American McGee’s Alice

“- Би ли ми казал кой път да хвана оттук? – попита Алиса.
– Зависи накъде отиваш – отвърна Котаракът.
– Все едно накъде…- каза малкото момиче.
– Тогава е все едно кой път ще вземеш – рече Котаракът.”

“Алиса в Страната на чудесата”

Вероятно нещо подобно се е въртяло в главата на American McGee, когато е решавал да каже “сбогом” на добрия стар id Software, за да се пресели в Electronic Arts… McGee е човек, който определено изглежда малко странно. Ако го видите на живо, вероятно ще си помислите, че пред вас стои фронтменът на някоя алтернативна група. Ако си сложи малко повече грим, той спокойно би могъл да замени Кийт Флинт от “Продиджи”.
Дълбоките сенки под очите му говорят за десетки, дори стотици безсънни нощи, прекарани пред монитора на някое PC…

Кой ли пък беше този American McGee, ще си кажат мнозина от вас и вероятно ще са напълно прави да питат подобно нещо. Не са чак толкова много хората, които са чували за него. Само най-вманиачените фенове на триизмерия екшън вероятно ще се сетят, че това е един от виновниците за раждането на легендарния Doom и една от основните фигури в id Software през последните години. За жалост American McGee винаги е стоял в сянката на други двама титани в този жанр – Джон Ромеро и Джон Кармак. Това обаче не го прави по-малък геймърски гуру. Може би точно затова талантливият програмист е предпочел да избере свободата и да дезертира от лагера на id Software. Малко странно е обаче защо той е потърсил убежище в консервативен геймърски мастодонт като Electronic Arts, за да осъществи своите авангардни планове…

“Имам си една мечта…”

сигурно си е казвал преди известно време American McGee, също както Мартин Лутър Кинг и олигофрена от рекламния клип на една гадна българска бира. Тази мечта обаче е доста особена. Вероятно тя не се е радвала на особено топъл прием в id Software. Става дума за доста странно продължение на “Алиса в страната на чудесата”. Във въображението на American McGee се ражда един малко изчанчен хорър-вариант на популярната детска книжка. Никой не знае кога тази натрапчива мисъл е започнала да витае в главата на геймърския гуру. Знае се само, че няколко месеца след преселването на McGee в Electronic Arts идеята изригва под формата на брутален триизмерен екшън.

Името на играта е American McGee’s Alice и тя определено е нещо, което ще остане в историята на геймърската индустрия – ако не като върхово постижение в жанра, поне като нещо доста различно. Не е ясно какво е вдъхновило бившия програмист от id Software, за да превърне приключенията на Алиса в истинска касапница. Вероятно McGee е играл твърде дълго време Doom и Quake. 🙂 Едно обаче е сто процента сигурно – авторът на оригиналната “Алиса” Луис Карол в момента се върти в гроба. Вероятно бихме могли да захраним с енергия средноголяма жилищна сграда, ако закачим електрически генератор към неговия ковчег…:-)

При всички положения обаче American McGee’s Alice е едно от малкото по-оригинални хрумвания, с които се сблъсквам напоследък. То обединява геймплея и гледната точка на игри като Tomb Raider, Drakan и може би най-вече Heretic 2 с интензивния екшън, когото познаваме от класическите триизмерни патаклами на id Software. Е, Алиса не е чак толкова сластна и трудно би могла да си съперничи с Лара Кроф или с Рин от Дракан по антропометрични данни, особено по отношение на гръдната обиколка и бюста. 🙂 По-скоро тя прилича на някоя мадама от Викторианската епоха, което малко трудно се вписва в сегашните представи за сексапил…

Странният геймплей

обаче коригира този недостатък. Той е гарниран с леко изкривената и шантава визия на American McGee за нещата, което придава на играта доста специфичен привкус. Само трябва да видите как Алиса посича някой от стражите на “Дама Купа”, който всъщност представлява въоръжена до зъби карта за Бридж-Белот…

Но за това малко по-късно. Лично според мен бившият сътрудник на id Software малко е попрекалил с насилието. В играта има доста кръв и това някакси трудно ми се вързва с приказките на Луис Карол. Не ме разбирайте погрешно, определено не съм кой знае какъв моралист и обожавам екшъните, които обагрят екрана ми в червено. И все пак това е Алиса и аз трудно мога да я възприема като женски вариант на Кейлъб от мегабруталния екшън Blood. 🙂 Въпреки това тази игра определено има някакъв мрачен и зловещ чар, който ме залепи за компютъра още от самото начало.

Действието в American McGee’s Alice се развива няколко години след събитията в Страната на чудесата от оригиналната история. Алиса е голямо момиче и вече знае колко гаден и несправедлив може да е светът на възрастните. Нейните родители загиват при пожар в дома й. Героинята е принудена сама да се справя с несгодите на живота. В един “прекрасен” момент обаче става ясно, че Алиса пак трябва да се върне в Страната на чудесата.

“Ама каква Страна на чудесата, бе? Това няма нищо общо с оригинала!”

сигурно ще възроптаят онези от вас, които с носталгия си спомнят за Шапкаря, Мартенския заек, Тудълдум, Туидълди, Чеширския Котарак и всички други шашави герои. Е, не се притеснявайте, отново ще се срещнете с тях. Може би малко трудно ще ги познаете в новия им мутантски облик… Главният виновник за цялата тази каша е Кралицата на сърцата (Queen of Hearts, която аз наричам просто “Дама Купа”, защото звучи по-естествено). Старата ни познаница се оказва чудесен диктатор. Тя успява да пороби цялата Страна на чудесата и управлява с железен юмрук.

Единственият човек, който може да се изправи срещу тиранията на “Дама Купа”, е Алиса, разбира се. Героинята много добре знае как се решават подобни проблеми в света на възрастните – с добре наточения касапски нож. Алиса има само един вариант за действие – да промърмори нещо като “…no more Mister Nice Guy!” и да накълца на ситни резанчета първото зло създание, което се изпречи на пътя й. Така започва вашето приключение. Отново ще трябва да вървите по стъпките на Белия Заек и да слушате странните съвети на ухиления Чеширски Котарак, който ще ви следва по време на цялото приключение и ще ви дава ценни напътствия как да преборите многочисления враг.

Първото нещо, което се набива на очи, когато си пуснете American McGee’s Alice, е маниашката графика. Тя е първото нагледно доказателство

на какво е способен енджинът на Quake III

Може би е крайно време id Software да се поучат от Electronic Arts и да си наемат дизайнери, които могат да проектират наистина красиви нива. American McGee’s Alice изглежда сто пъти по-добре от еднообразните шарени лабиринти, в които закоравелите куейкъри отбелязват фраг след фраг. Страната на чудесата и нейната постоянно деформираща се реалност са идеалното, където енджинът на Quake III Arena може да блесне в цялата си прелест. Най-накрая и аз трябва да призная, че графичната платформа на Unreal Tournament е на път да си намери майстора. American McGee’s Alice ще ви позволи да се наладите на мрачна готическа атмосфера, на която биха могли да завидят дори корифеи на приказките за възрастни като Толкин и Пратчет. Геймплеят може би е малко далеч от финеса на класическите фентъзи-игри. Просто се подгответе за здраво меле, гарнирано с интересни приключения и заплетени пъзели, които не са просто дърпане на ръчки и търсене на скрити коридори.

Арсеналът на Алиса е съставен от

доста чудати оръжия

Те са десет на брой и са разработени на базата на различни играчки и техните хорър-модификации. Ще трябва да боравите с уреди като касапски нож, леден жезъл, така наречените Jack Bombs и всякакви други странни приспособления. Всъщност можете ли да повярвате, че картите за игра биха могли да се използват като оръжие? Не? Тогава само почакайте да видите как Алиса изстрелва цяло тесте също като някой нинджа, който забива в своята жертва дузина наточени като бръснач шурикени (нали си спомняте какво представляват тези смъртоносни метални звездички). Доста забавни са и “демоничните зарове”, с които нашата героиня вика на помощ различни свръхестествени създания.

Противниците, срещу които Алиса се изправя, също са необичайни. Освен с вече описаните войници, които представляват карти за игра, ще трябва да се сражавате с бойни мравки, въоръжени с мускети, месоядни гъби с челюсти като съблезъби тигри, чудовища от лава, порцеланови паяци и всякакви други гадини от армията на “Дама Купа”. В края на почти всяко ниво ви чака огромен бос, с когото вероятно ще се поозорите. След като ликвидирате някой противник, можете да вземете неговата жизнена енергия. От нея не само възстановявате своята сила, но и презареждате оръжията си. Всъщност целият ви арсенал на практика използва едни и същи амуниции. От една страна това е добре, защото винаги можете да използвате най-подходящото оръжие за ситуацията, в която сте изпаднали. От друга обаче това е малко коварен ход от страна на производителите, защото изведнъж можете да се окажете единствено със своя касапски нож в ръка. Колкото и да изглежда страшен, той надали ще ви помогне много срещу по-изпечените гадини от армията на Queen of Hearts.

Геймплеят в American McGee’s Alice е един много разумен компромис между чистокръвен екшън и елементи на приключенска игра. TombRaider-щините са поднесени в изключително дозирана форма, за да не се превърне играта в досаден jump&run или тренировка по акробатика. За сметка на това действията (и особено смъртта) на героите са анимирани по такъв начин, че да ви спре дъхът. Само трябва да видите как някой от стражите-карти се разцепва на две, надава предсмъртен вой и от него шурва ален фонтан. Адски ефектно е да се наблюдава и как някоя от мравките-мускетари набучва Алиса на своя щик и я мята във въздуха. Може и да е малко болезнено за нашата героиня, но определено изглежда добре отстрани…:-)

След всчиките хвалби

по адрес на American McGee’s Alice съм длъжен да спомена една малка подробност, която би могла да закопае тази убийствена игра на родна земя. Не ми се искаше да го казвам, но няма как – мултиплейърът отсъства…:-( Чудя се какво ли е накарало American McGee да постъпи по този глупав начин. И децата вече знаят, че всичко живо е луднало по игра в мрежа, особено ако става дума за team based action. И все пак се надявам, че Electronic Arts не са чак такива наивници и ще коригират този пропуск. Айде, време е да излиза нещо като Team Alice… 🙂

Автор: Момчил Милев