by PC Mania
Assassin’s Creed е типичен пример за това как с достатъчна доза усилия, пари и маркетинг една приемлива идея може да се превърне в ААА поредица. Само по себе си историческото екшън-приключение стъпва на солидни основи, но да се твърди, че е игра от класата на хитове от отиващото си поколение просто не е сериозно. Това обаче не спря Ubisoft непрестанно да гони „своя” суперхит, с който да се опита да се качи на върха на издателските успехи редом с поредици като Uncharted, Gears of War, Call of Duty и др. И когато бюджетът е на нивото на амбициите стават дори чудеса и с появата на Assassin’s Creed III французите най-сетне успяха да постигнат желанието си. С края на миналогодишната игра обаче практически приключи и основната сюжетна линия в серията, поради това почитателите на поредицата се запитаха с основание накъде ще поеме тя оттук насетне. Оказа се, че Ubi отново няма намерение да рискува и предпочита да заложи на добре познатото – така Black Flag фокусира върху Едуард Кенуей, дядото-мореплавател на Конър от Assassin’s Creed III и баща на доста по-интересния Хейтъм, когото феновете имаха възможност да управляват в началото на последната игра.
Как Ubi успява да извади толкова мащабни игри всяка година е учудващо само по себе си,
особено предвид, че миналогодишната AC III бе една огромна игра. Black Flag обаче не страда от излишна скромност и взима всичко, което видяхме досега, запращайки го в едно безкрайно море, в което практически не може да видите хоризонта. Крайният резултат е една игра, която има своите проблеми, но е поднесена в толкова лъскава опаковка, че повечето няма да видят недостатъците.
Истината е, че поредицата бавно, но упорито се усъвършенства и Black Flag е най-добрата до момента Assassin’s Creed игра. Тя е голяма, пълна със стил и населена с интересни герои. Нейното начало идва с появата на Едуард Кенуей, който преследва един асасин. Много скоро политическите интриги, характерни за поредицата, оплитат сюжета, а исторически и измислени събития отново се явяват фон на развиващата се игра. Кенуей е доста различен герой в сравнение със своите предшественици. Той наподобява малко на Ецио, но е преди всичко индивидуалист, който иска да си върне останалата в Англия съпруга. Това, разбира се, е само основата на поредица от епизоди, които се разпростират на почти цял век на фона на т.нар. Златна ера на пиратството. Въпреки че в действителност най-вероятно нещата далеч не са били толкова романтични, литературата представя този период като колоритна епоха, пълна с интересни личности и спиращи дъха приключения. Black Flag с удоволствие възприема тази идея и ви среща с исторически и същевременно полумитични личности като Ан Бони, Черната брада, Чарлс Вейн, Калико Джак и др.
Интересно е, че самият Кенуей се вписа доста добре в историята
и изгражда правдоподобен образ на човек, попаднал в бурни времена, който се опитва да живее живота си според свои вътрешен код. Когато играта достига момент, в който Кенуей е принуден да направи важен избор между личното богатство и общото добро, главният герой вече изглежда автентично на фона на мащабен сюжет, смесващ исторически период и съвремие, предателство, битки, любов и други изненади.
Светът на Black Flag е огромен и определено изглежда по-голям от този на Конър в АС III
Хубавото е, че в същото време е достатъчно богат и интересен и относително компактен за навигация. Лутане от едно място до друго няма, всичкото пътуване на далечни разстояния става по море, а за времето, което прекарвате на сушата придвижването от точка А до точка Б става по най-бързият начин. Имайки предвид отворения свят на играта, точките, позволяващи бързо пътуване са добре дошли. В същото време когато веднъж се озовете в открито море наистина е трудно да сдържите възхитата си от това, което се ширва пред вас. Светът на Black Flag е пълен с крепости, които да превземате, животни, които да ловувате, богатства, които да плячкосвате и тамплиери, които да елиминирате. Щом се озовете на твърда земя играта веднага ви представя подробна карта на конкретния регион, от която личат точките за синхронизиране, тайните и всички други места, които може да посетите. Във всеки един момент прави впечатление колко гъвкав е светът на играта. Местата, където ще се сблъскате с т.нар. loading screen са безкрайно малко, а управлението на корабите е едновременно интересно и интуитивно. Говорейки за това задължително трябва да споменем морските битки, които навярно са най-силният елемент в играта. В АС III те само загатнаха за възможностите, които морските простори предоставят на геймплея, но тук са важна част от него. Различните условия като размерите на вражеския кораб, климатичните условия и близостта до сушата, създават уникални ситуации и предизвикателства дори при най-тривиалното сражение. Маневрите около врага винаги изглеждат като важен тактически елемент, а когато заемете нужната позиция и започнете оръдейния обстрел атмосферата наистина е страхотна. Два пъти по-силна е тя в няколкото случая, когато ви се налага да водите морска битка по време на буря.
Най-неподправеното и автентично усещане обаче идва когато най-сетне вземете вражеския плавателен съд на абордаж. Схватките от близко разстояние ни представят добре познатия микс от блокиране и използване на различни оръжия. Тук няма нищо фундаментално различно – отново наблюдавате внимателно врага и реагирате светкавично, парирайки или прибягвайки до второстепенно оръжие като пистолет, нож за хвърляне и димна бомба. Битките се развиват гладко и управлението е адекватно, макар че особено към края на играта наистина започва да доскучава. Все пак когато вече сте отделили 15 и повече часа в кръстосване на морето, а Black Flag продължава да ви залива с тълпи от противници, които трябва да елиминирате наведнъж, нещата наистина стават малко монотонни.
Дребните недостатъци на битките
са показателни за по-големите проблеми на Black Flag. Да, новите елементи са страхотни, а мореплаването – невероятно. Някои добре познати ни от предните части недоразумения обаче все още присъстват. Поведението на тълпата продължава да е не както трябва – убийте човек в претъпкана улица и ще видите как един ще се уплаши, а друг ще възкликне. Някои обаче напълно ще ви игнорират. Същевременно бой с трима души на няколко метра от техен приятел не е проблем, стига последният да гледа в другата посока. Това от своя страна прави елиминирането на цели лагери с противници детска игра. Ако се озовете в тясно пространство пък, враговете буквално преминават през стени или се препъват един в друг като пияни танцьори. Кенуей от своя страна изпитва непреодолимата страст да се катери по абсолютно всичко. По време на високоскоростно преследване рискувате да поемете към короната на някое дърво, само ако си позволите да се отклоните на милиметър от правилната посока. Откриваме и някои недоразумения под формата на непреодолими препятствия. Защо можете да се покатерите на върха на гигантска църква, но не някоя скала да речем? Заради ограниченията на енджина, разбира се. И въпреки това – Black Flag се доближава толкова много до предоставянето на истинска свобода, че тези ограничения няма как да не подразнят играча.
Гореспоменатите неща обаче са дреболии, особено когато разглеждаме играта като цяло. Ubisoft не са създали Assassin’s Creed игра с пирати в нея, а пиратска игра с елементи на Assassin’s Creed. И като такава е блестяща. Много малко заглавия могат да й стъпят на пръста. Едно е сигурно – Black Flag ще направи това за пиратите, което Red Dead Redemption стори за Дивия Запад. Аудиото е феноменално – от озвучението на актьорите до звуковите ефекти. Трябва да чуете звуците на разбиващи се вълни, проглушителните гръмотевици или топовните изстрели, за да разберете за какво става дума. Веднага щом излезете в открито море пък, вашите хора ще започнат да пеят някоя песен. Разбира се, винаги можете да им кажете да млъкнат, но защо ще го правите? Атмосферата е невероятна.
Във визуално отношение Black Flag е една от най-красивите игри на тази година
не само заради детайлните модели на героите и изпъстрения с подробности свят, но и заради изключително елегантната интеграция на двете. Нищо не изглежда пусто или недовършено. Светът е изпълнен с живот, див и неопитомен. Той обаче не изглежда реален, а и не би трябвало. Прилича на пиратско фентъзи – точно такова, каквото е.
Можем да си говорим за Black Flag поне още толкова, но не бихме искали да развалим някои изненади, които играта крие. Ще откриете и занаятчийска система, заета директно от Far Cry 3, както и опцията да ловите китове с харпуни. Това обаче са едва малка част от нещата, които допринасят за цялостното невероятно изживяване, изпъстрено с различни геймплей идеи.
Мултиплейърът е значително подобрен
и включва няколко нови екстри. Туториъл ще ви преведе през основните тънкости, което е особено полезно за новите играчи. Този режим не е битки тип „всеки за себе си“. Често той изисква много по-голям финес от соловата кампания. Налични са няколко режима и карти, но всичко се свежда до дадено убийство. Режимът Wolfpack се завръща – вече със собствена кампания. Коопът, наречен Discovery, е солиден и предоставя една малко по-опростена версия на механиките в основната игра. Тук играчите ще бъдат натоварени с изпълнението на различни убийства в поредица от местности. Откриваме и отборни игри като Domination – King of the Hill версията на Black Flag. Най-впечатляващ обаче е режимът Game Lab – в него можете да създавате нови версии на предлаганите мачове, както и да определяте конкретни условия, като например да заключвате дадени умения или да поставяте определени цели.
Да, сингълплейърът изобилства от съдържание и едва ли някой ще си купи Black Flag само заради мултиплейъра. Така или иначе обаче онлайн режимите са готини, а разликите между двата аспекта са добре дошли. Общо взето – въпросът дали да се сдобиете с това заглавие или не е риторичен. Ако не го пробвате, жестоко ще съжалявате.
Автор: Филип Станиславов, Петър Йорданов