AMD и nVidia чипсети серия 700 – част 2

AMD, Intel и nVidia продължават активно да работят на пазара на чипсети. Останалите производители лека полека се отдръпват от него – VIA спират продажбите на чипсети за Intel процесори (поради изтекъл лиценз) и което е по-странно – спират продажбите и на чипсети за AMD процесори оставяйки единствено моделите, обслужващи собствените им C7/C3 процесори. SiS от една година не са осъвременявали продуктовата си гама, но може би оттеглянето на VIA от най-ниския сегмент Intel и AMD дъна ще им даде глътка въздух. Третият тайвански производител ULi бяше закупен от nVidia, но новият собственик все още продава продуктите им и дори ASRock пуснаха ново дъно с M1695 чипсет вече под наименованието „nVidia M1695” (PCIe) в комбинация с nForce3 250 (AGP8x, южен мост). nVidia обявиха бъдещо партньорство с VIA – “VN Platform”, която се състои от два елемента – VIA процесор и nVidia чипсет с вграден графичен ускорител (очевидно с по-добри показатели от VIA/S3 продуктите).

Ако партньорството бъде успешно, може би nVidia ще решат да го задълбочат купувайки VIA (което ще им осигури собствен процесор макар и не толкова мощен колкото на конкурентите им Intel и AMD). BroadCom все още предлагат сървърните чипсети на ServerWorks, но също не са представяли нов модел от доста време.

Intel X48

Предишната серия Intel чипсети – P/G96x/ICH8 остана без представител в най-високия клас. По този начин единственото съществено предимство на тогавашния i975X/ICH7 (спрямо P965) остана възможността за разделяне на PCI Express x16 слота на два с по х8 (4GB/s) PCIe линии (за двуплаткова работа с ATI видеоускорители в CrossFire режим; nVidia дезактивират SLI, ако няма nForce чип на дънната платка). P965 също поддържа CrossFire, но в конфигурация един х16 (8GB/s) слот и един х4 (2GB/s) – използвайки PCIe линиите на южния мост. Тази конфигурация е неоптимална, тъй като втората видеоплатка трябва да споделя неголямата (2GB/s DMI/PCIe x4) връзка между северния и южния мост с всички останали входно/изходни интерфейси (USB, SATA и т.н.).

В настоящата „серия 3” върховите модели вече са два – X38 и X48. Подобно на случаите с i925X/XE и i955X/i975X разликите между Х38 и Х48 са минимални. И двата модела поддържат двуканална DDR-II и DDR-III памет, PCI Express 2.0 с два порта по х16 линии и използват ICH9 южен мост (който се свързва чрез PCIe 1.x х4/DMI интерфейс). Разликата се състои в това, че Х38 поддържа максимум 333MHz/1333QPB (10.6GB/s) процесорна шина и DDR-III/1333 памет (21.3GB/s) докато X48 увеличава официално поддържаните честотите съответно до 400MHz/1600QPB (12.8GB/s) и DDR-III/1600 (25.6GB/s) – нещо напълно нормално за почти всички Х38 дъна, но този път с „одобрение” от Intel.

Засега това са единствените чипсети на Intel, поддържащи PCI Express 2.0 интерфейс (положението ще се промени с очакваната тази година „серия 4” – P45, G45, ICH10, към които може би ще бъде зачислен и X48 ако Intel разрешат комбинирането му с новия южен мост). Основното подобрение на PCIe 2.0 е удвоената скорост на линиите (500MB/s вместо 250MB/s във всяка посока), но част от PCIe2 спецификацията е и възможността една платка да консумира до 300W енергия – 75W от слота, 75W от PCIe 6-изводен захранващ куплунг и още 150W от PCIe2 8-изводен куплунг. Естествено нищо не пречи допълнителният куплунг да се използва и от PCIe1 платки – какъвто е случаят с ATI/AMD Radeon HD2900XT.

Засега изглежда, че X38/48 не поддържат разделяне на PCIe2 портовете си (за три- и четириплаткова работа). Въпреки това производителите на дъна могат да предоставят X38/48 модели с по три или четири PCIe х16 слота – първите два се управляват от северния мост (и са пълни х16 2.0), а третият е електрически х4 1.1 (от южния мост). За четвърти слот може да се използва още една PCIe x1 линия от южния мост. MSI имат четирислотни Х38 модели с два х16 2.0 слота (от северния мост) и два х4 свързани чрез PCIe комутационен чип към четири от PCIe линиите на южния мост. ASUS предлагат трислотен Х38 модел, при който към втория PCIe2 x16 порт на северният мост е свързан PCIe 1.1 комутационен чип на IDT (използвайки само осем от PCIe линиите), предоставящ два PCIe х8 1.1 порта. Дъното съответно има два режима – 2×16 PCIe 2.0 (32GB/s = 2х16GB/s) и PCIe2 x16 с 2x8PCIe1.1 (20GB/s = 16GB/s + 4GB/s споделени между двата х8 порта).

Вариантите с комутационен чип не са за препоръчване, тъй като при тях не само оскъпява дъното, а и е възможно да възникнат проблеми със съвместимостта заради допълнителния чип. PCIe x1/x4 портовете на X38/48 дъната си остават версия 1.1, тъй като те се управляват от южния мост ICH9/R (какъвто се използва и при P35).

AMD SB700

Подобренията в южния мост SB700 спрямо SB600 са няколко и то не особено съществени – добавят се още два SATA/300 порта (за общо 6), но отново без RAID5 поддръжка; продължава да липсва мрежов контролер; добавят се още два USB2.0 (получават се общо два контролера с по 6 порта) и отделно два USB1.1 порта. Ако някой производител на дъна/лаптопи остави по-бавните портове достъпни за потребителите, е твърде вероятно да настъпи объркване кой порт е бърз и кой бавен (за щастие 2.0 са толкова много, че няма нужда и 1.1 портовете да са достъпни, а и те са предвидени най-вече за вградени устройства – клавиатура, touchpad, Bluetooth, камера и т.н.). Запазва се UATA/133 каналът (за две устройства) като официалното му предназначение е за „HyperFlash” модули (аналогични на CompactFlash картите) за ReadyBoost/ReadyDrive технологиите на Windows Vista.

Очакват се модификации на SB700 с вграден генератор на тактова честота, Consumer InfraRed интерфейс (за дистанционни управления). Връзката на SB700 със северния мост си остава PCIe1.x, въпреки че всички северни мостове от AMD700 серията поддържат PCIe2.0. Като цяло SB700 изостава от няколкогодишните модели на nVidia и не е случайно, че още отпреди появата му се заговори за наследника – SB750. Единственото съществено предимство на SB700 е ниската му консумация на енергия и отделяна топлина – под 5W.

AMD 740G

Северният мост AMD690G с вграден графичен ускорител X700 (DX9.0b/Shader2.0) комбиниран с новия южен мост SB700 получава ново наименование – AMD 740G. То е донякъде подвеждащо тъй като продуктът не поддържа нито PCIe 2.0 нито HyperTransport 3.0. Засега такава комбинация от AMD690G и SB700 се предлага от Gigabyte в дънната платка GA-MA74GM-S2H.

AMD 780

Първите истински представители на AMD700 серията, които се комбинират със SB700, са новите модели с вграден графичен ускорител – 780G и 780V. Те представляват AMD770 (HyperTransport 3.0 интерфейс за връзка с процесора със скорост до 2600MHz/5200DDR – 20GB/s пропускателен капацитет и 26 PCIe 2.0 линии, разпределени в х16 порт, х4 връзка с южния мост и 6бр. х1 линии за комбинации от х4/х1 слотове, включително втори х16 физически/х4 електрически слот за видеоплатка) с графичен ускорител RV610 (използван в Radeon HD2400), който поддържа DirectX10/Shader4.0. Броят обработващи блокове се запазва същия като при Radeon HD2400 – 40 Shader блока, 4 текстуриращи и 4 финализиращи (ROP). AMD780 се произвежда чрез 55nm технология от TSMC и се състои от 205 милиона транзистора (AMD690 се състои от 72 милиона), консумиращи до 15W. Това е рекордно ниска стойност за чипсет при това с вградено DX10 ядро и съответно чипсетът е подходящ за лаптопи, ако се комбинира с Turion64 чипове с ниска консумация.

AMD780G поддържа UVD подпомагане при декомпресия на VC-1/H.264 видеопотоци, запазва характерните за IGP решенията на ATI/AMD SurroundView (многомониторна работа използвайки видеоизходите на чипсета и на външна видеоплатка едновременно) и LFB (собствена DDR2/GDDR3 видеопамет, свързана посредством 32-битов интерфейс). За съжаление повечето производители на дънни платки предпочитат да си спестят разходите за чипове памет и най-вероятно LFB почти няма да се среща извън лаптопите (където LFB ще позволи икономия на енергия с изключването на основния контролер за достъп до паметта в централния процесор). Графичното ядро споделя RAM паметта, свързана към централния процесор, и затова производителността на системата се подобрява, когато се използват процесори с по-бърз HT интерфейс (т.е. Phenom вместо Athlon), който осигурява по-голям пропускателен капацитет.

Графичното ядро при AMD780G работи на 500MHz и съответно производителността му е малко по-малка от тази на HD2400Pro (525MHz).
AMD780G поддържа работа с два видеоизхода едновременно – аналогов (VGA) и цифров. Цифровият изход може да се насочи към DVI-D (двуканален до 2560х1600), HDMI и DisplayPort (нов стандарт за връзка с монитори). HDMI поддръжката е пълна (видео и аудио), но многоканален звук (5+1) се поддържа само с Dolby/DTS компресия (съответно приемника трябва да има такъв декодер), но не и некомпресиран поради ограничения пропускателен капацитет на вградения звуков контролер.
Съществено нововъведение при AMD780G е поддръжката на HybridGraphics – крайната цел е съвместното използване на различни ускорителни чипове и по-специално на „вграден” в чипсета ускорител заедно с по-мощен „външен”.

По този начин се постига оптимално използване на енергията и изчислителните ресурси (когато няма нужда от голяма изчислителна мощност, е активен само вграденият видеоускорител с минимални шум и консумация, а ако се стартира някоя игра, двете GPU-та започват да работят заедно постигайки максимална производителност). При превключване между режимите няма нужда от смяна на видеоизхода/монитора – крайното изображението ще се подава от видеоускорителя в чипсета. Въвеждането на HybridGraphics в експлоатация (чрез обновяване на драйверите) ще протече на три етапа, от които към момента е достигнат първият. Първоначално просто се активира CrossFire между AMD780G и Radeon HD2400/HD34xx платки (по-бързи модели не се поддържат поради трудности в балансирането им с бавния вграден ускорител).

Вторият етап ще бъде ръчен избор между CrossFire за увеличена производителност и режим на пестене на енергия, при който външната видеоплатка (вече ще се поддържат всички HD3xxx модели) се включва вместо вградения ускорител само при надвишаване на определено натоварване. Третият етап ще бъде комбинация от предишните два – динамично включване/изключване на отделните GPU-та в зависимост от натоварването (т.е. автоматично ще се преминава от CrossFire само на външен ускорител и от него на вградения). В допълнение се очаква и комбиниране на Hybrid режимите с дву-, три- и четириплаткова работа (Hybrid CrossFire X) – при наличие на подходящи чипсети естествено. При HybridGraphics прехвърлянето на видеоизображението от външния ускорител към вградения (за да се изобрази чрез видеоизходите на дънната платка) се осъществява посредством PCIе2.0 интерфейса (8GB/s в тази посока) и това е може би единственият потенциален недостатък – при големи разделителни способности пропускателния капацитет може да се окаже недостатъчен. HybridGraphics ще намери приложение както при настолните така и при преносимите компютри.

Вграденият в 780G графичен ускорител се нарича „Radeon HD3200” (въпреки че не поддържа DX10.1), а този в 780V – 3100. Разликата между AMD780G и AMD780V е в графичното ядро, което при 780V работи на по-ниска таткова честота (350MHz) и не поддържа UVD, SurroundView, HybridGraphics и DisplayPort.

Като цяло AMD780G към момента е чипсетът с вградено видео с най-много функции и най-добра производителност и би бил идеален за всеки настолен (и мобилен) компютър (включително геймърски с външна видеоплатка, която да се изключва, когато не е необходима) с изключение на тези, при които се изисква многоплаткова работа. За съжаление обаче много от производителите на дънни платки (включително по-големите) подхождат стереотипно и комбинират AMD780G с по-слаби захранващи схеми, тъй като не очакват заедно с дъно с вградено видео да се използват най-мощните процесори (като 125W Athlon64 X2/6400+ и четириядрени Phenom).

nForce600a IGP (AMD GPU Edition)

Чипсетите с вграден графичен ускорител на nVidia, които миналата година преминаха през доста странен процес на преименуване (в резултат се появиха всякакви комбинации, включително едночипов модел с наименование „GF6100 и nF405”, който има вградено GF7 графично ядро!) бяха леко обновени преди появата на истинските DirectX10/Geforce8 наследници.

Geforce7025-nForce630a запазва характеристиките на Geforce6150SE-nForce430 – едночипов продукт с PCI Express x16 порт; 4бр. SerialATA/300 порта с поддръжка на RAID нива 0,1,0+1 и 5; 1бр. UltraATA/133 канал (за две устройства); 10бр. USB 2.0 порта; 1бр. Gigabit Ethernet 10/100/1000Mbps контролер; HyperTranport 1.0 интерфейс със скорост до 1000MHz/2000DDR – 8GB/s пропускателен капацитет; High Definition Audio и Geforce7 ядро, поддържащо DirectX9.0c/Shader3.0 и работещо на 425MHz с 2бр. PixelShader и 1бр. Vertex Shader. Разликите се състоят в увеличения брой PCIe x1 линии/портове (3 при GF7025-nF630a срещу 2 при GF6150SE-nF430) и вградената поддръжка на DVI и HDCP (без външни чипове).

Geforce7050PV-nForce630a добавя към GF7025-nF630a PureVideo поддръжка, заедно с HDMI и TV-Out изходи. За лаптопи с AMD процесори (Socket S1 Turion64/Athlon64/Sempron) също са предвидени два осъвременени модела, които в добавка към функциите на настолните си аналози поддържат и различни технологии за пестене на енергия (PowerMizer и др.). Geforce7100M-nForce610M е сходен с GF7025-nF630a, но графичното му ядро работи на 350MHz, поддържа HD/TV-Out, има още една допълнителна PCIe x1 линия като общия им брой става 4 (странна добавка за лаптоп, в който и 3 линии са много), HyperTransport интерфейса е ограничен до 800MHz/1600DDR (6.4GB/s пропускателен капацитет общо в двете посоки) колкото е и при всички досегашни Socket S1 процесори. Geforce7150M-nForce630M се различава от GF7100M-nF610M с графично ядро, работещо на 425MHz (стандартните за едночиповите GF7 чипсети за AMD процесори), с PureVideo декодер, с липсата на PCIe x16 порт (който ще използва допълнителен видеоускорител няма нужда от по-бързото графично ядро и PureVideo поддръжката в чипсета и съответно би използвал GF7100M-nF610M) и с няколко допълнителни технологии за пестене на енергия (промяна на яркоста на екрана и динамична промяна на захранващото напрежение).

nForce600i IGP (Intel GPU Edition)

nVidia пуснаха и първите си чипсети с вградено видео, предназначени за Intel процесори (LGA775 Pentium 4/D/XE, Celeron, Core2 Duo/Quad, включително 45nm моделите ако дъното е разработено според изискванията на Intel). Те са едночипови и доста близки по характеристики до събратята си, предназначени за AMD процесори.
Geforce7050-nForce630i представлява аналог на GF7025-nF630a като основната разлика между тях е, че HyperTransport интерфейсът е заменен с AGLT+ процесорна шина с максимална поддържана тактова честота от 333MHz/1333QPB (10.6GB/s).

Естествено, към чипсета е добавен и контролер за достъп до паметта (който при съвременните AMD процесори е вграден в тях), който, колкото и да е странно, е едноканален (за първи път от доста време се появява чипсет или процесор, който да не е с двуканален контролер). Поддържаната максимална скорост е DDR-II/667 (5.4GB/s). По отношение на входно/изходната част другата разлика с GF7025-nF630a е намаленият брой PCIe x1 линии (остават две х1 плюс един х16 порт). Вграденото графично ядро работи на 500MHz (повече от най-бързия GF6150+nF430 за AMD процесори, който работи на 475MHz).

Geforce7100-nForce630i добавя към GF7050-nF630i поддръжка за HDMI, графично ядро, работещо на 600MHz и контролер за достъп до паметта с честота DDR-II/800 (6.4GB/s). Geforce7150-nForce630i е с още по-бързо графично ядро – 630MHz тактова честота.

В другия край на спектъра е най-малкият модел Geforce7050-nForce610i, който, за разлика от GF7050-nF630i, не поддържа DVI (и HDCP), а само VGA видеоизход; има само 8 USB 2.0 порта (вместо 10 като останалите GF7-nF6i); мрежовият му контролер е Fast Ethernet 10/100Mbps (вместо Gigabit Ethernet 10/100/1000Mbps, както е при останалите) и RAID нивата, които поддържа са само 0 и 1 (без 0+1 и 5, които се поддържат при останалите). Тактовата честота на графичното ядро остава 500MHz.

Geforce7-nForce6i имат две странни характеристики – едноканален вместо масовия двуканален контролер за достъп до паметта и завишени честоти на графичното ядро в сравнение с Geforce7-nForce6a (за AMD процесори). Може би nVidia са се лишили от втория канал за достъп до паметта (и една от PCIe x1 линиите), за да може да задържат броя изводи на чипа в разумни граници (без да го разделят на отделни северен и южен мост) – моделите за AMD процесори не само, че нямат нито един канал (при Athlon64/Phenom платформата двата канала са прехвърлени от чипсета в процесора), а и вместо паралелна процесорна шина (с множество изводи) използват сериен интерфейс. От своя страна по-високите тактови честоти на графичното ядро може би се използват за частична компенсация на значително намаления пропускателен капацитет за достъп до паметта. При всички положения GF7-nF6i е най-добрия чипсет с вграден графичен ускорител за Intel процесори – след излизането на ATI от този пазар (AMD все още продават Radeon Xpress1250, но по-скоро по изключение и нямат намерение да пускат по-нови модели) nVidia остават без конкуренция – вградените графични ускорители на Intel в чипсети като G35, G33 и т.н. са с толкова „неустойчиви” драйвери, че почти никое 3D приложение не работи както трябва, а производителността им също не е никак впечатляваща.

nForce 600i (Intel Edition)

В най-ниския сегмент чипсети без графично видео за Intel процесори nVidia предлагат nForce630i, който представлява GF71хх-nF630i с дезактивирано графично ядро. Засега производителите на дънни платки не бързат да предлагат продукти с него, тъй като в този сегмент се търсят по-скоро модели с вграден графичен ускорител.

nForce 700i (Intel Edition)

nVidia предприеха поредното необосновано преименуване с първия представител на nF700i фамилията – nForce780i SLI. Това е и най-неудачният чипсет в цялата им история. Неслучайно жизненият му цикъл бе твърде кратък и той бързо-бързо бе заменен с nForce790i.
nForce780i SLI представлява “обогатен” nForce680i SLI (който от своя страна е леко осъвременен nF590i SLI) – комбинация от nF680i северен мост (333MHz/1333QPB шина; DualDDR-II/800 (12.8GB/s) контролер с поддръжка на EPP модули до DDR-II/1200; PCIe x16 порт плюс две х1 линии) и nF570a южен мост (един PCIe x16 порт, един х8 и четири х1; 6бр. SerialATA/300, 1бр. UltraATA/133 канал, 10бр. USB2.0 порта, 2бр. Gigabit Ethernet и т.н.). Рекламираните „добавки” в nF780i са поддръжката на ESA, 45nm Core2 Quad процесори и PCI Express 2.0. Абревиатурата ESA означава Enthusiast System Architecture – комуникационен протокол, използващ USB интерфейс, чрез който да се наблюдават и контролират параметри като температура, скорост на въртене на вентилатори, напрежения и консумация в захранването и т.н.

Идеята за стандартизация на този вид комуникации не е лоша (nVidia предоставят ESA спецификациите безплатно и са ги предложили за добавяне към основния USB стандарт), но дори самите nVidia признават, че nF680i е също толкова ESA-съвместим колкото и nF780i – въпрос на сертификация на дънната платка и BIOS-а. Поддръжката на 45-nm Core2 Quad процесори също е възможна и при nF680i – проблемът е, че повечето от първите модели дънни платки с nF680i не отговарят на изискванията на Intel и въпросът не може да се реши с обновяване на BIOS. За щастие това не е проблем за новите ревизии.

Така единственото „твърдо” предимство на nF780i остава PCIe 2.0. Новият двойно по-бърз (в сравнение с PCIe 1.x) интерфейс обаче е реализиран по тотално неприемлив начин – към PCIe x16 1.x порта на северния мост на nF680i е включен допълнителен външен за чипсета nF200 комутационен чип. nF200 предоставя два PCIe 2.0 x16 порта (общо 32GB/s) и се свързва със северния мост чрез “overclock”-нат PCIe x16 1.x порт, който работи на 4.5GHz вместо 2.5GHz и съответно предоставя 14.4GB/s вместо 8GB/s пропускателен капацитет. 14.4GB/s обаче са доста по-малко от 32GB/s, което обезсмисля цялото упражнение в известна степен (nF200 съдържа някои буфери, които подпомагат междуплатковия трансфер и не винаги всички данни трябва да отидат към северния мост – но на практика спасението на nF780i се състои в това, че всъщност и 8GB/s биха били достатъчни в масовия случай, така че негативните ефекти не успяват да се проявят на практика).

Други недостатъци на подхода с добавяне на комутационния чип са закъсненията за преминаване на сигналите през него и увеличените консумация на енергия, отделяна топлина и съответно шум за охлаждане (на и без това греещия чипсет, който всъщност е на 2 години вече и е далеч от съвременните стандарти наложени от AMD790FX). За всички тези недостатъци освен това потребителят плаща – за самия nF200 чип, за разработка на нови платки и т.н. Последното предимство на nF780i изтъквано от маркетинговия отдел на nVidia остава наличието на три броя PCIe х16 порта (двата „псевдо 2.0” от nF200 и един 1.х от nF570a) плюс четвърти х8 1.х порт (от nF570a). В това отношение първообразът nF680i отново не отстъпва – той също може да предостави общо четири броя PCIe порта за графични платки – един х16 (от nF680i), един х8 (от nF570a) и още два х8 като x16 порта на nF570a се включи в SLI режим разделен на две (както е при nF570a SLI чипсета).

Да, общият пропускателен капацитет при nF680i ще е по-малък от този при nF780i, но за сметка на това без наличието на външен комутационен чип и без да оказва намаляване на производителността в реалните приложения.

За средния сегмент е предвиден nForce750i SLI, който представлява аналогична на nF780i комбинация от nF200 и северния и южен мост от nF650i SLI, чиито корени от своя страна могат да се проследят през nF570i SLI до nF4i SLI XE. Всички те използват за южен мост MCP430 от nF4a IGP (GF61xx) – 4бр. SATA/300 с RAID нива 0,1,0+1 и 5; 2бр. UATA/133 канала за до 4 устройства (рядкост при съвременните чипсети); 8бр. USB 2.0; 1бр. Gigabit Ethernet контролер; без каквито и да било PCIe линии. Северният мост nF650i SLI предоставя две PCIe x1 линии и един х16 порт, който при nF750i е зает от nF200 чипа, предоставящ PCIe 2.0 портове.

При nF750i вторият PCIe 2.0 порт е ограничен до х8 линии и в двуплатков SLI режим и двата порта работят като х8 (в едноплатков първият порт работи с всичките си х16 линии). Недостатъците на nF780i важат и за nF750i SLI – освен маркетингови „точки за отмятане в спецификацията” и „лъскави стикери на кутията” той няма други предимства в сравнение с nF650i SLI.

Още с появата на nF780i се заговори за неговия наследник – nF790i. При него се запазва двугодишния южен мост (nF570a MCP), но северният мост е изцяло обновен. Двуканалният контролер на паметта при nF790i SLI SPP използва DDR-III памет (да се надяваме, че цената й скоро ще спадне до по-поносими нива, но това едва ли е проблем за купувачите на подобни дъна) вместо DDR-II. Поддържа се процесорна шина 400MHz/1600QPB (nF790i е втория чипсет за настолни компютри след Intel X48, който официално поддържа тази скорост). nF790i предоставя и два истински PCIe x16 2.0 порта без външни допълнителни чипове.

Отпадат допълнителните х1 линии характерните в досегашните модели северни мостове на nVidia за Intel процесори (достатъчно PCIe x1 линии така или иначе се предоставят от южния мост). За триплаткова работа (3-way SLI) се използва и х16 1.х порта на южния мост, а за четириплаткова (QuadSLI) – и х8 1.x пак от южния мост (или направо в два х16 порта се поставя по една платка с два графични ускорителя – GF7950GX2 или GF9800GX2, което поставя въпроса за 6- и 8-чипови графични решения). Незначителен недостатък на nF790i в сравнение с AMD790FX по отношение на многоплатковата работа е това, че при nF790i не всички портове са в един чип и не могат да се възползват от буферирана междуплаткова комуникация (а трябва да преминават през 8GB/s HT връзката между северния и южния мост). За сметка на това при три- и четириплаткова работа общият пропускателен капацитет при nF790i ще бъде съответно 40GB/s и 44GB/s срещу 32GB/s и за двата случая при AMD790FX.

Производителността на nF790i с сравнима с тази на Intel X48/X38/P35, но тъй като nVidia не допускат многоплаткова работа с Geforce и „чужди” чипсети потребителите, които изискват максимална производителност (т.е. 2, 3 или 4 GF8 ускорителя) ще трябва да използват nF790i.
nF790i се предлага в две разновидности – стандартен nForce790i SLI и nForce790i Ultra SLI, който поддържа EPP модули памет до DDR-III/2000.

Автор: Стоян Спахиев