Assassin’s Creed: Rogue

Що за животно е Assassin’s Creed: Rogue. Ако не сте го разбрали вече, това е новата игра на българското студио на Ubisoft. Играта, която всеки фен на поредицата трябва да изиграе непременно! Защо, ще попитате? Отговорът е прост и няма нищо общо с патриотичните чувства. Assassin’s Creed: Rogue е любовно писмо към почитетелите на един франчайз, който само в рамките на седем години успя да си спечели милиони верни привърженици по целия свят. Хора, които когато не разцъкват новия Assassin’s Creed, коментират с други като тях игрите, сюжета, развиват теории за символиката и голямата картинка и се интересуват от истинската история зад виртуалните си приключения.

До този момент в Assassin’s Creed поредицата почти ексклузивно сме поемали ролята на асасини – знаем тяхното кредо „Нищо не е вярно, всичко е позволено“, както и неговите три догми – „Не убивай невинни“, „Сливай се с тълпата“ и „Не излагай на риск братството“. През годините много фенове, в това число и моя милост, са се питали как изглежда светът през очите на злия противник – тамплиерите. Трябва ли да следваме сляпо в кредото и не е ли по-правилно да го поставим под съмнение в някой момент?

Отговорът се намира в Rogue – в нея поемаме ролята на асасин на име Шей Патрик Кормак, когото опознаваме отблизо в продължение на два сикуънса и постепенно ни се дава възможност да го обикнем. Шей не е типичният асасин – той е шегаджия, тарикат, но е свръх сериозен и концентриран, когато се налага. В един момент обаче вярата му в кредото и мотивите на Ордена биват сериозно разклатени. Не, няма да ви кажа какво става, ще разберете като стигнете дотам. Във всеки случай, след това Шей преминава в противниковия лагер и проследявайки неговата метаморфоза на ниво начин на мислене и възприемане на света, разбираме че диаметралната парадигма, на която сме били свидетели до този момент в поредицата, е изцяло погрешна. Нищо не е бяло или черно, няма лоши и добри, а всяка от страните има свой начин за рационализиране и оправдаване на действията си.

От това, че Шей става тамплиер произтичат няколко основни неща – първо, вече не ви се налага да сте безкрайно тихи, а убиването на цивилни не се наказва с десинхронизация. Вместо това по петите ви тръгва групичка асасини, която ви атакува постоянно. Те използват същите прийоми, с които сме свикнали от предни игри – крият се в купчини сено, пускат димки, правят опити за air assassination, следят къде ходите и прочее. Благодарение на асасинското минало на Шей обаче, можете да противодействате на всяка от тези хитрини. За това помага новия вид стрелички с пиратки, които изстрелвате от въздушната си пушка. В случай, че се чудите – тя заменя познатата от Black Flag и Liberation бамбукова тръбичка. Срещу задушливия дим от бомбичките и отровния газ, който е едно от многото нововъведения на Ubi Sofia, разполагате с маска тип „разбойник от дивия запад“, през Шей да диша в такива моменти.

В началото споменах, че играта е любовно писмо към феновете. Ето защо – към арсенала ви се присъединяват три вида гранати, които за разлика от тези в Revelations, не създавате сами. Те се изстрелват чрез – внимание – подцевен гранатомет, прикачен към въздушната пушка. Обикаляйки из улиците на някое от населените места в играта, ще чувате познат женски шепот, а към ийгъл вижъна ви е добавен също толкова познат компас, който указва къде наблизо се крие някой асасин в очакване да минете покрай него и да ви издебне в гръб. Завръща се и икономиката – ще има доста сгради за реновиране, от които ще печелите пари – елемент, който се появи в Assassin’s Creed II и след игрите с Ецио мистериозно изчезна. Ако ви липсват анимациите при контра-атаки от тройката пък ще се зарадвате да научите че бойната система е микс между тази на играта с Конър и Black Flag и заема най-доброто от двете.

И като споменах Black Flag – на пръв поглед Rogue може да ви се стори стопроцентов клонинг на пиратското приключение. И да, това е основата върху която е градено. Шей си има кораб, наречен Мориган, който ще можете да ъпгрейдвате и персонализирате, а от един момент нататък ще се сблъскате отново с морските търговски мисии, но този път без да имате нужда от дузина приятелчета в Uplay само за да ви ускоряват прогреса и да печелите бурета с експлозиви. Тези задачки ви възнаграждават богато, предимно с визуални ъпгрейди за кораба и самия Шей. Отделно, морските битки са усъвършенствани и вече имате пълен 360-градусов контрол над голямото дървено корито, зад чийто рул заставате.

Black Flag ветераните ще забележат още при първото си качване на Мориган, че липсва малкото оръдие, което помагаше изключително много при абордажите. На негово място, още в началните мисии идва прототип на оръжие, наречено „пъкъл гън“, което на практика представлява малка картечница и е изключително ефективно срещу всякаква мореплаваща измет. Зад кораба ще можете да пускате и диря от запалена мазнина – в случая китова мас, която нанася сериозни щети на преследвачите ви и изглежда много ефектно. Абордажите пък стават значително по-лесно, но за да се компенсира нивото на трудността им, враговете също вече могат да ви взимат на абордаж и ще ви се налага да се отбранявате – изобщо, идеята за заставането от „другата страна“ е силно застъпено и тук.

Действието се развива в северната част на Атлантическия океан, а също Ню Йорк преди Големия пожар, както и специален свят, наречен Речната долина, който представлява мрежа от реки и неголеми полуостровчета и заливи, в които най-често се крие някое скътано селце или малко градче. Вече не сме на Карибите, затова очаквайте мъгли, заледени площи, айсберги, както и полярни животинки, които можете да ловувате. За феновете на колекционирането на разни нещица има много – ковчежета, викингски артефакти, пещерни рисунки, военни писма, познатите Анимус фрагменти, както и малки жълти кристали, които умножават количеството ресурси и пари, които заграбвате и печелите от разни места.

Преди финала, нека обърнем поглед и към съвременния сетинг – той отново е в офисите на Abstergo Entertainment, като този път сте друг безименен служител на компанията. Ровейки се в Анимус-а на бюрото си, вашият човек успява да пусне на свобода компютърен вирус, който прецаква по-голямата част от материалната база на Abstergo и между сесиите със Шей ще ви се налага да обикаляте и да поправяте компютри, което става чрез предизвикателна, но не много разнообразна мини-игра. По развалените компютри и таблети, разпръснати из офисите ще намирате файлове, които доразвиват фоновата история и представят познати ни от предните игри тамплиери в различна светлина.

Assassin’s Creed: Rogue е играта, която всеки фен на поредицата трябва да изиграе докрай. Ubisoft Sofia са надминали себе си и са създали едно уникално и правено с мисъл за феновете на поредицата асасинско-тамплиерско преживяване, което много дълго ще ви държи влага. А ако не сте играли нито една игра от франчайза досега – действайте! А ако нямате конзола, просто изчакайте няколко месеца, докато се появи за РС 🙂

Автор: Коуди Велора