитивен и губите правилната посока, а ако се заглеждате достатъчно дълго ще видите AI контролирани персонажи, които просто се въртят в кръг или пък може да умрете само ако се докоснете до някой влак, въпреки че той не се движи – но това не прави играта по-малко интересна и забавна. Бъгове и известни проблеми с произодителността има, но не им позволявайте да ви попречат, защото както запалените фенове, така и онези, които търсят нещо ново, ще открият в Assassin’s Creed: Syndicate нещо, което ще ги изненада приятно.
Автор: Филип Станиславов